Федерико Борсари, Center for European Policy Analysis

Съобщава се, че Русия е на път да получи от Иран стотици балистични ракети "земя-земя" за войната си срещу Украйна.

Доставките ще включват иранските балистични ракети с малък обсег на действие (SRBM) Fateh-110 и Zolfaghar с деклариран обсег на действие съответно 300 и над 700 километра.

Те са много трудни за сваляне и имат потенциала да окажат сериозно влияние върху украинските военни усилия. Не за пръв път ленивата Европа позволява на враговете си да диктуват темпото на война, която не може да си позволи да загуби.

Макар че украинските официални лица досега не са открили използването на ирански ракети от страна на Русия, евентуалното им разполагане би представлявало сериозно предизвикателство за силите на Киев в момент, когато те и без това са напрегнати поради сериозен недостиг на боеприпаси и липса на човешки ресурси.

Обратно, в момента Русия има предимство и в двете тези критични области и се възползва от тази ситуация, за да провежда настъпателни операции и бавно да напредва в районите на Донбас.

Намаляването на силите се превърна в

движеща сила и най-характерна черта на този конфликт

Това до голяма степен се дължи на почти повсеместното наблюдение, което е възможно по-специално благодарение на въздушните сензори, свързани с артилерията, която благоприятства непрекия огън за сметка на маневрите. Тъй като и двете страни се борят за огнево превъзходство, една партида от няколко стотин балистични ракети би осигурила на Русия значително предимство както от количествена, така и от качествена гледна точка.

Първо, те ще попълнят запасите от балистични ракети на Москва с еквивалента на повече от едногодишно вътрешно производство, тъй като Русия успя да увеличи производството на своята балистична ракетна система "Искандер-М" от седем на 30 боеприпаса месечно до 2023 г. По този начин руските военни ще разполагат с достатъчно ракети, за да увеличат използването им и да го разширят с течение на времето.

На второ място, те ще разнообразят ракетния арсенал на Москва и ще позволят по-чести удари на по-голямо разстояние, доставяйки много мощни бойни глави с добра точност.

Това означава, че украинската критична инфраструктура и военни обекти (т.е. логистични и тренировъчни съоръжения, авиобази, командни пунктове и т.н.) ще бъдат сериозно застрашени. Въздействието върху операциите, особено по отношение на правилното командване и контрол и стабилното снабдяване на фронтовата линия, може да бъде значително.

Трето, предвид свръхзвуковата им скорост и профил на полета, балистичните ракети са по-трудни за прехващане от ПВО и изискват високотехнологични системи за ПВО като американските Patriot и френско-италианските SAMP/T, от които Украйна притежава само няколко.

Следователно иранските балистични ракети не само ще представляват значителна заплаха, но и ще изчерпят украинските запаси от високотехнологични прехващачи, създавайки потенциални уязвимости в противовъздушната отбрана, които Русия може да използва с други средства за нападение, като например еднопосочни нападателни боеприпаси и крилати ракети.

Това е подход, който Русия вече е изпробвала чрез случайни залпове, съчетаващи голям брой бавни боеприпаси за еднопосочно нападение "Шахед" и крилати ракети, изстрелвани от въздуха или от кораби.

Последиците

от нарастващите доставки на иранско оръжие за Русия обаче надхвърлят непосредственото въздействие на бойното поле.

Продажбата на ракети е от полза за Техеран не само защото получава пари, но и защото може косвено да изпробва в реални условия своите възможности и да получи достъп до ценни данни за представянето им срещу някои от най-модерните системи за противовъздушна отбрана на Запада. Това би позволило на иранските сили и инженери да извлекат важни поуки и да усъвършенстват ракетния си арсенал преди потенциални конфликти в бъдеще.

Освен това способността да се доставят огромни количества доста добро военно оборудване на Русия, независимо от дългогодишните международни санкции, повишава престижа на иранската отбранителна индустрия и засилва имиджа на Иран като световен лидер сред антизападните държави.

Освен от способността да се защитава от непрекъснати ракетни и безпилотни атаки и да атакува руските фронтови сили с артилерия, Украйна спешно се нуждае от способността да прехваща и унищожава цели в дълбочина, включително в границите на Русия.

Намаляването на заплахата от украински удари позволява на руската армия да придвижва личен състав и оборудване без страх от нападение, да ротира части, да създава съоръжения за обучение и съхранение и да се освобождават ценни средства за противовъздушна отбрана за по-важни области.

Въпреки че украинските безпилотни самолети постигнаха важни успехи срещу енергийна инфраструктура, промишлени съоръжения и летища в Русия, те не могат да заменят възможностите, предлагани от ракетите, които летят много по-бързо, по-трудно се прихващат и носят по-големи и по-разрушителни бойни глави.

Поради тези причини западните държави трябва спешно да (ре)инвестират в капацитета за производство на ракети и да предоставят на Киев повече крилати ракети с голям обсег за нападение по суша (като англо-френските Storm Shadow и германските Taurus.) След две години брутална руска агресия и ясни уроци на бойното поле обаче изглежда, че много европейски правителства все още не са осъзнали напълно спешността на тази необходимост и не са действали спешно.

Тази политическа летаргия в Европа върви ръка за ръка със самоналожените червени линии за начина, по който трябва да се използват ракетите. Забраната на германското правителство да предостави на Киев ракети Taurus е пример за това, тъй като тя значително ограничава военните възможности на Украйна и в крайна сметка работи срещу същата политическа цел, която често се повтаря от западните политици: украинска победа.

Членове на германското правителство, включително канцлерът Олаф Шолц, често оправдават позицията си, като обясняват възможните рискове от разширяване на войната и предполагаемите технически проблеми с интегрирането на Taurus. Първата причина доказва, че стратегията на Путин за възпиране на ескалацията работи, докато втората е меко казано съмнителна.

За сравнение, Франция и Обединеното кралство успяха да интегрират изстреляната от въздуха крилата ракета Storm Shadow, използвайки карти TERCOM (Terrain Contour Matching) и изображения DSMAC (Digital Scene Mapping and Area Correlation) - в украинските самолети Су-24 за няколко месеца. Със сигурност не е цяла вечност.

Има обаче и добри новини

Франция обяви създаването на коалиция за подпомагане на Украйна, а френският министър на отбраната Себастиен Лекорну наскоро потвърди пред парламентарната комисия по отбрана, че правителството работи за "преминаване към военна икономика в сегментите на способностите, включително ударите на далечни разстояния", включително за възможно увеличаване на производството на ракети SCALP-EG.

Това означава, че трябва да бъдат сключени договори с производителя на SCALP, европейския ракетен консорциум MBDA. И все пак производството на ракети е особено сложно, като се има предвид сложността на системите по отношение на ноу-хау и компоненти.

Според източници от отбранителната индустрия предизвикателствата включват липса на поръчки, проблеми с веригата на доставки и недостиг на квалифицирана работна ръка, наред с други, като всички те допринасят за продължителния производствен процес.

Да се надяваме, че тези решения също така ще насърчат администрацията на Байдън в крайна сметка да отмени спорната си забрана за предоставяне на Украйна на 300-километровата версия на квази балистичната ракета с по-голям обсег на действие ATACM.

Колкото повече време отнеме това, толкова по-висока ще бъде цената, която Украйна ще плати.

Западът играе хазарт, а хазартните играчи могат да загубят./БГНЕС