Бисерка Борисова

Безспорно е:  България влезе в историята с проведената в София среща на ЕС за Западните Балкани! 

Наистина е хубаво да видиш как правителството на страната ти - една малка и далеч не най-значима страна в Европейския съюз, успя да събере на едно място лидерите на отдавна враждуващи помежду си балкански държави.  Гордост е да видиш как премиерът на тази малка държава България успя да събере на една маса премиерите на Сърбия, Косово и Албания, на Македония и Гърция.  Нещо, което далеч по-могъщи европейски лидери от години пробват и все на успяват. Почти граничещо с невероятното е, че именно на форума в София се реши спор, който се точи от години - за името на Македония. 

Още по-хубава е идеята на всичкото това: европейските ценности да се настанят на Балканите трайно и реално. Балканите да станат и морално, не само географски, част от Европа и Европейският съюз.  За България това би било най-хубавото: да бъде

 обградена от истински европейски съседи, 

с които да  има европейски, цивилизационни политически, културни, исторически и икономически отношения.  Това, което се случи на срещата в София бе едно смело продължение на Бойко Борисов на мечтата на Робърт Шуман, дала началото на обединена Европа.  Като българи  наистина трябва да сме горди, че българското правителство не просто реши да направи тази стъпка, но успя да я претвори в действие. Да получи подкрепа на най-високо ниво.  И – поне към днешния момент, имаме основание да си мислим, че тази среща няма да остане в историята само със снимките на картонената маса с изписаните на кирилица пожелания за България от европейските лидери. 

Дотук обаче с мечтите. Защото медалът винаги има две страни. Тази, с организирането на срещата бе лъскавата и бляскавата, която очарова Европа и съвсем основателно очарова и българските граждани – и в България,  и зад граница.   Оттук насетне следват реалностите, които далеч не са толкова лъскави и приятни. И които като нищо могат да обърнат бляскавата каляска на европейската ни приказка и да я превърнат в разнебитена двуколка, вървяща в съвсем друга посока.  Реалности, които напомниха за себе си дори по време на грандиозната среща на върха – за да покажат, че 

България още влачи наследството от социалистическо си дъно 

Така, покрай лъскавата и оптимистична страна на темата, европейските лидери успяха да видят за тези два дни в София и другата.  Направо гротесктно изглеждаше това, че срещата за разширяване и обединяване на Европа се провежда в България във време, в което българският парламент съживява един доказано  от експертите неефективен проект като АЕЦ „Белене”! Проект, който досега напълни гушата само на Русия и ще продължи да го прави  (и в частност, макар и да е трудно доказуемо, напълни джобовете на няколко български политици...).  

Още по-грозно бе,  че тази мечта за Балканска Европа се случи в момента в който, под влиянието на руската църква,  Българската православна църква разби на пух и прах мечтите за обединение с Македонската църква.  Това, което направи Синодът е наистина безумие, тотално сриване на и без друго неголемия му авторитет!  Докато българското правителство прави опити да обедини и приобщи към европейските ценности Западните Балкани, които в голямата си част са населени от православни християни, Българската православна църква се цепи от обединението на православните църкви за честването на Охридската архиепископия! Цепи се, за да се лепне още по-силно до  Русия и Руската църква!  Да я слуша покорно и да изпълнява заповедите й! И само си представете гледката, ако на тържествена церемония, свързана с приобщаването към ЕС на Западните Балкани, трябваше някой от нашите владици, които решиха пак да слугуват на Москва, да отслужи литургия за Обединена Европа! 

Не стига това, ами в деня, в който започна съществената част от срещите на европейските лидери за приобщаване на Балканите към Европа, в българския – и европейски по документи, парламент  БСП вдигна шум до небето и отказа да подкрепи  инициатива, направена по европейски проект и финансирана с европейски средства. То не бяха пресконференции на другарката Нинова и сие, не бяха закани, не бяха чудеса... Но си беше 

пълна излагация 

Срещата на върха в София дойде и в момент, в който един български вицепремиер се опитва да премахне в България един европейски закон – този за забраната на тютюнопушенето в затворени обществени заведения. Това е толкова грозно, че чак няма думи да се опише. Все едно „Вие в ЕС, давайте ни пари и евро субсидии, защото и ние сме в ЕС.  Гласувайте си европейските закони, нямаме нищо против.  Но не искайте от нас да ги спазваме!” Истинско чудо е до момента никой от европейските лидери не се е изказал официално по този въпрос.  Какво са си говорили  неофициално с премиера Борисов обаче не е трудно да се сетим, предвид категоричната му позиция тази забрана да не отпадне... 

