Тръмп е агент на Путин, става все по-очевидно с всеки изминат ден

Путин рекетира света по формулата: „Момчета, предлагам да се договорите с Русия, вместо да воювате", казва известният историк, писател и журналист

Интервю на Юрий Рашкин, излъчено по частния американски канал  Rashkin Report

Юрий Рашкин: Г-н Фелщински, бих искал да обсъдим с вас няколко теми. От една страна, стават интересни събития във Вашингтон, а от друга – в Русия вървят протести. Да видим каква е връзката между тях. По време на големите протести у нас ( става дума за събитията от 12 и 13 юни в Москва – б.р.) , стотици хора бяха задържани, това поне аз видях в репортаж по СNN,  арестувани бяха активиста на опозиционера Навални. Според вас каква ще бъде реакцията на САЩ след тези протести в Русия? 

Юрий Фелщински: Трябва да добавя, че репортаж вървеше и по телевизионния канал FOX, предполагам. Тоест, имаше американци, които напомняха за тези събития. Но не трябва да обобщаваме, че това е била водеща тема по новинарските канали. Въпреки че за разлика от много предишни случаи това, което показаха, малко приличаше на шоу. Обикновено това е един от проблемите на новинарските канали: на тях не им е достатъчно просто да съобщават новините, а да показват и конкретни кадри, картинки. И картинки, без съмнение, имаше. Вероятно в защита на американските новинарски канали трябва да кажем, че темата за Тръмп надминава по време всички останали новини по телевизиите, заемайки доминиращо място. Тя заслепява абсолютно всички останали новини. Ние следим информационните предавания и констатираме, че 99% от новинарските емисии са посветени на руската намеса на изборите в САЩ и всичко, което е свързано с тази тема. Тръмп – като тема, нас също ни интересува по същество и в контекста на руската намеса на изборите в САЩ.

Ю.Р:  Струва ми се, че хората трудно разбират, как така една икономически слаба държава като Русия, която повече в икономическо отношение напомня на Италия, а не на САЩ, можеше толкова сериозно да повлияе на страна като Америка? Но, въпреки това влияе. „Целият път и белите нишки“ показват известна взаимосвързаност. Във вечерните шоу-програми се шегуват, че „министрите закъсняват за заседания, защото преди това задължително трябва да се срещнат, за да съгласуват действията и думите си с Кисляков“. 

Ю.Ф.:  Бих искал, като историк, да ви върна към недалечното минало. През  2000 година президент на Русия стана Владимир Путин. В същност, от историческа гледна точка, в Русия властта беше взета от ФСБ, бившата КГБ. Тогава малцина гледаха на случващото се у нас по този начин, защото почти всички възприемаха Путин като човек на Елцин и на олигархията. Но за това се разбра и стана ясно по-късно, че Путин наистина е поставено лице на ФСБ. На тази тема може да бъде написана цяла книга. Заедно с Владимир Прибаловски ние между другото написахме една книга: «Корпорация: Русия по времето на президента Путин». 
Идеята е в това, че за първи път в световната история във властта на една огромна държава влиза тайната полиция. Подобно нещо по-рано не се е случвало. Това, без да преувеличаваме, се случва за първи път! Ние сме си имали работа с монарси, диктатори и политически партии – добри или лоши. Но със ситуация, в която властта е в ръцете на едно учреждение, на една институция, каквато е тайната полиция (в случая с Русия – ФСБ) ние за първи път се сблъскваме. Такова нещо не е имало! Затова абсолютно всички в Русия, а и зад граница с интерес следят това, което се случва в тази огромна страна и не могат да разберат какво всъщност става там. Защото наистина ситуацията в Русия е уникална. Още повече, че от гледна точка на ФСБ, като учреждение, като институция, която трябваше да завземе властта чрез операция, свързана с внедряването на своя агент полковник  Владимира Путин като Президент, завърши успешно. 

