Доц. Момчил Дойчев

Непознаването на политическата история и нейната  идеологическа интерпретация  изключително в наивно-деполитизиран дух води до неразбиране на същността на проблема. А той е следният: Съветският комунизъм, наложен с изключително насилие - физическо и духовно в България бе изградил една изключителна пирамидална структура на тотална власт, в която най-горе стоеше Партията, на която са подчинени Политическата полиция и Армията.  Това са "трите стълба на комунистическата диктатура" , както ги определя Абдурахман Авторханов в класическото си политологична книга "Технология на властта" . Партията, Полицията и Армията осъществяват пряката диктатура, а идеологията моделира мисленето на подчинения напълно народ. 

Според Авторханов това е уникална система на власт, която той нарича "партокрация". За него това е перфектно конструиран инструмент най-вече на еднолична власт на диктатора, който няма аналози в световната история. Основните принципи на тази система са заложени от Ленин и усъвършенствани от Сталин. След смъртта на Сталин системата, променяйки се в детайли, продължава да функционира до нейната имплозия в края на 80-те години.

Според Авторханов Съветският съюз всъщност не е управляван от партията или дори от нейните уставни органи (като Централния комитет или Политбюро), а от лична администрация, назначена от диктатора. Формално тази администрация е трябвало да изпълнява само технически чиновнически функции. Всъщност тя държи управлението на страната в ръцете си. Тази лична Администрация на диктатора подготви всички документи за обсъждане в законоустановените централни органи на партията. Така тя е поставена над партията и над държавата.

Вторият инструмент на диктатурата е "Специалният сектор" на ЦК, в чиито ръце е животът и кариерата на партийните кадри от ЦК до секретарите на окръжните комитети. Този сектор избира цялата номенклатура и техния обслужващ персонал (от личните лекари до охранителите и чистачките). Той също така следи господстващият висш комунистически слой - номенклатурата, за да предотврати конспирации срещу "Вожда на Партията и народа". Специалният сектор на ЦК пряко подчинява до долу "специалните сектори", които изпълняват същата задача по отношение на местните лидери, както и задачата за предотвратяване на сепаратизъм. "Специалният сектор" (а не ЧК/НКВД/КГБ) подчинява подразделенията на ЧК/НКВД/КГБ, които осигуряват защита на ръководството.

Според Авторханов формирането на този нов тип тирания на "тоталитарната партокрация" става възможно в резултат на използването на специална технология на властта - "синтез на политиката с престъпността". На тази основа се формира "триъгълник" на върховната власт - партийният апарат, военният апарат и КГБ. 
Терминът "чекизация" се въвежда от Авторханов като символ на същността на криминалната власт. Така формално единната и единствена политическа партия неофициално се разделя на две партии: "отворена" (достъпна за влизане от специално подбрани "хора от народа") и "затворена" ("партия в партията", "партиен елит"), до която имат достъп само избраните. Диктатурата на една затворена партия ("партийна олигархия", "комунистически партиен елит" и т.н.), чиято дейност е известна само на ограничен кръг хора, успя да установи по свой начин уникален "партийно-полицейски и тоталитарно-терористичен" криминален режим. Според Авторханов този режим е превърнал целия съветски народ в собственост на "еднопартийна държава", която безпощадно го експлоатира. В по-общ план, в условия, когато, според Авторханов, "народът е научен да не мисли", има само една истински управляваща сила. Тази система той нарича "универсалният чекизъм", който започва от партийния връх и достига до последния таен доносник /на руски сексот -секретен сътрудник/.

Така върховният диктатор упражнява цялата власт над партията. Чрез партията той упражнява власт над страната, тъй като във всички предприятия и организации се създават партийни фракции (по-късно наречени "партийни клетки" или "ядки" от всички партийни членове на дадено предприятие или организация. Членовете на тези фракции са задължени да гласуват по всички въпроси, както реши фракцията, а фракцията е подчинена на местните партийни комитети, които от своя страна са напълно зависими от "Специалния сектор" на Централния комитет.

