Д-р Мирослав Дърмов, Лексингтън, Кентъки, САЩ

Вече близо година в България има протести. Започнаха през февруари, продължиха през юни и сега темата подеха студентите. От доста отдавна подобна социална активност не е шествала по улиците. Ако се обърнем назад във времето, подобно нещо имаше в началото на 1990-те, когато започна така нареченият преход. Тогава като че ли нещата изглеждаха далеч по-оптимистични. Имаше я идеологията на прехода - „синята идея“ и хората вярваха, че нещата ще се променят. Впрочем, странно нещо е човешкото мислене. Когато се каже, че нещо ще се промени, винаги се очаква, че това ще е към по-добро, независимо, че практиката показва точно обратното. Същият ефект се проявява и когато се каже, че нещо ще се реформира. И може би поради тази причина майсторите на прехода засипваха общественото съзнание с толкова много промени и реформи под формата на „синята идея“, провеждана от селектираните нови политически лица, че настъпи момент, когато и децата в страната разбраха, че цветът на тази идея е съвсем друг, и промяна в елита няма - това си е същата комунистическа номенклатура, управлявала страната от 9-ти септември насам, а само се е отърсила от популистките лозунги на комунизма и вече не само управлява, но и притежава България. И въпреки че преходът завърши, както това нееднократно заявява главният обяснител Андрей Райчев, не цари всеобща радост и в подсъзнанието на българина се формира убеждението, че е измамен, а това поражда гняв. Независимо, че не са осъзнати причините и няма ориентация в насоката, този гняв у мнозинството е в основата на сегашната ситуация на криза. Криза, резултат от прехода и ефекта върху населението на тоталната промяна на собствеността и всичко свързано с тази реалност. Ако се започне разсъждение в тази посока, изводите могат да доведат до

радикализация на населението,

поради което услужливите на елита медии подменят темата с функционалността на парламента, необходимостта от нови избори, смяна на системата, мажоритарни избори, нова конституция и какво ли още не.

През февруари елитът прецени, че може да намали напрежението, породено от множество реални проблеми като замени арогантите управляващи от ГЕРБ със социалистите и техните производни. Маскирани хвърляха камъни по полицията, разни боси отрепки замерваха сградата на парламента с домати и правителството подаде оставка. След което се появи поредната потресаваща глупост. Заговори се за смяна на елита. Никъде по света след промяна на собствеността не се сменя елита. Това обикновено става преди самата промяна и я предопределя. (Справка ВФБР и ВОСР). Но на българина просто му пробутват едно менте. Обясняват му, че тези, които са в парламента са елита и ако бъдат сменени, всичко ще се оправи. Интересното в случая е, че депутатите биват възприемани като сбор от индивиди, а не като политически представители и политическите партии остават като че ли в сянка. Може би с едно изключение. За кратко време след изборите през месец май изглежда Станишев имаше намерение да ликвидира ГЕРБ, но явно това не е целта на реално правещите политика в страната. Може би за тях е по-добре да има две партии, създадени от номенклатурата, които да се редуват във властта и да се коалират в определен момент, ако това е необходимо.

Но номерът от февруари не реши проблема с напрежението в обществото. Изборите от май се оказаха невероятно грубо манипулирани, а и новата тройна коалиция се оказа още по- арогантна и безпардонна в начина си на управление от предшествениците си. Промяната в парламентарното представителство не осигури необходимото време на реалния елит да създаде новата пост-преходна химера подобна на „синята идея“, само че този път маскирана като „социална политика“, за да контролира недоволството на населението. На въдицата май никой не се хвана и започнаха юнските протести, които продължават и днес. А и след като студентите се присъединиха, размерът на кризата на доверие стана ясен в цялостния си мащаб. И въпреки че „свободните“ медии в най-мракобестния стил на късното „Работническо дело“ представяха случващото се като дело на зловещи вътрешни и външни сили, ситуацията показва всички признаци за излизане извън контрол. Да се повтори номерът с нови парламентарни избори за номенклатурата е контрапродуктивно, понеже една от основните и кукли-БСП ще бъде силно компрометирана като напълно негодна за властта, а това ще наруши политическата структура, изграждана от 1989 насам. И това което се наблюдава в момента в България е новата тактика на елита като

опит за управление на кризисна ситуация

Първо, на пропагандно ниво като че ли с магическа пръчка изчезнаха всякакви нападки към опозиционните партии и негативните материали са насочени единствено към студентите и остатъците от протестиращите. Бойко вече не е Разбойко а Великият комуникатор и единствената му грешка е, че е преял с власт. Изводът е, че ако властта е дозирана, той май отново може да бъде играч във властовия отбор.

Второ, социологическите проучвания показват патова ситуация, при която мястото на отпадналата Атака, макар и доста дискусионно, ще бъде заменено от Бареков и компания. А както се вижда,  момчето е доста безскрупулно. С кого ще се коалира съвсем не е тайна. Следователно внушението е, че евентуалните участници в бъдещите избори би следвало да се замислят.

