Иван Сотиров

За да вникнем в проблема с ромските гета, ние просто трябва да проникнем под похлупака от изтъркани клишета на институционалното и партийно говорене. Много лесно можем да разберем същността на ромското гето, защото тo е проекция на съвременното ни общество. Днес нашата държава, общини и партии функционират по същият начин. Ако разберем нашият проблем, ще разберем ромския, и обратно. Не е случайно обстоятелството, че от абитуриентските балове, през ТВ шоу програмите, до дебата в Народното събрание, ромската стилистика е доминираща. И за държавата ни, и за общините, и за партиите, и за ромските гета можем да кажем, че имат кланов характер на управление. Всяка от тези структури се ръководи от тартори, чиято воля е определяща, a законите, наредбите, уставите на партиите имат за цел да поддържат това положение на нещата. Тарторите определят правилата - те раздават благата/порциите/ и те раздават правосъдието. Тарторите на структурите с по-висока степен на организация – държавата, общините, партиите - от куртоазия, или както сега е модерно да се казва от политкоректност, за да звучи ромейски, а не ромски, се наричат олигарси. Всички процеси в обществото ни се регулират чрез договаряне между националните олигарси, 

местните олигарси и ромските босове

В този смисъл проблемът не е етнически, а структурен. Тарторите на отделните кланове реализират контрол върху своята група чрез най-евтиния и най-ефективен начин - етническия вот на нейните членове и клиентелното обвързване на по-изявените от тях.

Когато говорим за етническия вот ние си мислим основно и само за ДПС и за арт-националистите, но това не е така. Да, ръководството на ДПС е цинично откровено в публичното изтъкване на неморалността, която практикува, но това е част от тяхната етно игра. Те целенасочено дразнят цялото общество и всички други партии, за да провокират първични и неадекватни ответни реакции, с цел да сплашват българските турци като им внушават чувството на етническа изолация – те трябва да знаят, че всички други ги мразят и за тях само в ДПС е спасението. Това поведени на ръководството на ДПС е престъпно и антинационално, защото е заплаха за етническия мир в страната ни, който е граден с векове. В този смисъл, всички извън ръководството на ДПС, които му пригласят, тиражирайки наглата манипулация, че движението е гарант за етническия мир в страната ни, стават негови съучастници. Съучастници са му и тези, които се подават на депесарските провокации и използват крайна реторика по отношение на други етнически групи. Защо обаче твърдя, че не само ДПС, а и останалите основни политически партии формират етно вот. Първо, когато говоря за етно вот, аз разбирам всяко създаване на електорална група по формален, а не по идеен принцип. Формалното гласуване се мотивира от разсъждения от типа на - аз ще гласувам за тази партия защото винаги съм гласувал за нея, независимо какви щуротии и безобразия са извършили тези, които партията ми е издигнала. Още по страшно става ако и родителите, и дедите на такъв тип хора, са членували в тази партия. Това агиткаджийско мислене , плюс тънката сметка да махнем другите за да назначим нашите хора във властта, формира железния мироглед на партийният етнос, който неумолимо разбива всички идейни аргументи. Този етно-кланов характер на политическата ни система деградира политическите ни партии от идейни общности на хора до глутници от безогледни партийни лапачи и политици за един ден, чиято философия е “ден година храни“. Така се раждат коалиции като тази между царя и комунистите, между възродителите и възродените, между Реформаторския блок и АБВ. Разбира се всяка етно група има рискове от разпад при много силно изпитание, а днешната коалиция между РБ и АБВ безспорно е такова, особено, ако към нея се добави и преглъщането на Борисов, предхождано от преглъщането на Кунева и Вълчев, като всичко това е гарнирано с аферата КТБ. Дори и най-железният реформатор може да се огъне пред такива изпитания и затова е необходима фиксираща външна заплаха, а тя просто чука на вратата. Тази заплаха не е БСП, не просто защото столетницата е изпаднала в окаяно дементно положение, а и защото след като си се хванал с нейната 

