ДСБ направиха очевиден опит да употребят президента Плевнелиев за тяснопартийните им битки

Комбинацията Гоце, Корнелия, Дончева, Кадиев и т.н. не може да породи нищо друго освен гняв и отвращение

Иван Сотиров

Конспиративните теории дават лесни, но в повечето случаи неверни обяснения за неща, които не познаваме или за които не е удобно да се говори. Разбира се, че за ГЕРБ и РБ героичната приказка за московски заговор, целящ дестабилизация на „патриотичното“ им управление, е удобната версия за напускането на управлението от страна на АБВ. Ако редом с четата на Гоце беше напуснала и четата на Каракачанов, ако в правителството не се мъдреха финансовият и икономическият министър – протежета на Пеевски и на Златев, и ако имаше влошаване на отношенията с шефа на „Лукойл“, тази версия можеше да звучи правдоподобно. Разбира се, това може и да се случи. А дано, ама надали!

Напразни са и терзанията на здравния министър, който ни задава въпроса: „Ние, или сме с Бойко, или сме с Путин”. Отговорът е прост: - И с Гоце и без Гоце, г-н Москов, и сие са все с Путин, защото и бившият и настоящият им патрон свършиха много повече работа на Кремъл, отколкото доскорошният им коалиционен партньор Първанов. Най-големият стратегически пробив на руската геополитическа инвазия в България беше придобиването на „Нефтохим“ - най-голямата рафинерия на Балканите - на безценица по времето на правителството на ОДС. Чрез нея Москва продължава да държи господстващо положение на пазара на горива в страната ни. Мораториумът върху проучванията за шистов газ, приет от парламентарното мнозинство на ГЕРБ през януари 2012 г. също е принос към геополитическата ни зависимост от Москва, въпреки, че сега дадоха старт за проучвания на нефт и газ в Черно море. За сметка на това, Гоце успя да провали с гръм и трясък не само БСП, но и всички проекти от „Големият шлем“. Това със сигурност не го прави любимец, а обикновен слуга на Путин, който се бори за оцеляване. Отделно, за „лявото“ и „дясното“ в България спокойно можем да говорим като за лявата и дясната ръка на Москва, а не като за идейни течения. Като се прибави и обстоятелството, че кремълските олигарси отдавна са презрели наемния капитал, старите клишета, които се опитват да ни пробутват мÓсковците, звучат демоде и неуместно. Разбира се за странния „опозиционер“ и още по странен „десен“ лидер Радан това изказване на Москов е „странно послание“. Не е странно обаче, защо ДСБ след като претендират, че са опозиция, 

не са се разграничили от министрите си

и чак сега панически се отрекоха от най-верният бойковист - здравният им министър, след като преди това, докато се правеха на опозиция, го подкрепиха при вот на недоверие! Очевидно е, че тук не става въпрос за шизофрения, а за откровено политическо лицемерие. Медицинската бележка „шизофреници“ за ръководството на ДСБ е извинителна бележка за оправдаване на неизвинимо отсъствие на политически морал. Ако някой е поставен в шизофренично състояние, това са техните избиратели. Разбираемо е раздразнението на Радан Кънев, след като дори отрядът на АБВ от партийни многобойци, ренегати и агенти успя под строй да напусне управлението, докато от ДСБ се навъртат там като гладни кучета за наденичка и се премятат като панаирджийска мечка за захарче. Откровеният клиентелизъм и комсомолски ентусиазъм на групичките около Кунева и Лукарски, направо буди умиление на фона на перфидната властомания на ДСБ-елита. Радан не е просто съпредседател на парламентарната група на управляващия РБ, въпреки, че е „опозиция“, която обаче подкрепя ключови министри, той вече се държи и изживява, като 

лидер на реформаторското крило на ГЕРБ,

рамо до рамо с вицепремиера и вътрешен министър Румяна Бъчварова, която е член на ГЕРБ. Интересно е дали Бъчварова е съгласувала това си амплоа с партията и нейния лидер или е разбрала за тази си роля от медиите.

Вместо ясна политическа визия, от ДСБ ни занимават с дребни интрижки и евтини водевили от типа – „ще спаси ли предвожданото от Радан виртуално реформаторско крило в ГЕРБ Борисов от предвожданото от „коварния“ Цветанов ретроградно крило в партията или не.“ Както Реформаторският блок, воглаве с ДСБ – авангарда си, проспа историческата възможност да наложи вето на участието на АБВ в управляващата коалиция, така пропусна и възможността да превъзмогне дребните партийни сметки и да отстоява издигането на обща кандидатура, с другите партии от ЕНП, за Президент. Президент, който да има ясна визия за пълноценното ни и лоялно членство в ЕС и НАТО, с което да бъде гарант за националния ни суверенитет и просперитет в момент, в който страната ни е изправена пред сериозни геополитически предизвикателства. Фактът, че няколко месеца преди избора за президент, всички основни политически партии нямат собствена кандидатура, а изчаква тази на ГЕРБ за президент е показателен за тяхната пълна несъстоятелност. Начинът и моментът, в който от РБ вчера предложиха кандидатурата на Президента Плевнелиев за втори мандат са доказателство за това, че е налице очевиден опит той да бъде употребен за тяснопартийните им битки. Да издигнеш кандидатурата на някой без преди това да си го питал, е демонстрация не само на ниско политическо ниво, а и за липсата на елементарно уважение към човека, който уж смяташ, че е достоен за държавен глава. Ако от ДСБ имаха искрено желание г-н Плевнелиев да е успешен кандидат, те трябваше на много по-ранен етап да започнат консултации в дух на партньорство с другите партии членки на ЕНП, а не да хвърлят кандидатурата му като спасителен пояс, за който да се хванат като удавници. Самият Радан Кънев месеци наред охотно допускаше да се спряга собственото му име за кандидат-президент, което е демонстрация на своеобразно недоверие към действащия държавен глава.

