Вицепремиерът и министър на образованието Меглена Кунева заяви, че според нейното виждане периодът от историята на България между 1944-1989 г. би могъл да се изучава в училище не само в часовете по история, но и в тези по литература. Днес Кунева прие депутата Методи Андреев, който й връчи петицията на политици, депутати, държавници и учени с искане в училищата задължително да се изучава тоталитарният режим на XX век в Европа и престъпленията на комунизма в България.

"Тоталитаризмът в България след 1944 г. и сега се изучава по история в горните класове, но всичко зависи от учителите и начина на преподаване. В момента разработваме програмите за горните класове според новия Закон за предучилищното и училищното образование. Моето виждане е, че този период може да се изучава не само в часовете по история, но и по литература – например творчеството на Георги Марков", каза Кунева, цитирана на сайта на министерството.

Според нея новият закон дава много свобода на учителите да избират не само темите, но и начина, по който да предадат интересно и достоверно материала на учениците си.

"Нашето искане е в новите учебни програми да се отдели достатъчно място за най-близката история на България и обективно да се изучават тоталитарните режими през миналия век така, както е в страните от бившия социалистически лагер", каза Методи Андреев.

Петицията е под патронажа на президента Росен Плевнелиев, подписана е от вицепрезидента Маргарита Попова, 103-ма депутати, както и от българските евродепутати с изключение на тези от БСП и на Николай Бареков. На срещата с министър Меглена Кунева присъстваха Румяна Коларова – съветник на президента, депутатът от ГЕРБ Антон Долапчиев, проф. Евелина Келбечева, историкът Ангел Николов и журналистът Христо Христов.