най-ретроградна и проруска част АБВ,

участието на самата БСП във властта би изглеждало просто като западен повей. Сериозната заплаха е връщането на ДПС във властта, а и това все повече прилича на прикрита реалност отколкото на заплаха, ето защо реформаторите денонощно трябва да пазят на всички врати и прозорци. Пред тази заплаха всеки реформатор може гордо да се чувства като част, като авангард на един голям патриотичен фронт. Трескавото говорене на реформаторите срещу ДПС е като лек за дълбоките душевни рани на техният електорат, но това говорене се посреща с взаимност и от ДПС. С контраатаката си ръководството на ДПС постига две основни свои цели. Едната вече я описахме, но другата е също изключително важна. Няма как Местан да не си дава сметка, че най голямата реклама за всеки политик извън тези от ДПС е да бъде нападан от него или от другите депутати на движението. Тук някой, ще попита, че какъв е интереса на ДПС да вдигат рейтинга на РБ и то най-вече на политиците от ДСБ. Отговорът на този въпрос е очевиден, ако РБ бъде окончателно маргинализиран от ГЕРБ, ДПС ще загуби ролята си на балансьор. В този смисъл ДПС играе контрапункт на ГЕРБ – отношението на ГЕРБ към РБ е: Храни реформатор, за да не те блокира, а на ДПС - Храни реформатор, за да блокира ГЕРБ. За БСП нещата отдавна са ясни - те са от съветско-руската етническа група, като АБВ е най-чистата фракция, без каквито и да е други примеси. При ГЕРБ е по-различно - те имат имперска, мултиетническа характеристика. При тях има представители на всички етноси, като тарторите на различните групи живеят охолно, стига да са лоялни. Но нека да се върнем и да разгледаме структурата на класическото гето. Тя е силно йерархична с феодално- робовладелски елементи. Шефовете на клана, които обичат да се наричат царе и барони, в много от случаите експлоатират още от детска възраст подчинените си за нелегални дейности, включително за просия, джебчийство и проституция. Тези ромски босове, които трябва да бъдат обект на внимание на полицията и съда, се явяват 

основен партньор на партиите по време на избори

Именно за това всяка политика за интеграция на ромите се проваля, защото точно тези, които са най-заинтересовани да няма интеграция на ромите, се явяват като посредник на институциите за неговото решаване. Държавата реално е абдикирала от тези квартали като е приела, че там действат други правила и фактически ги е дала на концесия на босовете на ромските кланове срещу осигуряване на гласове за партийните и общинските кланове.

Каква е разликата между циганина, който пребива беззащитна пенсионерка, за да ѝ открадне десет лева, и политическият ни „елит“, който ежегодно обира целият ни народ с милиарди, като го обрича на геноцид? Разликата не е само в методите, в това дали ще убиеш беззащитен възрастен човек с брадва или просто ще го принудиш да скочи от прозореца или да си палне клечката - тя е и в мащаба на престъплението. Нима самият циганин-насилник не е продукт на тази олигархично-кланова система на държавно управление? Защо вече второ десетилетие непреходният политически „елит“ на прехода нито осигурява защита, нито дават възможност на населението да се самозащитава срещу битовата престъпност? Може би за да ни я размахват пред очите, за да не се занимаваме с техните безобразия и за да смажат окончателно човешкото ни достойнство и съпротивителни сили, така както в зората на прехода, чрез мутрите, смазаха зараждащия се дребен и среден бизнес? Тези хора, които идват на власт със сладките приказки за реформи към благоденствие на страната ни, реално водят хибридна война срещу нашият народ.

Защо пред очите ни размахват непрекъснато и въпроса за предизборното купуването на ромски гласове? Нима не виждаме от доста години, че все повече българите масово си продават вота? Нима не виждаме как преди всеки избор изпълзяват хиляди партийни застъпници, на които партиите плащат застъпничеството и те от своя страна плащат за гласуването на хора, чиито лични данни старателно попълват в списъци, с които се отчитат пред партийните централи? Всички партии го правят. И навсякъде го правят. Правят го на места където и един ром не можеш да видиш. И в центровете на големите градове го правят. Това се е превърнало в цяла индустрия, в най-добре развитата родна индустрия. Защо всички тези лицемери, които от сутрин до вечер в парламента и по медиите ни обясняват колко е лошо и противозаконно да се купуват и продават гласове, бягат от отговора на въпроса: защо все по-масово хората в страната ни, независимо от етническата си принадлежност, си продават гласа? Кой ги докара до там? Знаят ли родните ни лидери, каква е логиката на човека, който е докаран до там да си продаде гласа? Аз ще им кажа, тя е проста и желязна: – всички партии, които са ни управлявали до сега са ни излъгали, правят точно обратното на това което ни обещаваха преди изборите и всички ни ограбваха; след като пак трябва да избирам някоя от тях и съм сигурен, че пак ще ме излъжат и пак ще ме ограбват, не е ли по-добре поне да взема някой лев? Какви са другите възможности ? Едната е в знак на протест да не гласуваш или да гласуваш за малка партия или за независим кандидат, с ясното съзнание, че гласът ти и държавната субсидия, която носи ще се раздели между тези срещу които гласуваш, тъй като системата и технологията на изборите у нас е направена така. Другата е пак да гласуваш, както си го правил винаги до сега, с илюзията, че този път ще се случи чудо и няма да стане както винаги или с надеждата, че ще избереш по-малките, по-симпатичните или просто

нашите лъжци и крадци

Показателно е как протича борбата срещу купуването на гласове. Партията, която е на власт, чрез структурите на полицията бди зорко за купуването на гласове от страна на опозицията. Досега няма случай, при който полицията да е допуснала грубата грешка да залови купувач на гласове от управляващата партия, но сериозни разкрития и присъди досега няма, освен предизборното раздухване на тези случаи, защото тази добре развита индустрия се охранява от всички основни партии.

