На фона на спектакъла от началото на Зимните олимпийски игри китайският президент Си Дзинпин изрази солидарност към своя колега, президента Владимир Путин, на среща в Пекин на фона на високо напрежение със Запада, пише "Радио свободна Европа".

Посещението на 4 февруари бе първата им лична среща на върха от две години, след като Си спря да се среща с чуждестранни високопоставени лица поради пандемията коронавирус, но бележи нова ера във връзките между Пекин и Москва, които продължават да се укрепват политически, икономически и военно.

В съвместна декларация Путин и Си обявиха отношенията си и се опитаха да покажат общ фронт срещу нарастващия западен натиск на фона на противопоставянето на Кремъл със Запада за Украйна.

"Страните се противопоставят на по-нататъшното разширяване на НАТО и призовават Северноатлантическия алианс да се откаже от идеологизираните си подходи от Студената война", се казва в изявлението.

Докато Кремъл настоява НАТО да се оттегли от Източна Европа, като същевременно струпва силите си по украинската граница, Пекин изрази подкрепа за оплакванията на Москва и дори се присъедини към Русия в опитите си да блокира действията за Украйна в Съвета за сигурност на ООН.

Пред лицето на опустошителни санкции от Запада след потенциална нова руска инвазия, китайската икономическа и политическа подкрепа би сигнализирала за геополитическа промяна, която може да преобърне американската външна политика и да се почувства от Европа до Азия.

Но отвъд великолепието на срещата Путин-Си, какво се крие под повърхността на тези бързо променящи се отношения?

"Радио свободна Европа" попита седем водещи експерти за това как стоят нещата днес и как виждат развитието на тази връзка през следващите години. Каква може да е динамичната промяна след вълненията в Казахстан и заплахата от война в Украйна? Могат ли икономическите връзки между двете страни да създадат нов тип партньорство? И зад общото им съперничество със Съединените щати, какви пречки биха могли да охладят отношенията им?

Промяна в полза на Китай - Александър Габуев, старши сътрудник, Московски център Карнеги

Путин и Си казват, че отношенията са най-добрите, които някога са имали в историята, и не грешат.

Напоследък отношенията се изградиха и ускориха с нови темпове. Това не е съюз и няма да се превърне в такъв при текущите тенденции, но националните интереси на двете страни се обслужват с това споразумение и нещата ще продължат да се задълбочават.

Въпреки че, когато нещата стават по-дълбоки, те също стават все по-асиметрични в полза на Китай, от търговията през икономиката до политиката.

Голяма част от тази динамика ще зависи от Украйна. Военен конфликт там може да предизвика нов кръг от по-строги западни санкции срещу Русия и да доведе до две последствия за Китай.

Първото е, че мащабният конфликт за сигурност с Русия ще доминира през втората половина на президентството на Джо Байдън и ще изсмуче много енергия от местата за вземане на решения, навсякъде. Това означава по-малко време, което те могат да отделят на Китай, което е основна външнополитическа цел на неговата администрация.

Второто е, че Русия ще трябва да разчита повече на Китай, за да компенсира западните санкции, предизвикани от инвазия в Украйна. Да, руската икономика е по-устойчива на санкции, отколкото бе през 2014 г., но Москва се притеснява, че ще стане твърде зависима от Китай, страната ще трябва да търси от Китай парични инжекции и нови проекти, ако иска икономиката й да расте.

Търговията вече достигна рекордно високо ниво през 2021 г., като скочи с 35 процента на годишна база до 147 милиарда долара. Газопроводът "Силата на Сибир" работи и вече има планове за втори тръбопровод.

Ако нещо бъде подписано по време на това пътуване от Путин до Пекин, то ще бъде фокусирано върху икономиката и търговията.

Дълбоко партньорство с ограничения - Джиай Жоу, сътрудник от Станфордския форум на САЩ и Русия и изследовател от Стокхолм

През последните две десетилетия подходът на Русия и Китай бе да стоят относително встрани, когато става въпрос за преките проблеми на другия със Запада. Все още вярвам, че и двете страни са достатъчно прагматични и следват собствения си интерес, за да остане така, но цялостният контекст очевидно се е променил.

Тъй като става по-очевидно колко необратим е спадът в отношенията със Съединените щати и Европейския съюз, партньорството между Китай и Русия се задълбочи съизмеримо: реторично привеждане в съответствие и повече конкретика, по същество, консултация и координация.

По-специално, тяхното подобрено сега "всеобхватно стратегическо партньорство за координация" е единствена по рода си категория в китайската външна дипломация, прилагана само за Русия. Дори Путин и неговият кръг да са твърде "реалполитик", за да бъдат наистина обвързани с тези видове упражнения за етикетиране, това показва взаимно уважение, което и двете страни приемат сериозно.

