„Не може едно лице, каквото е Наместник-Председателят да замести блаженопочившия Патриарх в битността му на Български Патриарх и Председател на Св. Синод, а друго лице да го замести в качеството му на Софийски митрополит. Ето защо ние приемаме с особено мнение това решение на Св. Синод и не можем по никакъв начин да го споделим, защото то е противоуставно, незаконосъобразно и противоречащо на правната логика", посочва митрополит Галактион.

Пълният текст на позицията на митрополита:

„Дължим да заявим, че считаме определянето на наместник на Софийския епархийски престол за акт, противоречащ на Устава на Българската православна църква - Българска патриаршия, на Закона за вероизповеданията и на правната логика.

Душата ни е смутена от това явно нарушение на Устава на Българската православна църква - БП. Затова пристъпваме към написването на настоящото, аргументирайки особеното мнение, което вече заявихме в спешното извънредно заседание на Св. Синод на 6 ноември 2012 г.

1. Това решение е противоуставно, защото никъде в УБПЦ-БП не се предвижда процедура за избор на наместник на Софийския епархийски престол при овдовяване на Патриаршеския престол. Процедурата предвидена в чл. 42 от УБПЦ-БП определя функциите, сроковете и правомощията на старшия по митрополитско служение член на намаления състав на Св. Синод, както и тези на наместник-председателя, но не и на наместник на Софийския епархийски престол. Чл. 38 от УБПЦ-БП определя Българския патриарх и като Софийски митрополит и разделянето на тези функции е недопустимо.

2. Това решение е незаконосъобразно, защото чл. 10, ал. 1 от Закона за вероизповеданията, в унисон с Устава на родната ни Църква, установява, че БПЦ „се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски", т.е. налице е основание за неотделимост на Софийския Митрополит от личността на Българския патриарх.

3. Това решение противоречи и на правната логика.

В решението на Св. Синод за определяне на наместник на овдовелия Софийски епархийски престол, като основание се цитира чл. 84, ал. 1, където се визира назначаването на „епархийски митрополит за наместник на овдовелия или овакантен престол". По-долу обаче в ал. 2 на същия член се упоменава целта за това назначаване, а именно наместникът „провежда избор за митрополит и управлява епархията, докато новоизбраният митрополит встъпи в длъжност".

Чл. 41 от УБПЦ-БП изисква Българският Патриарх и Софийски митрополит да се избира от Патриаршески избирателен църковен събор, в който участват по петима представители на всяка епархия - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия десет представители - шестима клирици и четирима миряни, т.е. двойно повече от представителите на останалите епархии. Това уставно положение не дискриминира представителите на другите епархии, нито поставя в привилегировано положение тези от Софийска епархия, а само потвърждава разбирането на нормотвореца, че щом с избора на Български Патриарх се избира и Софийски митрополит, то представителите на Софийска епархия, които не могат да изберат своя митрополит по процедурата, предвидена в Глава седма, Раздел II от УБПЦ-БП, следва да бъдат по-силно представени на Патриаршески избирателен църковен събор. Ето как, правната логика ни кара да приемем, че процедурата, предвидена в Глава седма, Раздел II от УБПЦ-БП и озаглавена „Избиране на епархийски митрополит" е неприложима към избора на Софийски Митрополит, който е същевременно и Български патриарх.

Бидейки неприложим към избора на Софийски митрополит текстът на чл. 84, ал. 1 от УБПЦ-БП не може да служи като основание за назначаване на Наместник на овдовелия Софийски епархийски престол. Решението за управлението на овдовелия Софийски епархийски престол следва да бъде подведено под хипотезата на чл. 42 от УБПЦ-БП.

Подлагайки на систематическо тълкувание тази уставна разпоредба и следвайки логическата последователност, ние сме убедени, че не може едно лице, каквото е Наместник-Председателят да замести блаженопочившия Патриарх в битността му на Български Патриарх и Председател на Св. Синод, а друго да го замести в качеството му на Софийски митрополит.

Ето защо, ние приемаме с особено мнение това решение на Св. Синод и не можем по никакъв начин да го споделим, защото то е противоуставно, незаконосъобразно и противоречащо на правната логика".