България проведе три парламентарни вота тази година, за да излезе от политическата безизходица, след като страната беше разтърсена от общонационални протести, започнали през 2020 г. Протестите бяха предизвикани от обществен гняв заради дългогодишната корупция, което доведе до края на управлението на Бойко Борисов, дългогодишния министър-председател на страната, през април тази година.

Предишните два вота през април и юли завършиха безрезултатно, като новите антикорупционни партии се представиха добре, но не достатъчно добре, за да съставят коалиция, която да отстрани дясноцентристката партия ГЕРБ на Борисов.

На изборите за 240-местен парламент, проведени на 14 ноември, победител е нова антикорупционна партия. Но за разлика от последните избори, тази нова антикорупционна партия, "Продължаваме промяната" (ПП), може да има достатъчно съюзници, за да създаде коалиция. Това прогнозира англоезичното издание на Радио Свободна Европа в свой коментар.

Корупцията отдавна е доминираща политическа тема в най-бедната страна в ЕС, а избирателите възлагат надежди последователно на лидери, които обещават да разчистят системата, само за да видят как администрациите се сриват в скандали, твърди РСЕ.

За мнозина в България повсеместната корупция е виновна за ниския жизнен стандарт в 7-милионната балканска страна, в която брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е едва 55% от средния за ЕС. Тази неудовлетвореност породи нова вълна от политически партии, която доведе до появата на нови лица и нови надежди, до голяма степен неосъществени досега.

Ниската избирателна активност на 14 ноември от около 40 процента показва признаци на умора от гласуването сред българите. Но те също така са нетърпеливи да видят бързо сформирано ново правителство, което да се справи с тежката ситуация с COVID-19, нарастващите цени на енергията и широко разпространената корупция.

Дали ПП е в състояние да успее там, където другите новосъздадени партии в България досега не успяха, остава неясно, но партията изглежда има повече възможности да успее.

От Харвард до държавна служба

ПП е създадена през септември от Кирил Петков, 41 г., и Асен Василев, 44 г., двама възпитаници на Харвардския университет. Петков, който се е отказал от двойното си канадско гражданство, за да се кандидатира за поста в България, е инвестирал в стартъп предприятия и е ръководил успешна фирма за пробиотици. Василев също е предприемач и бизнес консултант.

Петков и Василев работиха без партийна принадлежност в продължение на около четири месеца като временни министри на икономиката и финансите по-рано тази година, печелейки точки сред обществеността с усилията си да разкрият нередности в държавните институции по времето на Борисов.

През май Петков установи, че държавната Българска банка за развитие, създадена в подкрепа на малкия бизнес, е отпуснала кредити за 946 млн. лева (559,43 млн. долара) само на осем компании.

Василев се похвали, че е повишил събираемостта на данъците с 2,5 млрд. лв. чрез засилване на контрола върху големите предприятия, които оперират с публични средства и средства от ЕС.

„Петков и Василев предложиха рецепта за практически политики, която вероятно е намерила отклик сред избирателите“, каза Алексей Пампоров, политолог от Българската академия на науките.

"Всички се смяхме, когато заявиха, че ще правят "лява" политика с "десни" инструменти", но точно това предлагат. По отношение на икономиката, енергетиката, бизнеса, туризма те са много дясно ориентирани, но по отношение на социалните политики, образованието, здравеопазването, те клонят наляво", каза Пампоров пред РСЕ преди вота.

Според социологическо проучване на "Галъп интернешънъл" 35% от българите, които през юли са гласували за друга антикорупционна формация, "Има такъв народ" (ИТН), са преминали към ПП на тези избори. А сред избирателите на ПП 79% са предпочели Румен Радев, действащия президент, който се бори за втори петгодишен мандат на президентските избори, проведени също на 14 ноември. Радев, остър критик на Борисов, спечели 49,2% от гласовете и се очаква да спечели втори петгодишен мандат за този до голяма степен церемониален пост на втория тур, насрочен за 21 ноември.

Какво се случи с "Има такъв народ"?

В много отношения възходът на ПП отразява възхода на друга антикорупционна българска партия – „Има такъв народ“ (ИТН).

ИТН е създадена от Станислав "Слави" Трифонов, популярен водещ на нощно токшоу и поп-фолк певец, малко преди корупционния скандал през 2020 г. да предизвика продължили седмици масови протести срещу правителството на Борисов.

Анализаторите твърдят, че излизането на Трифонов на националната сцена на България представлява колкото продължение на десетилетните усилия за създаване на жизнеспособна антисистемна партия в България, толкова и разпространение на популизма.

На Централна и Източна Европа не са чужди нови партии, които използват антикорупционна платформа или платформа на известни личности, за да постигнат изборен успех. Това беше пътят, който помогна на бившия цар на България, Симеон II, да спечели изборите през 2001 г., а самият Борисов успя да постигне успех през 2009 г. с кампания срещу корупцията. Посланието за борба с корупцията беше централно и за две нови партии, които получиха места в парламента по-рано тази година: Демократична България (ДБ) и партията на Мая Манолова "Изправи се! Мутри вън!“, които спечелиха съответно близо 10% и 5% от гласовете на вота на 4 април. Съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов и Манолова бяха опитни в организирането на инициативи, които разкриваха корупционни практики.

На изборите през юли ИТН изпревари едва-едва ГЕРБ, но не успя да състави правителство. В резултат на това подкрепата за нея рязко спадна.

Партията на Трифонов оглави вота през юли с 24%, но частичните резултати от гласуването на 14 ноември показват, че сега тя получава едва 9,8%.

Тя може да е с паднала подкрепа, но не е отпаднала. ИТН вероятно ще бъде ключов партньор на водещите "Продължаваме промяната" при евентуални коалиционни преговори, заедно със социалистите с 10,3% от гласовете и ДБ в борбата с корупцията.

"Съставянето на правителство... ще бъде по-сложно, защото за мнозинство ще са необходими поне четири партии", заяви пред Ройтерс Добромир Живков, политически анализатор от социологическата агенция „Маркет линкс“.

В другия край на политическия спектър "Възраждане", открито проруска партия, която призова България да излезе от НАТО и ЕС, изглежда преминава 4-процентния праг.

Дясноцентристката партия ГЕРБ на Борисов спечели 22,2% от гласовете, което е достатъчно за второто място, но предвид политическата ѝ изолация изглежда ще бъде изключена от всякакви коалиционни преговори.

На 14 ноември Петков обеща да бъде отворен за диалог и компромис в коалиционните преговори, но заяви, че партията му няма да се откаже от обещанията си за ремонт на съдебната система и ограничаване на корупцията.

"България тръгва по нов път", каза Петков, който се надява да стане министър-председател, а съоснователят на ПП Василев да бъде министър на финансите, цитира БГНЕС.