Ключово измерение, движещо задълбоченото партньорство между Китай и Русия, също са самите Си и Путин. Това не е само във връзка с техните междуличностни отношения, но и самия факт на тяхното персонално авторитарно управление, което очевидно се превърна в неразрешим, структурен антагонизъм със западните страни.

Но има граници за всяка китайско-руска "ос".

Като оставим настрана многото паралели, които в момента се правят между Украйна и Тайван, всяка открита китайска подкрепа за руска военна инвазия би поставила под сериозен въпрос дългогодишната позиция на Пекин относно държавния суверенитет. Все още не виждам това да се случи и задълбоченото партньорство все още вероятно ще остане сравнително далеч в средносрочен план.

Не толкова големи икономически очаквания - Вита Спивак, базиран в Москва анализатор в консултантската фирма Control Risks

Въпреки силните геополитически връзки между двете страни и техните лидери, икономическото сътрудничество между Китай и Русия ще остане практично.

Настоящото посещение на Путин в Пекин се сравнява с пътуването му през май 2014 г., където той подписа 30-годишна сделка на стойност 400 милиарда долара за доставка на газ за Китай с високо напрежение заради анексирането на Крим от Москва и избухването на война в Източна Украйна.

Но от икономическа гледна точка отношенията Китай-Русия през 2022 г. изглеждат доста по-различно от тези през 2014 г.

Очакванията на Москва от Пекин са много по-ниски и по-практични, отколкото през 2014 г. Руското ръководство вече не е с впечатлението, че китайски банки и компании ще им се притекат на помощ в случай, че бъде въведен нов кръг от западни санкции срещу Русия.

Русия също се стреми да избегне увеличаването на своята и без това значителна икономическа зависимост от Китай, особено що се отнася до стратегически енергийни проекти, като тези в руската Арктика. Следователно Москва се стреми да диверсифицира броя на своите инвестиционни партньори за сметка на Китай.

През последните пет до шест години ролята на Русия като доставчик на енергия за Китай също нарасна значително и сега тя е вторият по големина доставчик на суров петрол за Китай и третият по големина доставчик на природен газ (тръбопровод и втечнен природен газ). Руските компании в момента също увеличават доставките си на висококачествени въглища за Китай, което е важно предвид електрическия шок, който Китай преживя миналата година.

Москва ще продължи да използва нарастващото си значение като енергиен доставчик за Пекин, като новите китайски енергийни сделки са полезен сигнал за Москва, който да изпрати към Европа, която зависи от руския газ. Москва също търси начини да диверсифицира износа си към Китай, които все още са силно зависими от въглеводородите.

Също така се говори от руското ръководство за преминаване към китайския юан във финансовата система, вместо да използва евро или долари, за да се предпази от нови санкции. Изглежда, че китайското ръководство няма да направи изключение за Русия в своята система за контрол на капитала - и Кремъл изглежда е много наясно с това.

"Гръб в гръб" в търсене на нов световен ред - Хайюн Ма, дпреподавател, Държавен университет Фростбърг, Мериленд

Съперничеството на Русия и Китай със Запада сближава двете страни повече от всякога.

Посещението на Путин в Китай е преди всичко за оформянето на нов световен ред, в който основните интереси на Русия и Китай - независимо дали става дума за опасения за сигурността или териториални стремежи - се зачитат и могат да бъдат предефинирани чрез взаимна подкрепа и с все по-координирани действия в отговор на Запада.

За да укрепят своята преговорна сила и да оспорят първенството на Съединените щати, Европа и Япония, двете страни са фокусирани върху проблемите, които според тях са използвани срещу тях в настоящия световен ред, за да ги обуздаят и отслабят.

За Китай това се вижда в напористите и ултранационалистически политики в Синдзян, Хонконг, Южнокитайско море и Тайванския проток. За Русия става дума за НАТО и ориентацията на бившите съветски републики, като Украйна е най-забележителният пример.

Точният характер на тази динамика се разгръща в реално време, но могат да се видят намеци в начина, по който китайските служители са дефинирали отношенията. Реториката от Пекин често казва, че Китай и Русия се подкрепят "гръб в гръб" и отбрана в лицето на заплахите, а не в битка рамо до рамо срещу Запада.

Докато се подготвят за тези предизвикателства, Русия и Китай минимизират всякакви конфликтни позиции помежду си в региони с припокриващи се инвестиции, интереси и влияния, като например в Централна Азия и Южнокитайско море.

Какво идва след съперничеството им със САЩ? - Артьом Лукин, учен по отношенията между Китай и Русия в Далекоизточния федерален университет във Владивосток

И Китай, и Русия споделят една и съща цел за премахване на първенството на САЩ в глобалния ред. Докато тази велика цел не бъде постигната, няма причини да се тревожим за здравето на Пекин и отношенията на Москва.

Гледайки напред, въпросите са какво се случва, след като Китай, с известна руска помощ, успее да детронира Съединените щати? Ако Китай стане най-силната суперсила в света, как ще се отнася към Русия?

