Свидетели сме на така наречената "пълзяща окупация" на азовската акватория

Кремълската агресия консолидира украинската нация, казва пред Faktor.bg посланикът на Украйна у нас

Интервю на Анелия Димитрова

- Ваше превъзходителство, вече 5 години Крим е окупирана територия, в Донецка и Луганска области продължават действията на проруските сепаратисти. Времето си върви и хората забравят, че една страна в Европа е във война. Затова искам да започнем разговора ни с въпроса - как живеят хората в Украйна и в Крим?

- Вашия въпрос съдържа и отговора - как могат да живеят хората в една страна, която се намира под агресивните удари на своя съсед. Животът и в Крим, и в окупираните територии, отделни части на Донецка и Луганска обрасти е доста тежък. Това се отразява и на цяла Украйна - на стандарта, на начина, по който живеят хората. Украйна е страна, която води съпротива срещу руската агресия, отразява се на икономиката. Особено е тежка ситуацията в Крим и окупираните части на Донецка и Луганска области.  Например в Крим, и ние сме дълбоко обезпокоени от това, нарастват репресиите, има сериозни нарушения на правата на човека, дискриминация на кримските татари и репресии срещу етнически украинци. Над 80 украински граждани са незаконно задържани в Крим и Русия и по-голямата част от тях са политически затворници. Тази цифра обаче е доста консервативна, тъй като руските адвокати съобщават за много по-голям брой руски политически затворници. Всички те трябва да бъдат незабавно освободени, а за някои от тях, с оглед на състоянието на здравето им, това е изключително спешно. Това най-напред се отнася за Олег Сенцов и Владимир Балух, както и за Павло Гриб, Микола Карпюк...десетки и десетки други затворници, които са държани в непоносими условия, подложени са на физически и психологически тормоз. Павло Гриб беше отвлечен от територията на Беларус от агенти на ФСБ, сега го съдят, а той е инвалид по рождение, има много слабо здраве, а не му оказват необходима медицинска помощ, както и на всички останали. 

Украйна няколко пъти предлага на Русия различни варианти за размяна на нашите граждани, но до ден днешен няма положителна реакция от руската страна, което не може да бъде отминато без внимание от международната общност. Възмущение предизвиква и тормозът, и сплашването на адвокатите на политическите затворници, на правозащитниците. Бих казал, че без съответен и то доста силен международен натиск проблемът с политическите затворници не може да бъде решен. Затова ние настояваме да бъдат предприети санкции срещу лицата, отговорни за нарушенията на правата на човека и сме благодарни на нашите партньори, включително и на България, за усилията да бъдат освободени политическите затворници.

От голямо значение за консолидиране на усилията на Украйна по отношение на защитата на човешките права на окупираните територии е приемането на редица резолюции от Общото събрание на ООН. Обаче липсата на успех е свидетелство за необходимостта да се задействат нови инструменти за натиск срещу Москва и да се задействат персонални санкции срещу руските и кримските власти, отговорни за провеждането на политическо преследване срещу украински граждани. 

Искам да припомня и агресията на Русия извършена на 25 ноември миналата година, когато бяха атакувани украински кораби в Керченския пролив, в неутрални води на Черно море. В резултата на тази абсолютно открита военна агресия, в която нямаше прикритие като така наречените "зелени човечета" или "трактористи" и "миньори", които се разхождат с танкове и бронирани машини. Тук имаше абсолютен акт на агресия, при който бяха пленени 24 украински моряци.

- Има ли информация за състоянието им? 

