Въпросът е как да се реши конфликтът между държавния глава и неговия заместник

Попова да последва европейския пример на Блага Димитрова - оставка, ако не е съгласна с официалната политика на Плевнелиев

Крум Благов, специално за Faktor.bg

Миналата седмица вицепрезидентът Маргарита Попова пак се дистанцира публично от президента, като намекна, че налаганите от него вета на закони не са юридически издържани. Това не е първият случай, при който между нея и Росен Плевнелиев прехвърчат искри. През януари тя даде да се разбере, че не подкрепя предложението на президента за референдум за изборните правила. А на 10 септември м. г. даде в пресата интервю, в което изненадващо се обяви в защита на кабинета и против исканията на протестиращите за оставката му.

Това я направи знаме

на шепата хора, излезли на улицата на „контрапротест”, т. е. поддръжници на управляващите. Те изведнъж започнаха да призовават Плевнелиев да подаде оставка с цел мястото му да заеме Попова. „Тя е лицето на България вече" – заяви един от тях. В сайта на Николай Бареков я нарекоха „желязна лейди” и „много принципна жена”.

Попова се дистанцира от Плевнелиев наистина много деликатно и дипломатично, но пък съвсем ясно. Пред чуждестранни медии обаче декларира пълна лоялност към президента. На 14 ноември м. г., когато той демонстративно напусна церемонията, на която Венета Марковска трябваше да положи клетва като конституционен съдия, Попова каза пред „Дойче веле”: „Поведението на нашия държавен глава, по моя оценка, е блестяща защита на българската конституция. Друг път и друг президент не са правили това.”

Стана традиция държавният глава и неговият заместник да действат в разнобой. Във вече почти четвъртвековната история на президентската институция само една двойка – Георги Първанов и Ангел Марин, не е демонстрирала публично различия. Преди това Блага Димитрова и Желю Желев бяха в открит конфликт, а Тодор Кавалджиев критикуваше по медиите решенията на Петър Стоянов. Това противопоставяне повдига три въпроса: прав ли е вицепрезидентът, трябва ли да изразява несъгласията си публично и как ще завърши този конфликт.

Плевнелиев е в ситуацията на Първанов

от първия му мандат – работи с враждебно настроено парламентарно мнозинство. По конституция правата на президента са доста орязани – той няма право нито на законодателна инициатива, нито да разпуска парламента. Затова при управлението на царя Първанов превърна ветото в главното си оръжие. Петър Стоянов преди него не беше използвал този метод нито веднъж. (Разбира се, това се дължеше на факта, че управляваха неговите съмишленици от СДС.) След като парламентът отхвърляше ветото му, Първанов се обръщаше към Конституционният съд. Той беше подбрал първокласен юридически екип и спечели почти всички дела там. Така например осуети приватизацията на „Булгартабак”.

Плевнелиев прави същото. Досега той е използвал 10 пъти правото си на отлагателно вето – 3 пъти при управлението на ГЕРБ и 7 пъти при сегашното мнозинство. Проблемът е, че откак ГЕРБ е в опозиция, президентът не е победил в нито една битка с парламента. Попова като юрист явно е на мнение, че екипът му е слаб.

Трябва ли обаче вицепрезидентът да критикува своя шеф пред медиите? Този въпрос е по-сложен. Отговорността на всеки политик е лична, а решенията често се вземат колективно. Оттам нататък всеки сам решава дали ще се солидаризира с взетото решение (често го наричат „партийна дисциплина”), или ще се дистанцира от него. И как ще го направи.

Поводът за конфликта между Блага Димитрова и президента Желю Желев беше, че той даде пресконференцията срещу правителството на СДС, наречена „Боянските ливади”, без да се консултира с нея. Всъщност Димитрова по това време е била на почивка в Евксиноград и е чула изявленията му по телевизията. Несъмнено те са ангажирали и нея, а тя не споделяше неговото мнение. Тодор Кавалджиев също се оплакваше, че е поставен в пълна изолация и президентът Петър Стоянов нито се съветва с него, нито му съобщава предварително решенията си.

Според изявления на самата Попова сегашният държавен глава действа другояче. Двамата обсъждали всички важни въпроси и тя винаги изразявала своето становище. „Оттам насетне държавният глава решава каква позиция по различни въпроси ще заеме, кога ще я огласи, дали ще я огласи – това е негово право” – каза тя. Следователно между положението на Попова, от една страна, и на Димитрова и Кавалджиев, от друга, има коренна разлика:

Тя е участвала при вземането на решенията

макар и само със съвещателен глас, докато нейните предшественици са научавали за тях от медиите. Има ли право тогава да съобщава критиките си публично?

Задачите на вицепрезидента не са определени от конституцията. Добрият заместник на държавния глава носи гласове на изборите, а после се радва на най-добрата синекура в държавата (както ясно се видя през двата мандата на Ангел Марин). Вицепрезидентът изпълнява само задачите, възложени му от президента. Това обикновено са помилванията и даването на българско гражданство.

Гласове Попова надали е донесла, защото мнозинството избиратели през 2011 г. гласува не за личности, а за кандидатите на ГЕРБ. За сметка на това тя сама добави към пълномощията си публичните критики към държавния глава.

Досега този конфликт се е решавал по два начина. В единия решението взе президентът. След пет години дрязги за вторите избори Стоянов си избра друг кандидат за вице – Нели Куцкова, но тандемът им загуби. Преди това обаче Блага Димитрова подаде оставка, за да се дистанцира от Желю Желев. Това е достойният, европейски начин да демонстрираш несъгласие с официалната политика. Защото изглежда абсурдно една институция, при това най-висшата, да има две мнения.

Маргарита Попова явно не мисли така. Досега обаче Плевнелиев не е показал недоволство от изявленията й. Няма съмнение обаче, че на „Дондуков” 2 се води студена война.