Руската икономика вече е една десета от тази на китайската и разликата продължава да се увеличава. Още по-тревожна от разликата в БВП, Русия изостава все повече от Китай в много жизненоважни научни и технологични сектори. Например Русия се гордееше със своето лидерство в космоса, но сега Москва може да стане младши партньор в ръководен от Китай проект за създаване на база на Луната.

Ако Китай, който се очертава като нова суперсила, придобие имперско високомерие и чувство за правомощия, подобно на Съединените щати, тогава отношенията Китай-Русия може в крайна сметка да се сблъскат с проблеми. Все пак се надявам китайците да са достатъчно умни, за да не повтарят американски грешки.

Тънката дълга игра на Китай с Русия - Жон Юан Жиан, анализатор по китайско-руските отношения в Австралийския технологичен университет в Куинсланд

В китайските дипломатически кръгове има неизказано мнение, че икономически слаба, но агресивна във военно отношение Русия е най-подходяща за Китай.

Отчасти това е причината отношенията между Китай и Русия да изглеждат обещаващи в краткосрочен и средносрочен план. Не само, че западният натиск тласка двете страни заедно, но военните операции на Русия също отвличат вниманието от Пекин.

Стагниращата вътрешна икономика на Русия и нейният рядко населен далечен изток също оставят дългата й граница с Китай относително сигурна от китайска гледна точка. Това предлага на Китай повече стратегическо пространство и ресурси за справяне с основните проблеми на други места, като собственото намаляващо население у дома, глобална конкуренция със Съединените щати и териториални претенции над Южнокитайско море и Тайван.

Определено има борби за власт между Китай и Русия, но напористите военни действия от Москва също не позволяват на отношенията с Пекин да станат твърде небалансирани.

Добър пример за това е неотдавнашната намеса на Русия в Казахстан чрез Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ). Руският ход помогна за стабилизиране на ситуацията в страната, което бе и основна грижа на Пекин. Въпреки че Китай понякога се конкурира с Русия в Централна Азия, Пекин се отдаде на военните способности на Кремъл и остави интересите му да имат предимство.

Триенето може да остане под повърхността само толкова дълго, колкото... - Тереза ​​Фалън, директор на Центъра за Русия, Европа и Азия в Брюксел

Перспективата за съвместен китайско-руски фронт е кошмарът на стратегическия плановик, поради което е в интерес както на Пекин, така и на Кремъл да подчертаят, че имат най-добрите отношения от над 300 години.

Засега общата цел за отблъскване на Съединените щати държи стабилно капака на отношенията им, но под него бълбукат търкания.

Докато Путин и Си нямат търпение да покажат топлите си връзки и как страните им се сближават - като руският президент дори вдига наздравици за китайския лидер на рождения му ден през 2019 г., докато носят съвпадащи си тоалети - визията прикрива дълбоко недоверие, което не си е тръгнало.

През юни 2020 г. пенсиониран руски учен бе задържан по обвинения в предаване на руски технологични тайни за откриване на подводници на Китай, а подозрението за китайски шпионаж в отбранителната индустрия на Русия е дълбоко и има исторически корени.

На други места населението на Китай и Русия се оказват в противоречие, особено извън политическия център на всяка страна.

Китайският бизнес и икономическата експанзия се гледат с повишено внимание в регионите на Русия. Междувременно националистическите изблици, като призиви от китайски потребители на Weibo да си върнат части от Далечния изток на Русия, подхранват безпокойство и неразбиране, които все още съществуват от двете страни на границата, но не се показват в държавните медии на нито една страна.

Пекин поддържа по-дълъг поглед към бъдещето, приемайки тактическа стратегия, при която е по-добре да има Русия на своя страна и показа, че е готов да се адаптира и да разчита времето си в краткосрочен и средносрочен план.

Китай все още не признава анексирането на Крим от Русия през 2014 г. от Украйна, но избра да преориентира своя водещ външнополитически проект, Инициативата "Един пояс, един път", за да се интегрира по-добре с Русия и да се фокусира по-малко върху Украйна. Проявявайки чувствителност към стратегията, но нежелание за компромис с интересите си.

Действията на Москва в Украйна може да се разглеждат от Пекин като полезно разсейване, но в същото време действията на Кремъл могат да изнервят Китай, тъй като действията на Путин могат да нарушат "Един пояс, един път".

Приблизително 85 процента от китайския железопътен трафик към Европа преминава транзит през Беларус, който може да бъде притиснат от подновените военни действия в региона. Междувременно Украйна някога бе смятана за една от котвите на "Един пояс, един път" и Пекин все още гледа към страната, като Китай е най-големият търговски партньор.

Китай знае, че трябва да работи с Русия, но това не означава, че Пекин е забравил за дългосрочните търкания, които предстоят в отношенията му с Москва. Путин би бил умен, ако следи и това бъдещо напрежение, независимо от посрещането на червения килим, което в момента получава в Китай.