Трето, прави впечатление, че върху лидерите на ГЕРБ се оказва всевъзможна преса, започваща от внушения за сериозни престъпления, до разпити в прокуратурата, но всичко това на едно все още неясно ниво, като при желаното поведение всички тези обвинения, както често става в България, могат да бъдат забравени. Целта не е да се постигне едно разумно опозиционно поведение. Пресата продължава от всевъзможни благожелатели на народното добруване, които обясняват колко патриотично ще бъде едно коалиране между БСП и ГЕРБ.

 Четвърто, публиката е свидетел на абсолютното неадекватно поведение на Атака и нейния лидер, поставящо под въпрос европейската ориентация на страната, което въпреки самоубийствения характер за тази партия,  е наложено, за да се създаде разумна основа за евентуално парламентарно сътрудничество на БСП и ГЕРБ.

И на последно място, целенасочено се създава

фашизоидно-шовинистична аура

на този доста необичаен процес на парламентарно преструктуриране. Странни патриоти са особено обезпокоени, че нацията е разделена. Интересно, защо трябва да бъде обединена и около кого? Около Сергей Станишев? И понеже подобно разсъждение ще доведе до абсурд, лозунгът остава на предложеното ниво, предхождащо анализа. Паралелно с проблема за единството на нацията се фабрикуват поредица от заплахи като темата за бежанците и продажбата на земя на чужденци. На тази основа се иска заседание на Съвета за национална сигурност при държавния глава, като институционна платформа на националното обединение.

И целият този цирк, за да се спечели време и се обезвери недоволното население, а не да се отиде към предсрочни избори. При това в два варианта.

Вариант първи. Оставането на кабинета Орешарски и сегашната парламентарна структура до изборите за европарламент през 2014 силно ще повлияе възможностите на сега управляващите за прилично представяне вследствие на тоталното отхвърляне на сегашното статукво (БСП–ДПС–Атака). И „социологическите“ манипулации  и медийната сервилност едва ли ще ногат да неутрализират ефекта на зимата при управление, разчитащо единствено на черен PR, поради което размиването на отговорността е повече от необходимо. Идеалният вариант е голяма коалиция БСП-ГЕРБ. Пропагандното обяснение е това, което може би предстои в Германия-голяма коалиция CDU/CSU-SPD. И след като в Германия има голяма коалиция, защо в България да няма?

При втория вариант, за да се избегнат нови избори преди елитът от номенклатурата да е осигурил необходимите предимства за БСП, ще се използват мутрите, фашистите и футболните хулигани, за да се създаде несигурност и да се наплаши населението. Но това е доста грубо и по-малко вероятно.

Разглеждайки тези варианти, впечатление прави, че президентът Плевнелиев продължава да бъде обект на атака от всевъзможни платени агитки на БСП, Бареков и тем подобни. Независимо, че Президентът беше доста критичен към случващото се, той не прояви радикалност, която освен конституционна криза, можеше

да изхвърли отрепките от властта

Но той не го направи. Дали му липсваше интелект или кураж, това е без значение. Росен Плевнелиев в критичната ситуация се прояви като лоялен към създадената от номенклатурата система, за което би следвало да му бъдат благодарни. Уви! Исканията за оставка, даже искания за импийчмент продължават. Ситуацията ми напомни сюжет от началото на прехода. Петър Младенов беше Председател/Президент на Републиката, а Андрей Луканов - Министър-Председател. Времената бяха такива, че трябваше да се даде нещо на създадената опозиция. Стратезите в БКП решиха да жертват Младенов, все пак постът нямаше реална власт, а и обезглавявайки опозицията чрез обединяващата фигура Желев в ролята на Президент, стратегическите ползи бяха очевадни. Така се появи „танковата касета“. Въпросът в случая не е дали Младенов е казал репликата за танковете, става дума че темата беше свръх представена в българските медии, а това не можеше да стане без благословията на Партийния дом. А да не говорим, че част от лозунгите за демонстриращите пред президентството, се пишеха и рисуваха в централата на БКП/БСП. Петър Младенов подаде оставка и Желев стана президент....И обратно - в наши дни е много вероятно номенклатурата да разчиства президентския пост за Бойко Борисов, като награда за евентуална голяма коалиция с БСП. При подобно развитие нещата се нареждат. Парламентът продължава да функционира, Орешарски е заменен и протестиращите ликуват, времето тече и вече се забравя какво се е случило в периода на прехода. Гневът се разтваря в нищото. Не особено оптимистична перспектива, но с времето ще се разбере, че всеки има интереси, различни от представяните им по телевизията реклами и ще стигне до извода, че е необходимо да се създаде партия, която да отстоява тези интереси. Гражданите не само ще викат „Оставка“ а и ще бъда готови да действат в защита на интересите си.