Мирослав Буковски

Молдова е на прага на съдбоносни парламентарни избори, които ще определят посоката на развитие на страната за години напред. Вотът на 28 септември 2025 е дори по-важен от президентските избори миналата година: от състава на новия парламент ще зависи дали ще бъде продължен курсът към европейска интеграция и реформи, или страната ще попадне под влиянието на Кремъл, а гражданите ѝ ще продължат да живеят в бедност и корупция.

Москва отлично съзнава това и прави всичко възможно пропрезидентската партия PAS да не спечели. Целта е очевидна: да се промени политическият баланс в страната, да се ограничат възможностите на президента Мая Санду, и Молдова да бъде

хвърлена в остра вътрешнополитическа криза,

която да доведе до социално-икономически сътресения и регионална дестабилизация.

Руската намеса в изборите в Молдова е комплексна и хибридна, обхващаща няколко ключови направления. През 2024–2025 Москва засили активността си в информационното пространство, залагайки основно на TikTok и Telegram като основни канали за влияние върху младежта и проруския електорат— с призиви за подкрепа на партии, лоялни към Кремъл.

Но руснаците не се ограничават само до традиционните медии и социалните мрежи. Един от най-ефективните механизми за намеса в политическата борба в Молдова е

финансирането на политически партии.

Руските средства, които често преминават през непрозрачни схеми,  финансират предизборни кампании, пропагандни акции и лобиране на интереси, съответстващи на Кремъл. Според информация от молдовски и западни специални служби, Русия вече е изразходвала десетки милиони долари за намеса в молдовската политика от началото на 2023 насам.

Основните получатели на тези средства са партии и блокове, ориентирани към Кремъл: блокът „Победа“ на укриващия се в Москва олигарх Илан Шор, Комунистическата партия на Владимир Воронин, и Социалистическата партия на Игор Додон. Сред политиците и политическите стратези се обсъжда активно и вероятността и зад лидера на партията „Национално алтернативно движение“ (MAN), кметът на Кишинев Йон Чебан, да стои  руско финансиране. Тези сили отдавна се възприемат от Москва не просто като лоялни, а като „свои“ – и затова получават подкрепа. Но не всичко върви по план.

През април 2025 в Молдова беше разкрита схема за финансиране на забранената партия „Шор“ чрез намиращата се под международни санкции руска банка „Промсвязьбанк“. Специални Telegram-ботове помагали на потребителите да инсталират приложението на банката, и въпреки че през октомври полицията блокира 97 такива бота, в системата вече бяха регистрирани около 138 хиляди молдовски телефонни номера. Общата сума на преведените средства през септември и октомври достигнала 39 милиона долара.

През март 2025 беше задържана башканката на Гагаузия Евгения Гуцул по дело, свързано с финансиране на партийните структури на избягалия олигарх Илан Шор. Според разследващите, в периода между 2019 и 2022 тя редовно е внасяла пари от Русия за дейността на партията. В момента е под домашен арест, а присъдата по делото ѝ се очаква на 5 август.

Един от основните проблеми за Москва е, че

проруската опозиция в Молдова е раздирана от вътрешни конфликти

 – най-вече заради руските пари. Борбата за достъп до финансовите потоци се води на фона на сложни лични отношения между политиците, всеки от които се стреми да си осигури по-голям дял от политическото и икономическо влияние.

Ключов сблъсък е този между Илан Шор и Игор Додон. И двамата претендират за лидерството в проруския лагер и искат по-голямата част от кремълското финансиране. Шор разполага с медийна империя и умение да мобилизира електорат, а Додон — с партийна структура и управленски опит. Конкуренцията между тях е не само политическа, но и лична.

Не по-малко ожесточено е противопоставянето между Владимир Воронин и неговия съратник Константин Старъш — известен проруски политик. Ветеранът лидер на комунистите губи влияние в ПКРМ, докато Старъш се стреми да заеме по-видима роля в партията и политическия живот на страната.

Отделна история е конфликтът между бившия идеолог на социалистите Василий Ткачук и самия Додон. Ткачук обвинява бившия президент на Молдова в корупция и политически крах, а Додон го нарича агент на западни специални служби. Това води до порой от компромати и взаимни обвинения.

Сблъсъци има и между различни партии.

Например, блокът „Победа“ на Шор, който не беше допуснат до изборите, се стреми да погълне или отслаби традиционните проруски формации, които счита за конкуренти в борбата за руски ресурси. Конфликтите се задълбочават и от поколенческия разрив: ако комунистите и социалистите са представители на старите елити, то „шоровците“ са предимно неизвестни младежи с амбиции и претенции.

На практика, между партиите и блоковете, ориентирани към Русия, се

води „вътревидова“ борба за един и същи електорат

— възрастни, бедни, носталгично настроени към съветското минало и недоволни от настоящето. Всички лоялни на Москва партии използват сходна реторика, но се опитват да се откроят чрез акцент върху различни аспекти или чрез критика към конкурентите си.

Молдова е изправена пред труден избор. От едната страна е курсът към Европа, реформи, върховенство на правото и подобряване на качеството на живот. От другата — завръщане под влиянието на Русия, популизъм, корупция и вътрешна нестабилност. Кремъл прави всичко възможно да наложи на страната именно втория път, а ако успее, Молдова ще се превърне в поредната

„сива зона“ на европейската карта

— с постоянно напрежение и конфликти.

Ситуацията в държавата остава сложна. Въпреки подкрепата от Европейския съюз, страната продължава да се сблъсква с редица икономически трудности, които създават основа за обществени дебати и възможности за опозицията да критикува властта. Въпреки това Молдова все още има всички шансове да поеме по пътя към Европа, а предстоящите избори не са просто смяна на властта — те са избор на посока за бъдещето на страната.