- Четирима от тях са ранени. Не им се оказва необходимата медицинска помощ. Те са задържани в Москва, не са признати за военнопленници, в съответствие с всички международни правила. Но Русия ги третира като "нарушители на държавната граница на РФ". Това обаче е абсурдно, тъй като Керченският пролив, в съответствие с договор между Русия и Украйна, се ползва общо от двете страни. Да не говорим, че окупираният Крим не е признат за руска територия, за да претендират за граница. Освен това те бяха нападнати и атакувани в неутрални води. Ние настояваме те да бъдат незабавно освободени, имаме подкрепата на международната общност, включително и България, която многократно е заявявала, че моряците трябва да бъдат незабавно и безусловно освободени, върнати в Украйна, както и корабите, завзети по време на това цинично и брутално нападение.

- Наясно съм, че за Вас като дипломат е деликатен въпросът, който ще Ви задам сега, но как бихте коментирали думите на българския президент Румен Радев, който пред полския си колега зае една позиция и веднага след това я промени и "препоръча" България да не си създава проблеми заради "украинските амбиции"? 

- Аз не бих искал да коментирам изказване на държавния глава на приятелска България по отношение на Украйна. Но първото му изявление абсолютно адекватно отразяваше ситуацията. Но последващите коментари...не знам, може би е имало някакви различни условия или някакви вътрешни...не ми се коментира.

- Предстоят президентските избори в Украйна и въпреки твърденията на руската пропаганда, че Петро Порошенко ще се възползва от обявеното военно положение, за да удължи мандата си, изборният процес започна в съответствие с демократичните норми. Има ли обаче информация за опити на Русия "да си избере президент" или да делегитимира изборите? 

- Съдейки по техните изявления, те искат да представят изборите като нелегитимни. Първо твърдяха, че президентът иска да елиминира изборите, заради военните действия. Това не се потвърди. Изборният процес протича нормално, дори този инцидент на 25 ноември, когато беше въведено едно месечно военно положение и руснаците твърдяха, че президентът Порошенко изобщо ще отмени изборите, не попречи на провеждането им. И това беше съвсем нормално - имаше акт на военна агресия. Според тях, президентът не трябваше изобщо да реагира на този пореден акт на агресия и продължение на хибридната война. 

Кампанията върви в демократично русло, има 46 кандидати за президентското кресло и за разлика от Русия ние, в Украйна не можем предварително да кажем кой ще бъде победител. Там изборите са изначално предрешени.

- Има ли опасения от ескалация на военните действия. Преди дни Сурков, съветникът на президента Путин, се срещна с лидерите на така наречените ДНР и ЛНР...

- Сурков провежда политиката на Путин, включително и на територията на Украйна, ръководейки и осъществявайки тази агресия чрез така наречените "сепаратисти". Трябва да се подчертае, че значителен военен контингент руска войска се намира на територията на Украйна, за Крим да не говорим - той е окупиран тотално. Там се намират големи контингенти руска армия - не ми се иска да изброявам количествата военна техника и военна сила, която се намира на територията на полуострова и се води подготовка за разполагането на ядрено оръжие в района на Крим. На окупираните територии на украинския Донбас също са разположени постоянно руски войски - това се случи още през 22-23 август 2014 година, когато цели контингенти руски войски бяха въведени на територията на Украйна. Хиляди и хиляди руски редовни войски с бойна техника навлязоха на територия на Украйна, те и сега се намират там, ротират се...Например, преди седмица, абсолвенти на артилерийските училища в Русия бяха изпратени на стрелби, да полагат изпити  на украинска територия. Те стрелят по украинската армия, по мирните жители, разрушават села, домове. 

Вие ме питахте дали ще има ескалация на военните действия. Разбира се, че ще има, тъй като Сурков и цялата компания искат да повлияят на изборите в Украйна и стимулират агресивните действия. Нека си спомним колко конвоя с "хуманитарна помощ" от Русия - близо 150 - за тези райони имаше. И буквално на следващия ден се възобновяваха тежките артилерийски обстрели. Това показва, че Русия не прекратява действията си за дезинтеграция, за разрушаване на Украйна, а всъщност това е, аз бих се изразил така, война на украинския народ за своята национална независимост. 