Напускането на управлението от страна на АБВ, е по съвсем прозаични причини и в него няма никакъв велик сценарий. Проектът на Първанов се маргинализира на 2% и няма никаква перспектива за растеж. Още при самото възникване на тази партия предсказах, че тя е 

обречена да повтори съдбата на ДСБ

и че в т.н. „ляво“ ще се повтори фарса който се случи в т.н. „дясно“. Моето предположение беше, че след разцеплението на БСП ще има „Червена коалиция“, а след нея може би и „Червен Реформаторски блок“. Това което се готви е нещо като фарс на фарса, защото самото „обединение“ на „десните“ беше фарс. Още когато се правеха опити от хората, които унищожиха СДС да правят коалиции за собственото си спасение, предупредих, че събирането на провалени партийни клиентели не обединява избирателите и не увеличава подкрепата им, а напротив – обединява гнева на измамените и предадени избиратели в мощен наказателен вот. Комбинацията Гоце, Корнелия, Дончева, Кадиев и т.н. не може да породи нищо друго освен гняв и отвращение.“ Новото лице“ на БСП – Нинова, винаги е играла ролята на подставено лице на задкулисието; тя е типичен персонаж на Илф и Петров, един от многото партийни зицпредседатели, съвременни Фунтовци. Тя въздиша по „Новата икономическа политика (НЕП)“ - не по комунизма. Нейната среда са Гоце, Гергов, Овчаров, Добрев, а не социалистическото стадо. Под нейното председателство БСП става част от мултиолигархичната структура „Глобална България“, в която съжителстват „лявото“ и „дясното“, „соросоидите“ и „путиноидите“.

Твърди се, че в АБВ са пили шампанско, защото близките до Гоце олигарси в БСП са избрали подставеното лице Нинова за шеф на партията. И в централата на ДСБ изпиха много каси шампанско след избора на серия лидери на СДС. Най-много каси изпиха за избора на Мартин Димитров. Е, сега на десните избиратели им останаха много празни каси и един Бойко Борисов. И на тези дето изпиха шампанското също им остана един Бойко Борисов, който чат-пат им подхвърля по нещо, въпреки че лаят по него от сутрин до вечер. Същата съдба очаква и червената коалиция – тя дори вече я е споходила, защото и хората на Гоце и антуража на Нинова са клиентелно обвързани с управляващите.

Напускането на властта от страна на АБВ не е част от чудовищен заговор за предизвикване на предсрочни избори, а отчаян опит на Първанов да се закачи за партията, която разсипа за да не лъсне неговата немощ на предстоящите президентски избори. Очевидно Гоце е дядото, който има мисията да „доопраска“ Столетницата, казано на съвременен „правен“ език. Поне това си мисля, че е имал предвид Кирил Добрев, като каза, че виждал в Първанов дядото на БСП. Ако трябва да правим персонални аналогии межди лявото и дясното, то те са по-различни от структурните. Лаборанта Първанов е твърде политически безличен, за да бъде сравняван с Лаборанта Костов. Той не става не само за обединител, но дори и за злодей на лявото.

Нинова, която невярно беше обявена за „кадър от управлението на СДС на средно ниво“, всъщност никога не е била нито член, нито кадър на СДС. Тя беше лична номенклатура, доверено лице на партийното ръководство на СДС ,назначена от първия месец, след идването на ОДС на власт, за контрольор на скандалната фирма на Първо главно управление на ДС ИНКО/занимаваща се с ембаргови оръжейни сделки/, в която тогава бяха замесени роднини на най-доверените до председателя на СДС членове на партийното ръководство. Един от тях беше главният секретар Христо Бисеров. За разлика от младата Корнелия стотици квалифицирани и лоялни кадри на СДС, не само от средното, но и от висшето ниво на партията, нямаха такъв шанс. Нещо повече много доказани професионалисти и дългогодишни членове, включително и на Националния съвет на СДС, бяха отстранявани за да се освобождават места за 

доверените командирски корнелинки

След това Нинова е повишена в изпълнителен директор на „Техноимпекс” и председател на борда на директорите на „Техноимпортекспорт”. РМД „Нинова“ успява да приватизира "Техноимпекс", а съпругът и е в борда на друго голямо външнотърговско дружество - "Минералимпекс", точно по време на неговата приватизация. Нинова е замесена в големите скандали с Вальо Топлото и най-вече с "Булгартабак", като при последния тя е зам.-министър и е уволнена, заедно с колегата си другият зам.-министър замесен в скандала Делян Пеевски. И така като зицпредседател на всички управления тя извървя целия път от асистентка на синия до асистентка на червения лаборант. Нинова обаче не може да бъде сравнена с предания син на Командира - Мартин Димитров, не само защото иска по мъжки да се разбира с Борисов, а защото в очите и прозира амбициозността на Надежда Михайлова и дръзновението на Пламен Юруков. С две думи, на Гоце няма да му е лесно – след Станишев, Нинова ще е другото му голямо разочарование. А що се отнася до предсрочните парламентарни избори, въпросът опира до това кога на Борисов ще му писне да дриблира с множеството маргинални партийки в този парламент, за да бъде принуден на по-неудобния за него вариант за директна игра в бъдещ парламент с ДПС или с обособени части от формиращата се „Червена коалиция“.