Безсмъртието като концепция е нещо, което вълнува всички и е непостижимо за хората и почти всички други живи организми. Въпреки това някои много редки видове са овладели изкуството да останат живи и един от най-интересните случаи е безсмъртната медуза - същество, способно многократно да се връща в младежко състояние - представете си природен вариант на „Любопитният случай с Бенджамин Бътън“. Учени от Испания вече са разгадали генетичния код на безсмъртните медузи с надеждата да разкрият тайната на тяхното уникално дълголетие и да намерят нови ключове към човешкото стареене.
В изследването си, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, Мария Паскуал-Торнер, Виктор Кесада и колегите им от Университета в Овиедо картографират генетичната последователност на Turritopsis dohrnii - единственият известен вид медуза, която след полово размножаване може многократно да се връща в ларвен стадий.
Подобно на други видове медузи, T. dohrnii преминава през двукомпонентен жизнен цикъл, като живее на морското дъно по време на асексуалната фаза, в която основната ѝ роля е да остане жива по време на недостиг на храна. Когато условията са подходящи, медузите се размножават.
Въпреки че много видове медузи имат известна способност да обръщат стареенето и да се връщат към ларвен стадий, повечето губят тази способност, след като достигнат полова зрялост, пишат авторите. Не и при T. dohrnii.
„Знаем за този вид, че е способен на малка еволюционна хитрост, може би от 15 или 20 години“, казва Монти Греъм, експерт по медузите и директор на Института по океанография във Флорида, който не е участвал в изследването.
Тази хитрост е донесла на вида прозвището „безсмъртна медуза“ - термин, който Греъм признава, че е малко хиперболичен.
Целта на изследването е била да се разбере какво прави тази медуза различна, като се сравни генетичната последователност на T. dohrnii с тази на Turritopsis rubra - близък генетичен братовчед, който няма способността да се подмладява след полово размножаване.
Те откриха, че T. dohrnii има вариации в генома си, които могат да го направят по-добър в копирането и възстановяването на ДНК. Изглежда, че те са по-добри и в поддържането на краищата на хромозомите, наречени теломери. Установено е, че при хората и други видове дължината на теломерите се скъсява с възрастта.
Според Греъм изследването няма непосредствена търговска стойност.
„Не можем да гледаме на това като на нещо, което ще съберем от тези медузи и ще ги превърнем в крем за кожата“, каза той.
То е свързано по-скоро с разбирането на процесите и функционалността на протеините, които помагат на тези медузи да измамят смъртта. „Това е една от тези работи, които според мен ще отворят вратата към нова линия на изследване, която си заслужава да бъде продължена“, допълва ученият. І БГНЕС
Фактор
В изследването си, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, Мария Паскуал-Торнер, Виктор Кесада и колегите им от Университета в Овиедо картографират генетичната последователност на Turritopsis dohrnii - единственият известен вид медуза, която след полово размножаване може многократно да се връща в ларвен стадий.
Подобно на други видове медузи, T. dohrnii преминава през двукомпонентен жизнен цикъл, като живее на морското дъно по време на асексуалната фаза, в която основната ѝ роля е да остане жива по време на недостиг на храна. Когато условията са подходящи, медузите се размножават.
Въпреки че много видове медузи имат известна способност да обръщат стареенето и да се връщат към ларвен стадий, повечето губят тази способност, след като достигнат полова зрялост, пишат авторите. Не и при T. dohrnii.
„Знаем за този вид, че е способен на малка еволюционна хитрост, може би от 15 или 20 години“, казва Монти Греъм, експерт по медузите и директор на Института по океанография във Флорида, който не е участвал в изследването.
Тази хитрост е донесла на вида прозвището „безсмъртна медуза“ - термин, който Греъм признава, че е малко хиперболичен.
Целта на изследването е била да се разбере какво прави тази медуза различна, като се сравни генетичната последователност на T. dohrnii с тази на Turritopsis rubra - близък генетичен братовчед, който няма способността да се подмладява след полово размножаване.
Те откриха, че T. dohrnii има вариации в генома си, които могат да го направят по-добър в копирането и възстановяването на ДНК. Изглежда, че те са по-добри и в поддържането на краищата на хромозомите, наречени теломери. Установено е, че при хората и други видове дължината на теломерите се скъсява с възрастта.
Според Греъм изследването няма непосредствена търговска стойност.
„Не можем да гледаме на това като на нещо, което ще съберем от тези медузи и ще ги превърнем в крем за кожата“, каза той.
То е свързано по-скоро с разбирането на процесите и функционалността на протеините, които помагат на тези медузи да измамят смъртта. „Това е една от тези работи, които според мен ще отворят вратата към нова линия на изследване, която си заслужава да бъде продължена“, допълва ученият. І БГНЕС
Още от Наука
Науката разкри тайната на перфектния разговор
Ако оценяваме разговорите единствено според това доколко са приятни, рискуваме да пропуснем истинското им значение за човешките отношения
НАСА отправи покана към астронавти, които да кацнат на Луната и Марс
Америка се завръща на Луната, изгражда лунна база и полага основите за първите пилотирани мисии до Марс.
През 1962 г. САЩ са провели ядрен тест в Космоса
В космоса не се е образувал характерният гъбовиден облак при ядрен взрив. Вместо това светкавицата е приела почти сферична форма и е била видима на хиляди километри.