- Как оценява Киев руската така наречена "салами тактикс" - тоест, отрязва се едно тънко парче, после следващото... И докога така? 

- Продължението на Крим бяха Логанска и Донецка области. Ако нямаше Крим, нямаше да ги има и тези сепаратисти, активирани от страна на Русия. Да не говорим за бойната техника, снаряди и т.н Вижте - четири години се води много тежка война. Откъде, ако те бяха просто сепаратисти, имат този ресурс, до 900 танка има на територията на Източна Украйна, това е повече отколкото имат Германия и Англия взети заедно. Да не говорим за ракети и системи за залпов огън, гаубици, оръдия, дронове, снаряди - идват от Русия в невероятно мащаби. Четири години убиват, загиват хора, включително и мирни граждани.

- Би ли се осмелил Кремъл на нова агресия? Провокацията в Азовско море се разглеждаше като началото на следващо настъпление.

- Провокацията в Азов беше част от цялата поредица - Крим, Донбас, сега Азов-там сме свидетели на така наречената "пълзяща окупация" на азовската акватория. И всъщност, Русия не спира усилията си по откъсване на части от територията на Украйна. Сега те контролират Керченския пролив и територията на Азовско море и по такъв начин продължават агресивните си действия по узурпация и окупация на украинска територия. Сега нашите кораби не могат свободно да плуват, страда цялото крайбрежие, а там се намират големи металургични предприятия, не могат да осъществят корабоплаване от пристанищата от Черно в Азовско море и обратно. Това влияе на икономиката на Украйна, на хората, живеещи в този регион.

- Може да Ви прозвучи наивно, това, което ще Ви попитам, но съм сигурна, че и Вие лично сте се питали - и докога така? Какво би могло да ги спре?

- Би могло да ги спре по-активно участие на международната общност, въвеждането на допълнителни санкции - по-твърди, по-сериозни санкции. Но моментът беше изпуснат още в самото начало. Бих започнал от Грузия и, дори, от Чечня, когато Русия унищожаваше с бомбен килим Чечня, после Грузия, Украйна, после Сирия...тоест, няма спирачки.

- Сега се говори и за Беларус.

- Не дай, Боже. Но много хора имат опасения, че следващата жертва може да бъде Беларус, Казахстан, кой ли не... Но вижте, ние сме свидетели на това, че руският империализъм продължава да действа много безскрупулно, цинично и нахално, и не прекратява своите усилия да завладява все повече и повече територии в своята имперска алчност и амбиции. Кога ще спре - един Бог знае.

- В този смисъл - нож в гърба на Украйна ли е "Северен поток-2"?

- Абсолютно. Абсолютно. При това поведение на Русия няма място за такъв проект като "Северен поток-2", като Керченския мост или връщане на Русия в "Голямата седморка" Г-7. Неприемливо е да се дава възможност на Москва да използва предимствата на западните технологии и световната финансова система за получаване на енергийно или друго господство в Европа. "Северен поток" е чисто политически проект, който преследва целта да бъде заобиколена Украйна, както, впрочем са и "Южен поток", и "Турски поток". Това е абсолютно неприемливо за нас, украинците и много опасно за Европа.

- Как тогава да оценим ролята на Ангела Меркел - от една страна фактор в Минските споразумения, от друга - защитник на "Северен поток-2"? И не означава ли това, че Минските споразумения ще си останат просто листове хартия?

- Всъщност, да. В случая имаме пример, че парите побеждават принципите. Изгодно е за Германия, за г-жа Меркел да получават дебели приходи от "Северен поток-2". Според мен, това е една от сериозните грешки на Запада, която може да доведе до много сериозни политически последици. Няма да припомням Мюнхенския сговор и много подобни. В историята има много подобни случаи, когато икономическата изгода ни карат да си затваряме очите - това, което конкретно не се отнася до агресивните действия е приемливо, както в случая със "Северен поток-2".