Сталин започва да формира системата през 1922 г., като става генерален секретар на партията. Това е основата за вече известната забележка на Ленин за "огромната власт на Сталин", забележка, която други членове на Политбюро на Ленин избират да скрият и игнорират.

Тази система на тотална бандитска власт не може да се смени със законни средства. Анализирайки по-късно заговорите срещу  Сталин и смяната му с Хрушчов и по-късно на Хрушчов с Брежнев, Авторханов обобщава:

"И трите конспирации: срещу Сталин, срещу Берия и срещу Хрушчов - свидетелстват за едно: съветският режим не може да смени управниците си със законни средства. Това винаги е било така. И ще продължи да бъде така". И продължава: "Болшевиките... имат приемственост в самата конспирация на системата и докато не дойде пълното елиминиране на сталинизма, няма да има достъп до архивите на "случая Сталин".  И на всеки друг случай - бих добавил.
Това означава, че Авторханов все пак преоценя разбирането си за комунистическата тоталитарна власт като изключително лична власт. Защото се оказва, че под върховния главатар на системата стоят неговите съучастници в терора и управлението, които могат да го сменят от власт - това се случва и на Сталин, и на Хрущчов, дори на Брежнев, и накрая на Горбачов. Това е всъщност една пирамидална система на власт, която се нарича номенклатура в самите забранени за простосмъртни "учебници по партийно строителство." 

Какво означава терминът номенклатура? Формално от латински това е списък от длъжности и хората, които могат да заемат тези длъжности. Какъв е смисълът на номенклатурата и какви са нейните функции в комунистическите държави? Тук трябва да бъда максимално кратък и изключвам важни подробности. За разлика от нормалните традиционни държави, създадената след комунистическата революция политическа система създава диктатура и политическо господство, непознати дотогава в историята. На първо място това е партийната държава, основана на масовата тоталитарна партия. Но истинската партия е "вътрешната" партия, идеологически единния господстващ партиен елит, която се разпорежда с цялата държавна власт. Трите клона на държавната власт са подчинени на висшето партийно ръководство и неговият върховен водач. 

Оттук следва да се направи първото разграничение - между висшето партийно ръководство на държавните дела и непосредственото административно управление. Това води до удвояване на управленския апарат - от една страна имаме партиен апарат, от друга страна административен. Това означава, че между номенклатура и администрация/бюрокрация има разлика - номенклатурата решава, а администрацията/бюрокрацията изпълнява.  Това не е разпределение между законодателна и изпълнителна власт, това е разпределение между реалната власт - в ръцете на един сравнително тънък слой висши ръководители на държавата, които вземат най-важните решения - в комунистическите държави това е политбюро и секретариата на ЦК на партията - и непосредствените административни изпълнители на политическите решения, които се занимават с управлението и които са държавната администрация. Оттук произтича например кукленото положение на парламента в тоталитарните комунистически държави, който парафира взетите вече "отгоре" партийни решения. Правителството също се контролира "отгоре" и всъщност подчинява цялата верига от административни органи във всички обществени сфери. 
Някак над всички видимо е всеобхватната идеология, която гарантира непоклатимо духовно господство на номенклатурата като нова господстваща и експлоататорска класа, каквато историята не познава и на която могат да завиждат всички дотогава познати форми на диктатурата - азиатските сатрапии, султанските режими, военните  диктатури и полицейските държави. Но всъщност и идеологията е подчинена на "универсалния чекизъм".

Оттук може да достигнем до имплозията на системата и какво следваше от нея. Рухването на комунизма бе обективен процес, а не резултат от "предателство", както и досега смятат промитите от конспиративни теории примитиви. Всъщност първи водещите чекисти и най-вече Андропов осъзнаха в началото на 80-те години, че "ние всъщност не знаем в какво общество живеем", че "социализмът си отива" /Тодор Живков/, защото е една безперспективна система, която е загубила Студената война, защото не е могла, не може и няма как да направи Технологичната революция, осъществена на Запад. 