И ФСБ не просто постави свой човек да бъде президент на Русия, но постепенно, за един относително кратък период от време, да кажем от 2000 до 2008 година, успя да вземе цялата власт в страната.  И веднага след като ФСБ си присвои цялата власт, тя пристъпи към реализирането на своята външнополитическа програма. Планът беше банален – да окупира територии на други страни. Ние бяхме свидетели в опит да бъдат завладени Грузия през 2008 и Украйна през 2014 година. Но при тези опити за окупация успехите бяха частични: бяха завзети само част от територии.  
През 2014 година, по време на инвазията в Украйна, някои скептици, какъвто съм и аз, започнаха да говорят, че това е началото на някаква „голяма програма“. Разбира се, без да се впускаме в големи фантазии – нещо, което умея да правя – аз виждат разрастването на тази програма и следващите стъпки в нейната реализация, например, по начина, по който ни го демонстрира самият Путин: в цинична окупация на съседни територии. Тогава аз дори предполагах, че завладяването ще продължи и в други, неокупирани райони на Украйна, че Русия може би ще влезе дори в Беларус, да се възпротиви на НАТО от гледна точка на това, дали не може да влезе и в Прибалтика, която не е руска, където да започне голяма война. Но през  2014 година, както сами видяхме, Русия даде заден и се задоволи с агресивна антиукраинска и антиевропейска риторика, не посмя да влезе в прибалтийските страни, нито в Белорус, отказа се да води война в  Украйна, а само се установи на окупираните вече територии. Е, вярно е, че се намеси в Сирия. 

Но вижте, оказва, че има сякаш още един етап в тази борба или може би друга нейна плоскост. Русия изведнъж поиска да се „намести“ и в Европа, и в САЩ, като се опита да се меси в изборните кампании там. Тоест, в Кремъл в крайна сметка се отказаха от грубо военно вмешателство, на каквото бяхме свидетели в Грузия и Украйна, защото се видя, че това не носи така желаните бързи резултати. Крим се превърна в една ограничена, островна територия. И като цяло в Грузия и в Украйна нещата не се получиха, затова трябваше да се откажат от директна окупация. В замяна на това  ФСБ започна да провеждат операции за внедряването на свои агенти като президенти и в други страни. Но кои от тях са се увенчали с успех, ние за съжаление, може би даже няма и да научим.  Ние имаме съмнения само по отношение на някои лидери от Източна Европа: виждаме колко топло някои се отнасят към Путин, въпреки че не е съвсем ясно защо го правят. Ние всъщност знаем повече за провалите, отколкото за успехите на Кремъл.  Ние знаем за провала в Черна гора, както и за провала на Марин Льо Пен във Франция. За нас провалите са били винаги очевидни, защото след залавянето на всеки агент ни съобщават, че е хванат шпионин от еди коя си държава. А за тези шпиони, които не са заловени, ние така и никога не разбираме. Те продължават да си работят, така както са го правили и преди. И разбира се, че операцията човек на Кремъл да спечели президентския пост в Америка, в лицето на Тръмп, се оказа най-успешната операция на ФСБ, след като успя да вземе властта в Русия през 2000 година.
Това, че Тръмп е агент на Путин, става все по-очевидно с всеки изминат ден. Цялата информация, която получаваме за Тръмп, говори именно за това и няма нищо, което да ни дава основания да мислим за обратното. 

Ю.Р:  Естествено хората мислеха, както самият аз, който съм в САЩ, е добре, вербували са Тръмп, но Америка е страна на законите, и той ще бъде следен до дупка дали спазва американското законодателство. Ще го следят под лупа и това вече го правят. В различни щати събират подписи и даже вече са сезирали съда, защото той е получавал пари отвън, при все че като президент това не е редно по Конституция. И така нататък. Но от друга страна, всеки ден властта му дава все по-големи възможности. И на мен ми се струва, това се вижда ясно, по време на изслушванията в Конгреса, които вече минаха, именно тази политика, именно политиците, всъщност се боят, че следващия път заради това, че ги бяха порязали на местно ниво, особено по отношение на присъствието им в Конгреса, сега могат да бъдат схрускани именно от своите. Сега те още се боят и заради това, че няма да се харесат на Кремъл и  затова Кремъл да реши да окаже натиск над тях. А за това те все още не са готови. И американските политици, поне така ми се струва, много често казват на всеослушание, че са обезпокоени заради това. 

