Не забравяйте Беларус! Тя има герои, идентичност и достойнство!

Д-р Евлоги Станчев

На 9 август 2020 г. Беларус избираше президент за шести път. И за шести пореден път неговото
име беше александър лукашенко. Вечерта на 9 август обаче се оказа по-различна от останалите
следизборни вечери в историята на страната. Улиците и площадите се изпълниха с хиляди хора,
убедени, че вотът им е жестоко подменен. Следващите дни, седмици и месеци потвърждават
тежката истина – стотици хиляди хора заявяват открито и без страх своето несъгласие с 26-
годишната диктатура на лукашенко. Тези събития остават най-мащабните демонстрации в
историята на Беларус. Оказват се и повратен момент в развитието на страната, чиито последствия
продължават да се усещат осезаемо и днес.

* * *

В навечерието на изборите редица опозиционни кандидати са възпрепятствани да участват, а
много от тях са задържани. Сред тях е и популярният блогър Сергей Тихановски, който не успява
да регистрира собствената си кандидатура, а впоследствие е арестуван. Мястото му в изборите
обаче е заето от неизвестната до този момент негова съпруга Святлана, която успява да обедини
около себе си голяма част от опозиционно настроените граждани.

Официалните резултати, обявени във вечерта на 9 август, шокират обществеността – според ЦИК
на Беларус за александър лукашенко са гласували около 80% от гласувалите, докато за Тихановска
около 10%.

Опозицията и огромна част от беларуското общество не признават изборите

обвинявайки властите в безпрецедентни фалшификации.

Самата Тихановска претендира, че в действителност за нея са гласували между 60 и 70% от избирателите. Резултатът е толкова шокиращ, че дори някои проправителствено настроени граждани се усъмняват в истинността на вота.

Макар изолирани демонстрации срещу авторитарните методи на лукашенко за разправа с
опозицията да има още от пролетта (особено след ареста на Сергей Тихановски), обявяването на
изборните резултати във вечерта на 9 август става причина хиляди хора да излязат по улиците на
Минск и други големи градове на страната с настояване за ново и справедливо преброяване на
вота. Срещу тези хора режимът веднага изпраща тежко въоръжени сили на ОМОН, които още същата вечер прибягват до употребата на брутално насилие. Много протестиращи получават
тежки наранявания. Това се оказва моментът, след който протестите

придобиват мащабите на революция

На 14 август Тихановска и нейният екип обявяват създаването на т.нар. Координационен съвет,
който има за цел да обедини демократичната опозиция и гражданското общество и да осъществи
мирен преход към демокрация. На 16 август море от хора залива страната с искания за оставка на
лукашенко, освобождаване на политическите затворници и преустановяване на полицейското
насилие. Само в Минск множеството наброява около 200,000 души. Хората веят бяло-червено-
бялото знаме, което е съставна част от историята на беларуското национално движение – то е
знаме на Беларуската народна република, провъзгласена през 1918 г., а между 1991 и 1995 г.
служи като официален държавен флаг на независим постсъветски Беларус. В контекста на
протестите срещу лукашенко то окончателно се утвърждава като символ на демократичната
опозиция.

Протестите продължават няколко месеца (отделни демонстрации има и през първите месеци на
2021 г.) и обхващат различни обществени сегменти – организирани са стачки от работници,
студенти, профсъюзи и т.н. Отговорът на лукашенко е безкомпромисен. Арестувани са десетки
хиляди, затворите и полицейските управления са препълнени. Информацията от правозащитни
организации и свидетелските показания говорят за систематична употреба на

изключително насилие срещу протестиращи и стачкуващи – жестоки побои, изтезания, сексуално насилие

 Има документирани свидетелства за сексуално насилие с гумени палки. Има случаи на хора, изчезнали
при неясни обстоятелства. Няколко души са убити или умират вследствие на последвалите
репресии, като точният им брой варира според различните източници. Ранените са хиляди.

Властта се разправя буквално с всеки – без значение дали е участвал в демонстрациите или само е
заподозрян в това. Жестокостта на репресиите води до тежка криза в беларуското гражданско
общество в годините след протестите. Онази част от елита и интелигенцията, която отказва да
бъде лоялна на диктатурата, е жестоко преследвана – мнозина получават ефективни присъди или
са принудени да напуснат родината си.

Бягството на хиляди от режима на лукашенко води до образуването на

една нова Беларус извън Беларус

Това са не просто бежанци, а хора, които правят всичко възможно за своята национална
кауза, доколкото разстоянието им позволява. Основен център на беларуската демократична
диаспора е Полша. През 2025 г. имах възможност да присъствам на конференция по въпроси на
сигурността в София, където участваха няколко беларуски изследователи. По време на своя
доклад една от тях заяви, че има издадена ефективна присъда в Беларус само заради това, което е
написала в своята докторска дисертация...

* * *

Стандартното обяснение за неуспеха на беларуската революция обикновено се свежда до
съхранената лоялност на силовите структури към режима и жестокостта на репресивния апарат.

Често обаче се пропуска една колкото тъжна, толкова и прозаична истина –

протестът остава сам

Западът демонстрира известна политическа подкрепа за протестиращите, но не осигурява
никакви действителни гаранции за преход на властта в Минск. От друга страна, лукашенко има
стабилен външен гарант в лицето на кремъл – самият путин дори заявява през август 2020 г., че в
случай на необходимост на беларуската държава могат да ѝ бъдат изпратени руски сили за
сигурност. Това е и един от факторите, поради които през следващите години зависимостта на
Беларус от москва чувствително нараства.

Погледът към неуспеха на протестите в Беларус показва

какво щеше да се случи с Украйна, ако Евромайданът не беше победил

а Янукович и „Партията на регионите“ бяха съхранили своята власт. Показва също и какво очаква Украйна, ако страната капитулира пред русия. В разказите на руския империализъм Украйна и Беларус са безусловни червени линии – пространства, които се възприемат като интегрална част от руската история, а украинците и беларусите се разглеждат като нищо повече от регионални разклонения на „голямата руска нация“. Това означава, че всяка артикулация на украинска или беларуска национална идентичност, излизаща от парадигмата за „братство“ с русия, неминуемо ще бъде посрещната с цялата тежест на репресивния апарат.
Същински концлагер за самосъзнание.

Уви, поуките от разгрома на протестите в Беларус намират своя аудитория далеч отвъд близка
Украйна. Днес европейските общества страдат от пълзящи авторитарни течения (за да не
използвам по-силна дума), в своята искреност копнеещи за възможността за силова разправа с
другомислието и свободата. България е особено застрашена от тази тенденция – стрелката вече
показва, че се намираме в „червената зона“.

Не се заблуждавайте от привидно успокоителното обстоятелство, че дистанцията между нас и беларуските методи е голяма. Помислете само за нестихващите призиви за нов „Народен съд“, за „отваряне на Белене“ или за все по-честите закани за саморазправа в социалните мрежи от страна на путинисти, соцносталгици и др. под. Мислете и осъзнайте, че крачката, отвъд която връщане назад няма, е твърде малка. Не е време за
наивност, още по-малко за безотговорност. Свободата се отстоява единствено с дела.

Не забравяйте Беларус! Страна със своя собствена история, идентичност и достойнство. Тя има и
своите днешни национални герои. Днес те може би изглеждат принудени към мълчание, но със
сигурност чакат своя миг, когато ще свалят деспотията на лукашенко и ще изградят свободната
страна, която техният народ заслужава. Бъдете сигурни – щом режимът в кремъл се разпадне,
ехото ще се усети и в Минск. Мигновено.

Бог да прости жертвите на диктатурата на лукашенко!