Проф. Божидар Димитров

Политическата ситуация в България в момента се определя от поредната победа на ГЕРБ на парламентарните избори. В политически смисъл тя е по-голяма от победата през 2013 г., когато Бойко Борисов имаше 13 депутати в повече. Този път има 84, но определено мисля, че тази победа наистина е по-голяма и му дава повече възможности.

Защо?

Защото през 2013 г. независимо от това, че имаше близо 100 депутати, Бойко Борисов беше сам на терена срещу трите парламентарни партии - БСП, ДПС и Атака, които предварително имаха договорка да не допуснат Борисов до властта. През февруари те организираха метежа срещу неговото правителство. Тяхното сътрудничество датира именно от тогава. Борисов беше в невъзможност да направи кабинет и затова върна на секундата връчения му от президента мандат.

Сега ситуацията е друга. Има по-малко депутати, но следващият след него има двойно и кусур по-малко. БСП се разписа с 39 народни избраници, с един по-малко е ДПС, а в парламента влизат и още 47 партии и коалиции. Това дава възможност да се направи ако не коалиционно правителство, то поне правителство, което се подкрепя от определени депутати на 47-те партии, влезли в парламента. Нарочно използвам това голямо число, защото е известно, че Реформаторският блок е коалиция от 7 партии, същото е и при ББЦ, а и при останалите формации.

Оттук нататък един опитен политик много лесно би играл на принципа на отделни разговори с лидерите на всяка една от 47-те партии, влезли в парламента. И очевидно е, че това става. Очевидно е, че преговорите се водят.

Борисов може да събере необходимото мнозинство от 121 депутати, дори и много повече, а също така да предизвика, дори без да желае, разцепление в някои коалиции. Вече се говори много упорито, че „България на гражданите“ и СДС на г-н Лукарски много скоро ще излязат от Реформаторския блок, а ми се струва, че и 

отделни депутати на ББЦ вече са готови да целуват ръката

на бившия премиер.

Желание за сътрудничество изрази и АБВ, а Патриотичният фронт показва сериозно отношение към бъдещото управление. На преден план са неговите неоспорими лидери - Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, които имат много опит в политическия живот.

Така че моята прогноза е, че много бързо, в конституционните срокове, ще бъде съставен вторият кабинет "Борисов". И няма нищо лошо в това, че може би министерски и зам.-министерски постове ще бъдат разпределени между партиите, които ще го подкрепят. Това е една световна демократична практика. В края на краищата, когато подкрепяш едно правителство, съвсем е редно и да поемеш отговорност.

Надявам се, че правителството, ако не на 100 процента, то поне близо до тях ще последва германския модел – тоест, да има писмени споразумения, широко оповестени пред обществеността. А също и програма с национални приоритети. Колкото до БСП, на много социалисти не им се остава в опозиция, която няма да им донесе нищо хубаво и ще задълбочи постепенно срива им. Една партия може да съществува само ако по някакъв начин е във властта - дори и с един-двама или няколко министри и зам.-министри.

Аз съм изключителен оптимист за това, което предстои. И то е именно защото съм историк и знам, че България е била в много, много по-тежки ситуации от тази, дори и по време на Третото българско царство. Категорично заявявам, че 

не предвиждам други избори

И тук искам да откроя нещо ново и също много важно – именно българските партии и коалиции, които влязоха в парламента, няма да го допуснат.

Защо?

В България гласуваха 3 милиона и 400 хиляди души. Готов съм да се закълна, че 2 милиона от този вот е платен. Около 500 000 от него е етнически турски вот, но той не е безплатен. Плаща се с дърва, поемане на сватби, на погребения и т.н., което също струва пари. Към този вот за съжаление се прибави и платеният вот на обеднелите български села не само в Северозападна България. С ужас видях също, че бъдещето на нацията – студентите, гласуват срещу заплащане от 30 лева. И това се случва не във Факултета, не в циганската махала, а в Студентския град! Платеният вот може би е над 1 милион! Заплащането на българската част на вота се засилва от преференциалния вот - там вече плащат самите кандидати.

На трето място, е корпоративният вот. На работниците им се казва: Ако искате да има държавни поръчки и да имате работа и заплата, гласувайте за партията, която аз ще ви кажа. И ще го направят, защото знаят, че без връзки с властта няма държавни поръчки, а държавните поръчки са 90 на сто от българския бизнес.

Около 2 милиона души са си продали по един или друг начин гласа. Смята се, че партиите и персонално отделни политици са дали някъде около 100-150 милиона лева.

Така че да има избори след два месеца, към Коледа, няма как да стане – няма да издържат да дават още толкова пари. Затова ще приемат всякакви условия, които Бойко Борисов им предложи с надеждата да се докоснат до поне едно-две-три от виметата, висящи под търбуха на държавния бюджет, а той не е никак малък.