При Путин Русия силно заприлича на страшна кафкианска държава

Едни примитивни хора, гоголовски персонажи управляват държавата, казва пред Радио „Свобода” известният режисьор*, емигрирал от Русия

Интервю на Дмитрий Волчик

- Юрий Мамин, защо решихте да емигрирате и как се чувствате сега в САЩ?

- Аз заминах за Америка с аудиокнигата на Евгений Гинзбруг "Стръмният маршрут". В него се разказва за страховития живот в Рисия, за хора-чудовища, възпитани в епохата на Сталин. Хората лесно се превръщат в чудовища, в роби, нежелаещи да бъдат свободни. И това, което  виждам по Първи и Втори канал е, че Русия се опитва все повече да се върне към сталинските времена, към сталинското общество, където си готов да предадеш своя приятел, за да спечелиш любовта на вожда. Хората са готови да донасят един за друг. Те се страхуват от инакомислещите, страхуват се да мислят свободно. А мен ме лишиха в Русия от възможността да работя. Аз съм сатирик, създавам комедийни филми, с които се опитвам да отворя очите на сънародниците си как всъщност те живеят. Ако ти говориш с чувство на гняв, ще получиш и гневен отговор. А когато излязоха филмите "Фонтан", "Бакенбарди", "Прозорец в Париж", цялата зала се смееше, хората получиха глътка свобода да продължат да живеят и да разберат, че всичко може да бъде поправено. Но когато аз не мога да работя, когато нямам възможност да променям страната си към добро, няма какво да правя тук. Много приятели ми се чудеха: е, ти какво, не можеш да получиш някой сериал ли? Да, мога да получа възможност да правя сериал, но ще ми бъде обидно. Аз искам да ходя с високо вдигната глава, да гледам смело в очите хората, които харесват моето творчество и които виждат в мен един честен човек, а не приспособленеца и конформиста. Това за мене е много по-важно, отколкото парите. Но тъй като това е невъзможно да се случи в Русия, наложи се да замина за Америка. 

- През втората половина на 80-те години, когато излязоха първите ви филми, атмосферата беше съвършено различна. Промяната започна на конгреса на Съюза на кинематографистите...

-  Когато филмът ми "Празникът на Нептун" беше показан на конгреса на кинематографистите - той предизвика взрив от емоции. Беше истински фурор, станах известен само за един част. После беше показан и на конгреса на писателите. Тогава ми се обадиха Астафаев, Белов, Разпутин, писатели, които са мои кумири. Пред мен те изразиха своето възхищение. Филмът съвпадна с вълната на обществените промени. Това беше чудо, аз станах култова фигура. И времето беше прекрасно. Има един американски филм "Най-хубавите години от нашия живот", когато се сблъсквам с теми, които ме карат да погледна ведро на перестройката и да вдишам от въздуха на промените, можем да кажем, че това беше десетилетието на надеждата, най-добрите години от нашия живот. Ние очаквахме, че Русия никога повече няма да бъде една застинала страна, каквато беше в годините на застой. Но надеждите ни рухнаха. Можеш да живееш в бедна страна, можеш да живееш в нищета, но когато пред тебе има хоризонт ти  осъзнаваш, че правиш нещо, което е важно, че твоята страна най-после ще стане достойна държава. Но болшевиките излъгаха обществото. Всичко беше подменено, потъпкано. За втори път ни излъгаха, всичко беше стъпкано. Бях тогава ученик и добре си спомням, как в живота ни нахлуха нови поети, нова литература, ново кино. Ние дишахме всичко това. Хрусчовските отрепки, дълбоко прикрити, възпитаха поколението, което извърши перестройката. И като резултат - всичко тръгна в посока реставрация на партийното чиновничество и държавния апарат, която при Путин достигна неимоверни размери и Русия силно заприлича на страшна кафкианска държава.

-  Кога почувствахте, че изчезва хоризонтът? Имаше мъдри хора, които дори приветстваха идването на Путин на власт през 1999 година?

