За нашата европейска интеграция, на първо място, не трябва да има дилема, че нашият интерес е да намерим решение на този спор, който очевидно съществува с България, заяви македонският външен министър Тимчо Муцунски по време на днешната си среща с албанската си колежка Елиса Спиропали

Окуражен съм, че все повече държави-членки, а също и европейски институции, развиват осъзнатост и до известна степен разбиране за нашите позиции. И много често ще чуя коментара относно предвидимостта, заедно с контрааргумента, че предвидимостта не е нещо, което може да се постигне със сигурност по пътя на европейската интеграция. Но казвам на всички, че нашият случай на европейска интеграция не може нито да бъде измерен, нито да се сравнява с който и да е друг случай в близката история, коментира Муцунски. 

Той посочи, че преди няколко дни, по време на дискусия в Париж, министър-председателят на Хърватия Андрей Пленкович ни напомни за европейския път на страната ни. Муцунски повтори, че през последните 30 години страната е променяла няколко пъти конституцията си, знамето си, името си, а да не говорим дори за поредицата от национални отстъпки, които са направени, оплака се македонският външен министър.

„Сега, условно казано, може би най-лесният ход е, поне така изглежда от гледна точка на възприятието, правителството да направи конституционните промени, защото имаме мнозинство в парламента. Но какво ще стане, ако правителството направи това и знаем, че след шест месеца можем да се сблъскаме отново със същата ситуация.

Дали това е отговорен, дори европейски подход? Казваме, че трябва да има рамка за предвидимост, първо да знаем какво всички ние интерпретираме като решение от 2022 г., да получим някаква форма на институционални гаранции, че нашата идентичност, език и национална история няма да станат предмет на преговори, защото в момента не се чувстваме комфортно, че това е нашата позиция. Да знаем, че другата страна ще спазва международните конвенции, както се е ангажирала, и ще уважава македонците, живеещи на нейна територия.

Дали тези позиции, за които премиерът Мицкоски говори на конгреса, са ясно предадени на Брюксел, няма дилема. Те са ясно предадени от дълго време“, каза Муцунски. 

„И от наша страна има готовност утре да седнем да разговаряме, да обсъдим как ще деблокираме тази безпринципна блокада, която се налага на страната ни. Но ако някой очаква, че това правителство просто ще се съгласи и ще направи отстъпка, без да има сигурност за бъдещето и края на европейския път, който всъщност ще зависи от нас и реформите, които ще осъществим, обществеността знае много добре, че от наша страна няма такава готовност, защото не планираме да създаваме задънена улица, каквато създадоха нашите предшественици“, посочи македонският министър.

Според него сложността на цялата ситуация е вътрешнополитическата обстановка в България и затова македонското правителство е изключително внимателно към всичко, което казва публично. 

„Без сигурност и предвидимост по европейския ни път, когато става въпрос за двустранни въпроси, идентичност и исторически въпроси, ние не сме готови в този момент да подходим към това, което се очаква от нас“, казва Муцунски.

Той заяви, че македонските граждани трябва да бъдат сигурни, че има правителство, което мисли за европейския път, особено в областта на вътрешните реформи, и добави, че това е видно и от законите, които в момента преминават през парламентарна процедура.

„Няма да си позволим да влезем отново в същия цикъл на блокади, които нашите предшественици наложиха, защото за тях беше най-лесно да приемат всичко, което предлага другата страна. Трябва да бъдем внимателни и трезви и няма предизвикателство, което да не може да бъде решено, ако има воля от всички страни“, добави македонският топ дипломат.

През юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, което е одобрено от всички страни-членки на ЕС. Според Преговорната рамка за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди три години постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция.

В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония.

Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите./БГНЕС