- Това разколебава ли прозападните, проевропейските стремежи в украинското общество? Няма ли опасност  да повлияе на изборите и да доведе на власт антиевропейски, популистки сили?

- Не, не разколебава стремежа ни да станем част от ЕС, от цивилизования свят. По никакъв начин. Върху нашата страна беше упражнена много сериозна, много брутална агресия. Така че това не може да разколебае желанието на украинския народ да отстоява независимостта си и да стане член на ЕС, на НАТО. Всяка изминала година проучванията показват, че все повече и повече украинци са за евро-атлантическата интеграция. Ако през 2014 година около 30-35% бяха за влизане в НАТО и ЕС, сега са над 60%. Тоест, с всяка изминала година на война, на агресия срещу нас, все повече и повече хора разбират, че единствено спасение, реална независимост и свобода е встъпването в европейското семейство на народите и евро-атлантическата солидарност.

- Може ли да се каже, че по един парадоксален начин, но руската агресия е спомогнала за консолидирането на украинската нация? Имам предвид и малцинствата, и така наречените "рускоезични"?

- И аз съм мислил върху това. Всъщност тази агресия доста силно повлия върху дооформянето на една украинска политическа нация. Имам предвид не само украинци, но и рускоезични, и татари, и българи...По-голямата част от войниците, които сега отстояват на Изток независимостта на нашата държава, от 60 до 80% от тях са рускоезични, руско говорящи. Това свидетелства, че тази агресия консолидира украинската нация и тя стана по-хомогенна, в политическия, гражданския смисъл на думата: тоест, граждани на Украйна, които с оръжие отстояват независимостта и териториалната цялост на страната си. 

Вижте, ние получихме своята независимост през 1991 година, тя като че ли "падна от небето". А пък сега с тази руска агресия украинската нация се дооформя в политически смисъл и тези изпитания от някаква гледна точка може да са и добре дошли, тъй като преди това сме били една аморфна територия, едната част гледаше на Изток, другата на Запад. А сега...това е още едно доказателство, че свободата трябва да се извоюва, да се извоюва с кръв, тежки загуби, каквито ние всеки ден понасяме. 

- Как протича процесът на консолидиране на независимата Православна украинска църква?

- Бих казал - бавно, постепенно, но неумолимо. Да си спомним колко време е отнемал процесът на получаване на автокефалност от която и да било църква. Например, руската православна църква - над 100 години. Буквално всеки ден, не бих казал стотици, но досега 360 енории са преминали под амофора на ПЦУ. Всеки ден по няколко енории преминават от подчинение на РПЦ към ПЦУ. Тоест, процесът е започнал. Ледът се пропука и аз съм дълбоко убеден, че този процес е необратим, изхождайки от това, че всяка една държава би трябвало да има самостоятелна църква. Украинците са се борили за това столетия - повече от 370 години - когато е била потъпкана старата ни православна църква и то потъпкана от Русия. Тази борба за църковна независимост не е прекъсвала. Между другото, в известен смисъл, тази агресия на Русия също беше определен стимул за постигането на независима църква. Ако не беше войната, окупацията на Крим, ситуацията нямаше да е тази. Да, рано или късно би се случила тази независимост на православната ни църква, но това стимулира желанието на украинците да имат своя независима църква.

- Как ще коментирате скандала, който направи руският патриарх Кирил миналата година на 3 март, настоявайки да се споменават само руските войни, а да забравим за героите румънци, украинци, поляци, финландци...?

- В тогавашната руска армия по време на Руско-турската война контингентът на обикновените войници е бил от Украйна, всички тези полкове са били формирани от украинци. Тоест, по-голямата част от руските войници са били украинци, беларуси, финландци и румънци...А сега такива изявления. Пет години съм живял на улица "Шипка" срещу Докторския паметник. Елате да видите фамилните имена, изсечени на камъните - половината, ако не и повечето са на украинци - Петренко, Иванюк и т.н.