–  Пияният Елцин, който можеше да пикае на колесника на самолета в присъствието на делегацията, която го посреща - той беше позор за Русия. Такива неща развращават хората. Да, Путин ни даде нови надежди. Ние разчитахме на това, че има здрав разум, но после стана ясно, че го няма, а има само едно користолюбие, желание да вземе от бедния човек по подмолен начин колкото може повече за своето обкръжение. Така и се случи. Тези хора, които наложиха своите правила, абсолютно развратиха страната. Никой не вярва в съвестта, в честта, в достойнствата на човешките качества, а всички са подвластни единствено на лакомията. Хората ненавиждат върхушката, защото тя богатее за тяхна сметка, но повечето искат просто да си сменят с нея местата. Работата е в това, още си спомням думите на Раневски: "Аз съм достатъчно стар, че все още помня порядъчните хора." А какъв свят се роди сега. Аз самия не знам как може да го променим. Путин рано или късно ще си отиде, а какво ще стане с тази оглупяла, отровена страна, в която хората бяха едни от най-четящите, а сега се превърна страна на неграмотниците? Аз вече преподавам 10 години и съм ужасен от невежеството на студентите. Но какво  да се прави? Аз по принцип си мислех отдавна да замина, но ми взеха всички картини "Не мисли за белите маймуни". Аз писах писмо до Путин, събирах документи, но всичко беше безполезно. Освен това филмът, с посвещение "Нику", изведнъж се появи в нета с грифа "На участника", който беше поставен с огромни букви, за да не бъде откраднат и показван. Трябваше да плащам дългове цяло едно десетилетие. В резултат на всичко това ми се наложи да разпродам всичко, което имах. И накрая - и квартирата в Петербург, която продадох на цена два пъти по-ниска от нейната реална цена. И заминах, защото трябваше да живея и да работя, макар там да нямах нищо, освен няколко приятели, които един по един си отиваха от този свят. 

- Работите над нов филм?

- Има три проекта, които бих искал да реализирам в Америка. Основният е - "Радост от любовта към Джойс", проектът, който беше спрян в Русия от министъра на културата Мединский. Имам и проект-мюзикъл, който съм нарекъл "Плаване към Хаваите": на руски кораб, на който пътуват арестантки, става преврат, подобен на този, който е имало на броненосеца "Патьомкин". Много забавна история, която, поне на мен така ми се струва, може да бъде показан дори на Бродуей. И още един сценарий, който е свързан с изследовател на Антарктида, който се интересува от живота на пингвините, но не може да се зарадва на собствения си. 

- Има ли в американския начин на живот нещо, което ви е непонятно, от което се плашите?

- Не, защото ние знаем за американския начин на живот не по-малко, отколкото за нашия. Аз познавам почти цялата американска литература. В Русия се показвани всички американски филми, както добрите, така и посредствените. Като студенти сме гледали толкова много американски филми, че американската култура е завладяла умовете на руските кинематографисти. Ние сме възпитани, така да се каже, с американски вкус към киното. 

- Вие споменахте, че Мединский забранил  филма ви "Радост от любов към Джойс", кога се случи това?

- Преди 7 години от името на кинематорграфистите от Санкт Петербург Алексей Герман-баща и Александър Сокуров написаха писмо до Путин за това, че умира студията "Ленфилм". Знаменита студия, тя беше създала своя школа, подобно на московската и трябваше да бъде запазена. Путин дава тогава указания: Да, да се възстанови и възроди студията "Ленфилм". Завладени от ентусиазъм, събрахме се, тогава още Герман беше жив,  съпругата му Светлана Кармалит оглави обществения съвет на "Ленфилм", аз бях нейн помощник, присъединиха се и много уважавани хора. Трябваше да бъде създаден проект, въз основа на който да бъдат отпуснати държавни пари. Оказа се обаче, че няма сценаристи и с държавни пари бяха финансирани едва три проекта. Два от тях бяха мои. Единият бе "Радост от любовта към Джойс" - за преводач от времето на Сталин, който умира заради това, че е искал да направи достояние на своите съотечественици сложният и удивителен език в "Одисей".

- Аз си спомням разговора с Марлен Хуциев, който каза, че Мединский е едно нищожество. 

- Ако внимателно разгледате неговата физиономия, когато той гледа към Путин! Тя много напомня на карикатурите на Боклевски към книгите на Гогол. Но аз дори не го упреквам, него го издигна Путин, той е като стражево куче на своя стопанин, което трябва да го брани от всякакви посегателства. Той крепи властта. Докато я има тази власт, него ще го има или някой, който прилича на него. Какво е виновно кучето, че е такъв стопанинът му.

- Три-четири дни след като напуснахте Русия, одобриха закон, който забранява всякакви прояви на неуважение към представителите на властта. Има ли нещо комично в това...

- Комично беше, когато в Ярославл намериха надписи на колоните "Путин *****", това стигна до московската прокуратура, която започна да търси виновниците и поиска да бъдат закрити медиите.  Ето, до това доведе този закон. Всеки ден в Русия може да се натъкваш на подобен идиотизъм, защото така наречените слуги на народа, депутатите - са едно сборище от идиоти и грабители, които заради собствената си глупост и човешка мерзост всеки ден измислят хитрости и трикове, с които да направят живота на сънародниците си още по-труден, още по-недостоен. И това се превръща в комедия. 