Ю.Ф.: Мисля вие знаете, че това, което виждаме във връзката Тръмп - Русия, е само началото. Трябва да отбележим, че при цялата тази решителност и агресивност, с която действат Кремъл и  ФСБ, те въобще не мислят за последствията, така както не мислеха за последиците от  «угодническите въпроси», нахлуването в Грузия през 2008 година и в Украйна през 2014. В първия момент те винаги започват с хъс, енергия и наглост, а в последствие  нито разсъждават, нито си дават сметка за последствията. По този начин те се отнесоха и когато в Кремъл работиха Тръмп да стане президент. Ако трябва да съм откровен, в началото, на мен ми се струва, никой не вярваше особено, че операцията по внедряването на Тръмп в Белия дом може да се окаже успешна акция. Първоначално тази операция започна с идеята как да навредят на  Хилари Клинтън, така че да бъде сериозно компрометирана, а по този начин да се удари и избирателната система на САЩ. Не трябва да забравяме и това, че основната задача на Путин, (който не е в състояние да конкурира честно и открито в икономическо отношение САЩ на Европейския съюз) да разпалва конфликти, за да може след това да режисира конкурентна борба за тяхното урегулиране. Ние видяхме, Русия влезе в Сирия, за да я използва като площадка за създаването на ситуация, в която да бъде конкурент на САЩ в тази битка. А ето сега, с който и политик да разговаряте, ще ви каже: ние искаме да се договорим по сирийския въпрос с Русия. Тоест, Русия застави останалият свят да се чувства пълноправен участник в уреждането на сирийския въпрос. Такава е технологията и методологията на президента Путин – да се опитва да се възползва, нагаждайки се към останалия свят. Разпалва конфликт в Абхазия и Южна Осетия, за да направи себе си участник в преговорите по неговото неутрализиране. Раздухва конфликт в Приднестровието, за да бъде участник в преговорите с правителството на Молдова за неговото решаване. Разпалва конфликт в Източна Украйна, за да стане участник в уреждането му чрез споразуменията в Минск. Както се вижда, схемата е почти еднозначна – създаваш първо конфликт, а след това се натрапваш като участник в преговорите за неговото решаване. 

Нека от тази гледна точка да погледнем на това, което се случва в САЩ. Първоначално се създава конфликтна ситуация, когато Русия се намесва в изборите, толкова грубо и открито, че даже директорът на ФБР Коми е принуден публично да признае и да изрази увереност, че и в бъдеще трябва да очакваме подобна намеса на руснаците в американските избори. Създавайки си такъв образ – на подстрекател на конфликт – Путин все едно заявява: „Момчета, предлагам да се договорите с Русия, вместо да воювате, защото нашите методи да ви навредим са безбройни, а фантазията ни в тази посока работи неуморно“. И това е наистина така, защото да вредиш, означава „да строяваш“. 

През 1917 година ВЧК, НКВД, КГБ, ФСБ се усъвършенстваха професионално по отношение на разрушенията и вредителството. Тази организация (ФСБ – б.р) само това  умее – да строява, да дресира. И своите сътрудници тя строява и дресира, а не ги обучава.  А това - да рушиш, да вредиш, да убиваш – в това там всички винаги са били обучавани стриктно, качествено и професионално.  Затова да намерят в света пролука, през която да пропълзят и да нанесат максимална щета на някоя територия - било то в Грузия, Украйна, Сирия, Франция или САЩ - това наистина ФСБ умее да го прави много грамотно и качествено. Може ли това да предизвика ответна реакция от страна на САЩ и кога САЩ ще се заемат сериозно да се борят и да се преборят с този проблем веднъж завинаги? Мисля, че могат. И хората, които стоят в Кремъл и управляват Русия, също разбират това. Това е един от изходите на съвременната битка, свидетели на която сме и ние с вас.

Ю.Р:  Но все още не се вижда такъв резултат, възможни са може би различни варианти...

Ю.Ф.: Вие знаете, че повече от американските журналисти и политици говорят почти едно и също: свалянето на Никсън заради аферата  "Уотергейт" отне няколко месеца, а ние сме само в началото на разследването на дейността на Тръмп. Именно аз неотдавна обърнах внимание на едно съобщение, че след оттеглянето на Никсън, 46 човека бяха вкарани зад решетките по това дело. Самият Никсън не беше осъден, просто си подаде оставката. Така че ние сме далеч от мисълта, че делото срещу Тръмп е завършило. Още е рано да правим изводи. Рано да е прогнозираме, кой ще победи в тази схватка. Не всичко е очевидно.

Ю.Р: И не всичко е предрешено?

Ю.Ф.: Ето, вие казахте в самото начало, че системата е така перфектно създадена, толкова добре работи, така, че тя да може да се защити в ситуация, подобна тази, в която ние се оказахме. Да видим, възможно ли е тя да може да се защити. Нанесена ли е на Америка вреда? Без съмнение – да! Тогава ние, вместо да се занимаваме с нормалните човешки проблеми, вече половин година си изясняваме въпроси дали Тръмп е руски агент или не. И кои още от неговото обкръжение се явяват руски агенти.  И как точно Русия се е намесила в изборите и как е повлияла на вота. Разбира се, че на всички нас това ни носи огромни вреди. Би било много по-добре ако се занимавахме със съвсем други неща. Разбира се, че ни потопиха в занимания, с каквито ние не сме имали намерение да се занимаваме след 20 януари 2017 година.

Очаквайте Втора част – За сблъсъка между Навални и Путин и има ли шанс опозицията в Русия да победи на предстоящите президентски избори.

Превод: Faktor.bg

Вижте видеоинтервюто: