Александър Йорданов, специално за Faktor.bg 

Понякога, увлечени от собствената „правота”и от емоцията на политическия дебат, се случва да забравяме, че политиката е изкуство на възможното. Затова и всяка вярна позиция, дори и плахо да е изразена, е за предпочитане пред кресливата провокация и тласкането в посока, където най-често са се разположили чужди интереси.  У нас стана практика да се бърка в кацата с европейските пари, но същевременно да се пълни гушата на Русия. На тая „практика” е време да се сложи край. Защото тя превръща държавата ни в „парипровод”, който храни кремълската олигархия. България трябва много по-ясно да отстоява силна и възпираща мегаломанските планове на Руската федерация политика. В това отношение не трябва да ни липсва национално самочувствие. Ние сме народът, който е сърбал „кашата” на коварната и агресивна руската политика през ХIХ и ХХ век. Този наш опит трябва да бъде споделен със съюзниците ни в НАТО и ЕС. Казано по друг начин, ние отлично познаваме номерата на руската политика – как тя се намесва във вътрешнополитическия ни живот, как провокира граждански безредици и терористични акции, какви пропагандни манифестации реализира, как подкупва продажни политици, как стимулира корупцията. 

Изпитали сме на гърба си „моженето” на Русия

 Знаем, че тя може да руши. Но по въпроса за градежа – никаква я няма. Затова и наш национален дълг е да бием тревога за нарастващата ѝ агресивна мощ в нашия регион. И да настояваме за адекватен европейски и натовски отпор.  
Нашите политици трябва да си избият от главата пагубната мисъл, че можем да бъдем „и тако и вако” – европейци с европейците и руснаци с руснаците, т.е. мост между Русия и НАТО, между Русия и Европа. Ние не сме държава-мост, а трябва да бъдем държава –крепост на НАТО и ЕС в региона. Нашите интереси не могат да влизат в противоречие с нашето евроатлантическо семейство. От тази позиция ние трябва да настояваме за разполагане у нас на съюзнически ракетни бази и за по-голямо военно натовско присъствие в Черно море. Не трябва да изключваме и забраната за влизане на руски плавателни съдове в български пристанища. Защото сме абсолютно наясно, че политиката на Руската федерация днес е заплаха за българската национална сигурност. И ако някой днешен политик това не го разбира, то означава, че той не милее и не работи за България. 
В наш национален интерес е да бъдем силен и авторитетен съюзник в НАТО. А това означава да спрем да наливаме грешни народни пари за ремонт на старите съветски авиокранти.  И да започнем най-после да се въоражаваме като нормална натовска държава, а не като руски протекторат.  Да се въоръжаваме така, както това правят съседите ни гърци, турци, румънци. Но за съжаление е факт, че отново стотици милиони ще се налеят в ненаситните руски гърла. 

Руската федерация  отказва да има равнопоставени отношения с България

Кремъл активно се намесва във вътрешната ни политика – пословична бе намесата на руския генерал Решетников по време на последните президенстски избори. Редица днешни наши политици имат поведение на държавни служители командировани от Кремъл. Държавите от ЕС, САЩ, Канада и много други, отдавна са наясно, че Русия цели да дестабилизира международния ред установен след Втората световна война, че тласка света към нова война, че подкрепя идейно и финансово крайни националистически движения, води хибридна война срещу европейското единство. Русия цели да се върнат „ялтенските времена”, когато неколцина политици се договарят зад гърба на своите народи, кой в каква зона на света ще има влияние. Днес Ялта е украинска територия,  окупирана от Руската федерация. Русия отново води своята гореща война. Докато за други държави от Европа, както и за останалия свят, руската заплаха е външна, то у нас тя има „традицията” на вътрешна заплаха, защото отдавна тази външна руска политика у нас е трансформирана във вътрешна българска политика. 

В непосредствена близост до България, върху анексирания незаконно украински полуостров Крим, Русия изгражда плацдарм за военна агресия срещу Европа. Тя разполага огромен военноморски флот и ядрени ракети. България, заедно Украйна, Румъния и Турция, са нейните най-близки цели в югоизточно направление. Затова е необходимо, ако искаме да продължи мира да се подготвим за най-лошото – за военна авантюра на Русия срещу нашия европейски свят. Аз уважавам всеки трезв глас у нас, който бие тревога и поставя открито въпроса за необходимостта от увеличаване на военното присъствие на НАТО в нашия регион, за изграждане на натовски бази в района на българското Черноморие. Ако искаме и утре слънцето да изгрява над България, а не над Варненска или Бургаска народни републики. Време е българските политици да погледнат истината за руската опасност надвиснала над България и Европа. Време е за сериозни контрамерки на военнолюбивите планове на Москва. Нима Кремъл просто така, от нямане какво да прави с окрадените от руския народ пари, хвърля милиарди за въоръжаване и го струпва не в Далечния изток, а в близост до нашите брегове, до нашата Европа?  Става дума за конвенционално и ядрено оръжие, с което управниците в Москва се канят да водят отново война, да посеят ужаса на смъртта. Както го направиха в края на 30-те години на миналия век. Както и го правят вече – в Грузия, в Украйна. 
Русия никога не ни е мислила доброто. Руската поговорка: „Курица не птица и Болгария не заграница” е красноречива. Руснаците наистина ни сравняват с „кокошки”, които трябва да кудкудякат в техния двор. За тях ние не сме чужбина. В представите им не трябва да бъдем и независима държава.  Смятат ни за „неблагодарни”, че искаме да бъдем независими. Нима ако те имаха добро, „братско”  отношение към нас, щяха да окупират държавата през 1944 година? Нали техните „фенове” у нас унищожиха елита на българската нация тогава. Нима, ако ни бяха „братя” щяха да ни наложат своята антихуманна и исторически обречена политическа и икономическа система? Къде тук е „братството”и „славянството” им? 

Важно е, когато познаваме агресивната същност на руската политика, когато знаем от историята ни как и Руската империя, и Съветският съюз са монтирали и финансирали свои политически марионетки у нас, как чрез нас са водили пропаганда срещу западноевропейската цивилизация, срещу демокрацията и свободата, да не оставаме равнодушни. В този контекст вниманието ми през последните дни задържа една очевидно 

координирана атака срещу министър Екатерина Захариева

На последната среща на външните министри на страните членки на НАТО в Брюксел министър Захариева е заела правилна и достойна за уважение позиция, която  отговаря на нашите национални интереси. Изразила я е дипломатично, но и достатъчно категорично. Според нея български национален интерес е Република Македония да бъде наш съюзник в НАТО и да започне преговори за присъединяване към ЕС през следващата година. Изпълнението на подписания наскоро българо-македонски  договор за приятелство и добросъседство е възможност този интерес да се реализира. Същевременно министър Захариева е подкрепила общата позиция на НАТО по отношение на последната руска провокация срещу Украйна – въоръженото нападение срещу украински кораби в Керченския пролив. Тя е отправила призив за  освобождаване на задържаните украински моряци, за възстановяване на нормалното коробоплаване в района, за деескалация на напрежението. Това са логични позиции продиктувани от нашите национални интереси. 

Екатерина Захариева е министър на външните работи в коалиционно правителство, в което за съжаление има министри, които повторят руски „опорни точки”.  Последното „избухване” на министъра на отбраната Красимир Каракачанов срещу правителството на Македония наля масло в огъня на руската пропаганда срещу перспективата за разширение на НАТО с нови страни в нашия регион. Сякаш проблемът с  възприемането на историята е от момента на решението на Скопие да следва нашият път – към НАТО и ЕС. Истината е, че проблемът вече има историческа брада. Той е на повече от 70 години, а Русия е държавата, която със своята политика, както през съветско време, така и днес, стимулира неговото съществуване. Македонизмът на Скопие не е „македонска рожба”, а сръбска и съветска. Той е комунистическо отроче.
Самият министър Каракачанов, който сега се заканва да спре Македония за НАТО заради „македонския език” и кражбата на история, на 16 юни тази година заяви точно обратното на това, което днес твърди. Заяви, че „ние сме признали страната с това име, признали сме и македонския език.” При посещението си в Скопие на 16 септември миналата година Каракачанов допусна да му се превежда речта на македонски език. Не реагира. Тогава той категорично посочи, че България подкрепя членството на Македония в НАТО. И не постави никакви условия. Ние, каза той „проблем с Р Македония нямаме и сме готови да съдействаме за изчистваме на спорове с други страни, за да може на Македония да се отвори пътя за пълноправно членство в НАТО”. Сега Каракачанов изведнъж се сеща, че има „проблем” и поставя въпрос за подписване на „анекс към договора”, в който да бъде записано, че „историята на днешна Македония е обща с тази на България до 1944 г.”  Но и това твърдение е спорно поне що се отнася до периода между 1918 и 1941 г. 
Проблемът е, че Каракачанов е министър в правителство, което е приело въпросите относно т.нар. „обща история” (напълно спекулативно понятие!) да се разглеждат от смесена българо—македонска комисия, а не е постъпило, както постъпиха гърците. Южните ни съседи недвусмислено в текста на своя договор с Македония отказаха македонците от претенциите им към античното минало. В замяна им дадоха възможност да се разположат уютно в историята от ранното средновековие до наши дни. И те в момента това и правят. В говоренето си премиерът на Македония Зоран Заев си служи с политическите аргументи от македоно-гръцкия договор, защото българо-македонския договор с нищо не го задължава. Затова и т.нар. преиначаване или подмяна на „общата история”, няма да се спре с „революционен” ВМРО-вски замах.

 В ХХI век въпросите не се решават по каракачановски

Учените ще продължат своя дебат за историята, а политиците ще трябва да се научат, че преди да подписват двустранни договори, първо трябва да се допитат до учените. В случая с българо-македонския договор е факт обратната ситуация – има политически договор, а тепърва предстои научно да се разглеждат т.нар. „спорни въпроси”. Очевидно е, поне засега, че България ще държи на мнението на науката, а македонците – повече на мнението на политиците. Но този наш брадясал дебат не може да спира по никакъв начин разширяването на НАТО. Македония трябва да бъде най-късно през 2020 година 30 член на Алианса. 

