Момчил Дойчев
От 2020 година насам в България започна решителния етап по осъществяването на "плана Решетников" за ликвидирането на демокрацията в България и връщането ни в "руския свят" - "светът" на диктатурата , мизерията и войната. Този преврат навлезе в решителна фаза след последните предсрочни парламентарни избори, които осъществиха на практика вече политически хаос - предшественик на реставрацията или възраждането на диктатурата. Този анти-парламентарен и следователно анти-държавен, проруски, пропутински и следователно анти-демократичен и анти-български тоталитарен преврат е прикрит, но трябва да се разкрие. Той е безформен, неявен, но напълно реален. И за съжаление се извършва не само от все по-многобройните "копейки". Той се извършва от самите уж евроатлантици от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС.
Властта изглежда започва вече да се търкаля по улицата.
Но основните копейки на власт никога не са я напускали, или отново са превзели почти всички държавни институции - президенство, правителство, службите за сигурност, правоохранителната и правосъдна власт, медиите, образованието, в олигархичната икономика и пр. Причина е и в
безпомощността на обхванатите от лудост, глупост или омраза
или от трите заедно привърженици на уж проевропейските и проатлантически партии с всички техни политически, интелектуални и медийни представители.
Вече би следвало да е очевидно и за слепите, че ако в по-предишния парламент този, който в името на собствения си партиен интерес и оцеляване разглоби сглобката бе Борисов, (но с много активното участие и съдействие и на другата още по-непримирима от него страна!), сега "непримиримата страна" реже упорито клона на собственото си оцеляване с поставянето на ултиматум, който е лишен от логика и мисъл за следващ ход, какъвто те очевидно нямат.
Какво ще постигнат ПП-ДБ със "санитарен кордон" около Пеевски?
Нали твърдят, че той владее държавата? Ако е така, този "санитарен кордон" няма ли да се обърне срещу тях? Нима не видяха, че това стана в по-предишния парламент, когото всички накрая се обединиха против правителството на ПП-ДБ? Какво постигнаха с това към този момент - загуба на повече от половината от подадените за тях гласове. А сега получиха и екстри:
1. Пеевски се радикализира и очевидно от яростен "атлантик" се прехвърли в антисистемния лагер, който гъмжи от антидържавни "копейки" - радевисти, комунисти, нацисти, фашисти, мечоносци и величествени неграмотници, заедно с разширяващата се маса от подкрепящите ги "полезни идиоти".
2. Борисов няма полезен ход, освен да оттегли кандидатурата си за премиер, но няма как да оттегли кандидатурата на ГЕРБ за председател на парламента - следователно този път няма да инициира, а ще бъде принуден от обстоятелствата да отива на нови избори с ясното съзнание, че този път може би неговите основни врагове от Промяната наистина ще се стопят, но и той ще изгуби много за сметка на увеличаващи се споменати по-горе много по-полезни за Путин евразийски партии.
Кратка справка за да опресня паметта на т.нар. евроатлантици и "демократи":
На вълната анти-Борисов на изборите за 46 НС антисистемната ИТН стана първа политическа сила с 65 депутати. ДБ получи 34 места в парламента, а ГЕРБ-СДС 63. Провалът на чалга-партията да представи реална правителствена алтернатива породи нови предсрочни избори.
На извънредните избори за 50 НС коалицията ППДБ получи два пъти по-малко гласове и съответно само 37 мандата. Възраждане се утвърди като най-мощна антисистемна партия с един мандат повече - 38, ИТН получи 16 мандата, появи се Величие с 13 мандата и БСП с 19. ГЕРБ-СДС 68, а ДПС с "момчето" скочи на най-големия си резултат с 47 мандата. Така анти-системните партии отново повишиха резултата си и заедно с БСП имат 86 мандата.
На последните извънредни парламентарни избори картината е още по-ясна:
ППДБ не повиши резултата си процентно и запази 37 мандата, Двете ДПС с общо 49 мандата са блокирани във взаимната си нетърпимост и затова са изключени от лагера на евроатлантическите взаимодействия. Нетърпимостта между ГЕРБ-СДС и ППДБ също блокира възможността за изход от политическата криза. Възможностите за кабинет са минимални, а блокът на евразийските партии получи бонуса изборите да се оспорват и то не само от невлязлата "Величие", което е удар не само по изборите като демократичен инструмент, но и по парламентаризма и изобщо възможността в България да продължи да има дори фасадна демокрация.
Аз подозирам, че при следващи извънредни избори
точно евразийските партии ще увеличат драстично резултата си
а ако се появи и нова партия, зад която открито застане Радев, ПП-ДБ дори да остане коалиция ще загуби поне гласовете за ПП.
И затова е виновен не Борисов или Пеевски, не Радев и новите "рубладжии", а липсата на политически разум и разбиране за това какво представлява политиката от страна на тези, които ни се представят за "десни", "евроатлантици" и разглеждат безспорно необходимата промяна като битка с отделни политици и партии, а не като промислена стратегия и тактика за действителна европеизация и демократизация, която отчита реалните нагласи, тежнения и настроения във все по-разпарчатосаното и все по-негражданско общество. Това българско нестанало гражданско общество се превръща по рецептата на Липман във все по-"объркано стадо", готово до приеме за спасител всеки пореден измамник, който с помощта на масовата политическа неграмотност да реставрира диктатурата и икономическата мизерия.
Още от Лачени цървули
"Мирният преход" - омразен символ на "пропуснати възможности"
Днес наблюдаваме рецидиви на същия безсъдържателен политически радикализъм в лицето на новите елити на "промяната", които едно към едно повтарят заблудите и безотговорността на своите предшественици от преди повече от три десетилетия
Вапцароманията – срамната болест на бай Ганьо
Пролетарският поет се отрече от България - защо тогава му се покланяш, неразумний юроде?
Никулден мина, а шараните са доста
Трудно е да повярваме, че новата председателка на парламента ще е независима в решенията си