„Огънят в Гърция е вечно налице. Освен текущите събития, които ще видим до няколко дена, не очаквам да станем свидетели на нещо страшно”. Това коментира пред News7 геополитическият анализатор Валентин Вацев по повод банковата ваканция в Гърция. По думите му срещата на Ципрас с ръководството на Русия е много показателно и означава, че между Гърция и Русия започват „интересни взаимоотношения”, които са под повърхността. „Като сложим много интересните контакти между руското ръководство и Турция с отклоняването на Южен поток, ме кара да си мисля, че Кремъл започва да осъществява нова политика на Балканите. Този, който успее да извади противоречията между Гърция и Турция, които са много стари – от 60-те и 70-те години, ще се превърне в главен арбитър на балканската политика. Доскоро такъв арбитър беше държавният департамент на САЩ. Става въпрос за много пари, които имат Гърция като дълг, но когато става дума за геополитика, те са вторични. Тогава парите се печатат”, коментира Вацев.

Той при помни, че само преди няколко години някои от най-големите банки в САЩ щяха да фалират, което се превърна в световен проблем. Тогава обаче бяха подпомогнати със 700 млрд. долара, които бяха напечатани. „Гърция няма пари да напечата такива, тъй като самите те утре трябва да дадат над 1 млрд евро суха пара, каквато нямат. Те рекетират кредиторите и им късат нервите. Те не трябва да сменят толкова политическата си ориентация, а ролята си в Европейския съюз. Ако те станат терминал на пътя на коприната, на китайско-руския глобален проект, това ще им даде нови приходи и нови шансове. Държавата не фалира заради лошия характер на хората си, колкото от това, че вече хотелите им са празни”, обобщи Вацев.

„От една страна европейските и световните институции отказват да признаят референдума в Гърция, а от друга – правителството пита народа си какво да прави – дали да остане в ЕС, или не. Става дума за управленски хватки, но това има много по-дълбоко значение. Това допринася до разпалването на един стар конфликт, който доскоро интересуваше само академичните кръгове. Има едно старо противоречие между националните елити, за които се смята, че са отговорни пред народите си, и централния елит в Европейския съюз, за който се смята, че не е достатъчно отговорен. Конфликтът е в това – кой е по-голям началник. При нас това липсва, защото нашият елит директно се отчита пред ЕС”, каза още анализаторът.