Нека сега пак да се върнем на въпроса за ромското гето и за интеграцията на ромите. Справедливо е да се подчертае, че макар и да не са много, има примери за ромски квартали, които са по-сигурни и по-благоустроени от квартали и места населени с българи. В България има и много роми, които са добре образовани и реализирани в обществото ни, но един от проблемите е, че мнозинството от тях не се самоопределят като роми, а тези които запазват това си самоопределение не се възприемат като лидери на различните ромски общности, от които произлизат. Това е така, защото клановата структура на гетото отхвърля образованите роми. За тарторите на клана - те са своеобразни дисиденти, защото нарушават наложеният ред и дават лош пример. Партиите и институции, предпочитат да работят с лидерите на ромските кланове, а образованите роми използват само пред Европа и пред публиката, като със създадените от тях неправителствени организации правят семинари, кръгли маси и проекти за ромска интеграция. В повечето случаи обаче, поради симбиозата между партийните централи и ромските барони, тези неправителствени организации се явяват само средство за наливане на европейските пари в престъпния партийно-баронски картел.

Обстоятелството, че голяма част от образованите и добре реализирани роми не се самоопределят като такива има три основни причини. Едната е, както споменах, че кланът ги отхвърля; втората е, че ромите не са част от група с развито етническо, национално или религиозно самосъзнание; и третата е, че в обществото ни има предубеждение по отношение на целия етнос, точно по вина на безотговорното поведение на политическият „елит“.

По същият начин стои въпросът с младите, образовани и високо квалифицирани българи. За тях няма бъдеще в държава, в която няма върховенство на закона, а има върховенство на боса над закона и в която условията за просперитет не са почтеността, компетентността и трудолюбието, а благосклонността на тартора на партийния клан. Героят на нашето време, модела за подражания на младите са проспериращата мутра и партийната калинка. Лицемерна е грижата на управляващите кланове за изтичането на националния елит. На тях не им трябват свободни хора. На тях им трябват роби - a който иска демокрация, е свободен да ходи на запад.

Клановият характер на партийно-политическата ни система дава отговор и на въпроса защо геополитически нашата държава продължава да е 

проекция на съветското гето

и защо Кремъл третира нашия партийно-корпоративен елит по същия начин, по който този елит третира ромските босове. Именно защото московските клиентелно-корупционни механизми за въздействие върху политическия ни елит са много по-адекватни към неговата същност, от западният подход, който се основава на вярата в демократичното лидерство.

Това статукво може да бъде променено, ако гражданите си реституират национализираното от партийните апарати право директно да определят политиците и политиката за управлението на страната ни, чрез въвеждане на пряк мажоритарен избор на народните представители и премахване на рестрикциите, които на практика обезсмислят Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Но ние не бива да храним илюзията, че политическите тартори ще допуснат това да се случи. Местанизираният ни политически „елит“ ще използва целият си ресурс, за да запази изключителните си привилегии. Ние виждаме, как и в предложението за референдум се бяга от въпроса за чисто мажоритарен вот, като се говори за мажоритарен избор на някаква, неясно каква, част от депутатите, и как тази седмица, в парламента бяха отхвърлени дори и козметичните промени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление при обсъждането им на първо четене. Местан, трубадурът на кастата на партийните босове, обоснова позицията срещу либерализирането на закона с думите: - „политиците носят отговорност, а от народа не може да се иска отговорност“. Надали има смисъл да се коментира абсурдността на такъв тип антидемократични изявления на деятел от анадолско-парвенюшката политическа школа. Надали има смисъл и да си припомняме, че през целия преход „отговорността“ се пое от „елита“, по начин по който беше поета и вината за престъпленията на режима - с мезета. Очевидно е, че системата при нас е направена така, че тези, които народа иска да види в затвора, избира в парламента. Но има смисъл да припомним на партийните босове, че ако правата на гражданите не бъдат върнати мирно, те могат да си ги поискат и по друг начин!