Министър Екатерина Захариева трябва да бъде подкрепена, защото изразява националната ни позиция като европейска и натовска позиция. Не случайно атаката срещу нея ескалира и се води от политици и партии, които открито афишират, че действат у нас като лоби на Кремъл. Особено провокационно бе изказването срещу нея на Румен Петков – лидер на изпадналата заслужено от парламента партия АБВ. Петков поиска отставката на министър Захариева за „неадекватна външна политика”, за „агресивно отношение към стратегически партньори”. Външно министерство, твърдят още от АБВ,  не защитавало националния ни интерес и дори министър Захариева  е „заплаха за националната сигурност”.  
Към тази типично руска политическа каша от АБВ добавиха още, че разполагането на отбранителни ракетни системи на българска територия щяло да ни превърне в мишена. Явно в партията бившия президент Георги Първанов не са схванали, че мишена за Русия са всички нормални държави. Докато в Киев, например, президент бе руската марионетка Янукович, Украйна не бе мишена за Кремъл. Тя стана така, когато и тази страна  поиска също като нас да стане член на НАТО и ЕС. И тогава се превърна в мишена. Защото Русия напада само беззащитни държави. И в това се изразява подлостта и цинизма на днешната кремълска политика. Затова и преди да имаме „стратегически отношения” с Русия ние трябва да имаме равнопоставени отношения с тази страна. Нещо, което министър Екатерина Захариева многократно е подчертавала. Каква обща „стратегия” може да имаме с държава агресор в близост до нашите граници? 

Русия открито се противопоставя на членството на Македония в НАТО, провокираше процеси на дестабилизация в тази страна и подкрепяше години наред правителство, което водеше открита антибългарска политика. Лично Владимир Путин демонстрира своя антибългаризъм  чрез пратеника си Патриарх Кирил, но и като лично на връх 24 май 2017 г. в Москва пред македонския президент Георге Иванов провокативно заяви, че „славянската писменост, дойде у нас от македонската земя”. Нямам спомен как реагира тогава Красимир Каракачанов. Но  добре си спомням, че тогава министър Екатерина Захариева реагира светкавично на тази провокация. 
Сега на срещата на външните министри на страните членки на НАТО в Брюксел, министър Захариева е заявила, че от национален интерес за България е Република Македония да бъде наш съюзник в НАТО и да започне преговори за присъединяване към ЕС през следващата година. 
И на още една псевдопатриотична провокация министър Захариева е дала отговор. Става дума за провокираното от проруски среди у нас твърдение за дискриминация на българите в Украйна. Тя изрично е изтъкнала, че Украйна защитава всички права и свободи на своите граждани от български произход, включително и правото им на образование. В над 40 училища в Украйна се изучава български език, а в много от тях и българска история и география. В над 50 съботно-неделни училища се изучава и българския език като майчин език.  Откриват се и нови български училища. В този контекст, според министър Захариева, ние „нямаме проблеми с Украйна”, а след въвеждането на „извънредното положение” в страната „нямаме сигнали за засягане на правата на гражданите от български произход”. 

В предаването „Брюксел 1” на телевизия „България Он еър” Екатерина Захариева заяви, че „след 2014 г.  има промяна на ситуацията в Черно море.” Това е годината на руската въоръжена агресия срещу Украйна. Затова и справедливо тя настоява за „оценка на рисковете”. Същевременно засегна и противоречията между САЩ и Русия по отношение на спазването на договора за ракетите със среден и малък радиус на действие. Информира, че до днес над 30 пъти САЩ са изнасяли факти и са предупреждавали Русия за регистрирани от нея нарушения на този договор. Министър Захариева бе категорична, че „има доказателства за нарушения от страна на Русия на договора”.  Естествено е, че тази ѝ позиция не е по вкуса на обслужвачите на кремълската политика у нас. Защото тя демаскира техните пропагандни лъжи. 

Постоянен в нападките си срещу Екатерина Захариева е и лидерът на проруската партия „Атака” Волен Сидеров 

Когато през март тази година българският външен министър заяви, че е солидарна с Великобритания по отношение на терористичната руска атака в Солсбъри, Сидеров заяви, че „не е работа на Захариева да коментира отношенията между Великобритания и Русия”, а в средата на ноември пак той поиска смяната ѝ като министър.  Това бе злопаметно изказване, защото още през юли миналата година министър Захариева бе заявила, че евроазийските твърдения на Сидеров я смущават и особено мнението му, че България трябва да „преосмисли членството си в ЕС”.  
Става все по-очевидно, че т.нар. „патриоти” у нас чрез участието си в правителството тласкат България в грешна посока. Антиевропейското и антинатовското им говорене, както и действията в тази посока, категорично работят срещу националните ни интереси. Това е антипатриотична политика прикрита зад маската на „патриотизъм”. Това е политика в интерес на чуждата нам руска държава. От такава политика България добро няма да види. Затова и трябва да бъдат окуражавани онези наши политици, които отлично разбират, че повече Европа и повече НАТО в България са гарант не само за сигурността, но и за просперитета на нашата страна.