Срещата за Западните Балкани в София дойде и след поредица дела на български политици от последните дни, които нямат нищо общо с европейската същност на България.  Достатъчно е да припомним визитата на Волен Сидеров и зам. председателят на Народното събрание от „Атака” Явор Нотев в Крим.  И пълната подкрепа  на „Атака” за санкционираните от ЕС престъпни действия на Русия на острова.  „Атака” е  коалиционен партньор в настоящето управление, което пък се опитва за засили присъствието на ЕС на Балканите. А сега, де! Нещо да не ви звучи както трябва?

Друга парламентарна сила – „Воля”, която също се спрягаше като евентуален управленски партньор и която се пънеше да обединява дясното, направи рязък завой наляво и също взе да говори за сближаване с Русия. А лидерът й Веселин Марешки дори отиде на Червения площад в Москва за Деня на победата. Ден, който иначе в страните от Европейския съюз се чества като Ден на Европа. Та кажете, моля – накъде ще гледа партия „Воля” вече: към Брюксел или към Москва? Накъде тази представена в Народното събрание партия ще иска да дърпа България?

Да не говорим за президента Румен Радев.  За него като че ли наистина вече ни писна да говорим...  То си беше ясно от самото начало какъв ще бъде Радев. И сами сме си виновни, че допуснахме това да се случи.  Посещението му в Москва бе определено някъде като 

„васалско”

Дори да не искаме да стигаме до там, то най-малкото тази визита е досадна. Кому бе нужна тя? Какво, в полза на България, реши? Какво въобще ще реши?  Отговорът е ясен – от това посещение на Радев за България няма да произтече абсолютно нищо положително. Единственото, което тя постигна, е да затвърди образа на  българския президент, че президентстването му е сякаш е на служба на един друг президент. А не на българския народ, на суверена си. 

Като прибавим тук и решението на българското правителство да не гони руски дипломати покрай аферата „Скрипал”,  вече става ясно, че намерението на България да стане двигател на европейското обединение на Западните Балкани е доста сложна задача.  От една страна, защото страните, които всички се надяваме един ден да станат част от обединена Европа, все още са раздирани от проблеми и са разделени в отношението си към същата тази обединена Европа.  Нима някой си мисли, че Сърбия, в която проруските настроения са били винаги силни, така лесно ще се обърне на Запад? Или пък Македония, в която една отрепка като Миленко се води национален герой? Не, няма да стане лесно. И не трябва да става бързо. Защото обединена Европа определено няма нужда от бурета с барут, които отвътре да взривяват ценностната й система. Вече й стигат ядовете с пълчищата озверели мигранти от Сирия, Афганистан, Мароко, Еритрея, които сама си навлече на главата.

Но това, от което най-малко има нужда ЕС в момента е страна, която вече е част от съюза, да демонстрира странно, далеч не толкова европейски ориентирано поведение на моменти.  Освен от „буретата с барут” на размирните доскоро западно-балкански държави, Европейският съюз няма нужда от и от „троянски кон” на Русия. Затова е много важното страната ни да престане да дава такива двупосочни и притеснителни сигнали. Пълзящата рекомунизация в България,  все повече ориентиращите се към Кремъл български парламентарно представени партии, неприсъединяването на българското правителство към европейски санкции са наистина притеснителни. Не само за ЕС, но и за тези български граждани, които искат да бъдат европейци и не искат в страната им отново 

руски език да се изучава повече от българския

Обединена Европа трябва да я има. И тя трябва да се разширява. Но е време българите да разберат, че разширяването на Европа на Балканите не минава през Москва. Точно обратното – в Москва може да приключи и българското пребиваване в ЕС!