- От една страна това е комично, а от друга - съвсем не е смешно. Един от най-известните режисьори Кирил Серебренников е под домашен арест, режисьорът Олег Сенцов бе осъден на 20 години, а режисьорът Алексей Красовский е преследван за филма "Празник" и дори се опитаха да възбудят углавно дело срещу него...

-  Това е тъжно и опасно. Разбира се, че не трябва равнодушно да гледаме на това, което се случва, как се мачкат законите. Аз участвах активно в обществения живот, говорих на митинги, не можех да мълча. Но животът на активни хора, като мене, е силно застрашен. Такива хора ги осакатяват, затварят, преследват, бият с палки. И това противоборство ще става още по-жестоко. То няма да замре, за тази цел е създадена огромна руска гвардия. Когато виждаш всички тези примитивни хора - всички тези Сечиновци, разбираш колко са неграмотни и невежи. Мислиш си: боже мой, тези гоголовски персонажи ли управляват държавата, до какво ли могат да докарат страната? Те са сродни до маргиналите, хора които псуват и ругаят, това са те. Те снимаха в самолета своята пиянка и без всякакъв срам качиха снимките дори в интернет. Ето, това е властта, едни примитивни хора. Съществува конфликт между малкото мислещи хората в страната и огромното оглупяло население, което, въпреки цялото това тегло и унижение, е готово да подкрепя вожда, подвластни на робското чувство, недолюбването на инакомислието и свободата. Невежеството, което аз наблюдавам във висшите учебни задевения, където завършилите гимназия идват, просто премина всякакви граници. Това просто е една тълпа, а какво може да създаде тълпата?

- Мислещата част от хората преди 30 години бяха в Съюза на кинематографистите. Защо загина този съюз?

- Започна реставрацията. Извикаха ме в Москва след излъчването на филма "Празникът на Нептун", Климов и неговите помощници ме поканиха да работя в секретариата. Аз им казах: не, аз съм вече на 40 години и за първи път имам възможността да снимам филми, и никога няма да заменя това, за да се занимавам с организационни дела. Тогава на мен ми беше казано: най-напред трябва да бъдат приети новите правила на играта, всичко трябва да се организира и направи по ново му, и чак тогава можеш да се занимаваш с творчество. Аз им отговарям: Е, добре, вие се занимавайте с това. Отказах им и за нищо не съжалявам. Това ми даде възможност да снимам няколко филма. И след това започна реставрацията. След това  Михалков и Бондарчук бяха изхвърлени от съюза, за които казваха, че са най-достойните хора. Не, те съвсем не са достойни. Аз уважавам творчеството на Михалков от 70-те години, да, той тогава показа своя талант, но след това не създаде абсолютно нищо. Това се нарича деградация, защото своите сили и дарби той впрегна в съвсем други неща, а не в творчество. Той искаше да стане важна фигура, дори се включи в президентската надпревара. Организацията го принуди да поеме всичко - Фонд култура, авторските права. В това отношение той много си прилича с Путин, затова и толкова близки приятели бяха дълго време, сега вече не зная как са. През 90-те беше реставрирано чиновничеството от времето на предишния режим. Всъщност, предишните партийни лидери се върнаха, те решиха да прилапат парите на партиите с помощта на други грабители от средите на новите демократи и реформатори на обществото, и преди всичко Чубайс. Това им даде възможност да приватизират страната. Резултатите от всичко това ние го виждаме днес. Работата е там, че страната ни не беше подготвена за преход към капитализъм. По време на съветската власт, например, всички работещи хора бяха с равни възможности. Ако става дума за творците, на най-талантливите  им беше дадена възможността да правят кино, да се представят на фестивали. Дори творбите на художници, които бяха  идеологически противници, като Тарковски, бяха оценени като част от златния фонд и можеха да бъдат представяни на различни международни форуми. Аз все още помня времето, в края на СССР, когато благодарение на моя комедиен талант успях да се откроя от другите. Днес няма конкуренция, плътна стена е издигната на авансцената от децата на тези, които принудително бяха докарани в Москва. Единствено те се смятат за част от елита. Какво да кажем за талантливите студенти? Гърбовете на привилeгированите московчани са много здрави, няма конкуренция, те искат да се занимават и с киноматография, престижни и вдъхновяващи неща. Те са завладeни от възможността да са под светлините на прожекторите, да посещават фестивали, да се прегръщат със световни звезди, да се забавляват в живота - към такива неща се втурнаха всички привилeгировани.

*Известният режисьор Юри Мамин е автор на „Прозорец за Париж“, „Празникът на Нептун“, „Фонтана“ и други популярни комедии. Емиграцията му в САЩ предизвика разгорещен дебат, а кинокритикът Валери Кичин написа: "Последният талантлив комик напуска Русия". 

Превод:Faktor.bg