Какъв е изходът за Андропов - "Възраждане" на комунизма след неговия неизбежен колапс - като условието е кагебесната олигархия да да заеме мястото на склерозиралата партийна номенклатура с нейната изветряла идеология, в която вече никой не вярва.

Оттук произтичат и по-късно появилите се конспиративни теории за "Операция Голгота"  - свързана с "разпъването на кръст" и "кръстната смърт" на "най-прогресивния строй", последвано от неговото "Възкресение" или "Възраждане", който отново ще бъде прегърнат като "Спасение" от ограбеното по време на "временния капиталистически експеримент" неграмотно и безлично простолюдие. /Нещо да ви напомня тази теория за новопоявилата се руска партия в България?/

И така стигаме до същността на въпроса имало ли е "честни тайни политически полицаи", които са работили само за България и не са участвали в престъпленията на партийната номенклатура против народа и държавата?

Ами отговорът е ясен - комунистическата система е тоталитарна олигархично-бандитска  и бе охранявана от политическа полиция, която бе най-силно комунизираната и криминализирана част от партийната олигархия. 

Но много хитро след промените вината на щатната полицейска олигархия бе прехвърлена върху "доносниците" на ДС. Оказа се че не офицерите вербовчици, а жертвите на вербовка са виновни за всичко! Тук разбира се изключвам огромния планктон, който се е натискал да влиза в ДС и досега се гордее със своето доносничество.

Освен това, комунистите закриха само 6-то управление на 6-ти отдел на политическата полиция и това се оказа единствената реформа, освен "изгонването" на стотици служители от "службите" в банковото дело и бизнеса. Именно те формираха икномическата олигархия на посткомунизма.

Както казваше в един скеч от 1990 г. голямата комедийна актриса Татяна Лолова - "Те закриха 6-ти отдел на 6-то управление на ДС, ама нали другите отдели останаха".
С други думи трябва да се разбира, че става дума за единна система на тайната полиция, с чиято помощ се осъществява тоталитарната диктатура. Затова и не може като се разместят служителите, в това да се изразява "реформата" и да се получат демократични служби за сигурност. Особено ако не е извършена никаква лустрация.
Друго нещо е да кажем собствено криминалната полиция, където и когато не се изпълнява по заповед непосредствено политически задачи. Тя не е част от номенклатурата, макар ръководството и да е на партийно подчинение. Изобщо както заключава Михаил Восленски " номенклатурата свършва там където започва реалната не ръководна, а изпълнителска дейност." Така е и навсякъде другаде. 

Но както вече казах, именно сред ръководния слой на кадесарската номенклатура първо бе осъзната безперспективността на социализма. Отхвърлянето на социалистическата утопия обаче е едно, а съвсем друго осъзнаването и приемането на демократичните ценности, които са направили капитализма успешен. Изграждането на демокрация от самата партийна и полицейска номенклатура изглежда доста невъзможен процес, и не само поради идеологическата индоктринация. Тук става дума за манталитет, който не може просто да се промени. Както пише Желю Желев "това е все едно хищник да се научи да пасе трева".   

Но трябва ли децата да носят отговорност за своите родители? 

Естествено че не! Но тук има едно голямо "Но". Ползвали ли са се от привилегиите на бившия режим и от неговото рухване като предпоставка за своето сегашно положение, на думи или на дело са приели ценностите на демокрацията и на демократичната общност, доколко в условията на посткомунизъм техният бизнес се е запазил чист в господстващата олигархична среда и други въпроси , от отговора на които следва да си направим съответните изводи.  

Но най-важният за мене въпрос, който стои пред т.нар. демократичната общност е: 

Толкова ли 33 години след рухването на комунистическата диктатура не се намериха наследници на репресирани от режима хора, които да бъдат издигани на най-високи обществени длъжности?

Докога децата и вече внуците на партийно-полицейската олигархия ще заместват и изместват читавите наследници на старите и неунищожени от съветския комунизъм български демократични традиции?