Кремъл явно се е примирил, че Олег Сенцов може да умре. За управляващите в Кремъл това е по-малкото зло, защото страшно се боят да не проявят слабост. Този страх е лишил управляващите от способността да казват истината, пише Константин Егерт от "Дойче веле".

Олег Сенцов е номиниран за престижната награда на името на Сахаров, която връчва Европарламентът. 42-годишният украински режисьор излежава 20-годишна присъда за тероризъм и от почти пет месеца е в гладна стачка с едно-единствено искане - да бъдат освободени всички украински политически затворници в Русия. На 25 октомври ще стане ясно дали Европарламентът ще му присъди наградата „Сахаров“. Не е ясно обаче друго - дали той ще е жив дотогава.

Заложниците на Путин

През август два дипломатически източника, които считам за сигурни, съобщиха, че Кремъл е близко до решаването на "проблема Сенцов". Което прозвуча така, сякаш той може да бъде освободен или разменен срещу руски войници, попаднали в плен в Украйна. Досега обаче не се случи нищо подобно. Това означава, че от гледна точка на руския режим, проблемът е много по-сериозен и не засяга само съдбата на Сенцов. Серията от присъди по обвинения в тероризъм, произнесени между 2015 и 2017 година, имаше за цел да сплаши онези жители на Крим, които отказаха да приемат анексията и оставаха верни на Украйна. На тях на практика им казаха:  "Съпротивата ви е безполезна! Крим е наш навеки, а всеки, който не е съгласен, нека просто си затваря устата!"

В крайна сметка сплашването отчасти оказа въздействие. А в очите на властите това само по себе си вече оправдава всички произнесени присъди. Освен това Сенцов не моли за себе си, а за други. Той отправя политическо предизвикателство към руската власт, а не търси някакви лични предимства. Ако властите изпълнят искането му, означава да признаят, че хората, които се намират в руските затвори, всъщност не са обикновени затворници. Те даже не са и политически затворници, каквито уж нямаше нито в бившия СССР, нито в днешна Русия. Тези хора са чисто и просто заложници на властта и колективното им освобождаване по волята на Кремъл само би потвърдило това им качество. Властите се страхуват най-много от това хората на Запад и в Русия да не възприемат освобождаването на Сенцов като израз на слабост. Управляващите не желаят да създават прецедент за в бъдеще, а хората да си мислят, че е достатъчно някой да обяви гладна стачка, за да капитулира Кремъл под натиска на обществеността. Този страх на управляващите определя почти цялата политика на днешния руски режим. Това обяснява и потоците от дебелащина и насмешки, които бълва Руското външно министерство в отговор на всякакви критики срещу ръководството на страната.

Защо Сенцов, а не Ходорковски?

Колкото и да е тъжно, трябва да признаем, че руското ръководство се е примирило с възможната смърт на Сенцов. То очевидно смята, че политическите негативи от подобно развитие все пак ще бъдат най-малки и затова отхвърли няколко молби за помилване, които впрочем бяха подадени не от самия Сенцов.

Резултатът щеше да е същият, дори ако в защита на Сенцов се беше застъпил и самият римски Папа. Единственото нещо, което поне на теория би могло да промени подхода на Кремъл, е широко народно движение в подкрепа на украинските затворници в руски затвори. Такова движение обаче няма да има. Няколкото демонстрации за сключване на мир с Украйна, проведени през 2014-2015 година, не доведоха до възникването на антивоенно движение. Общественият интерес към Сенцов не е особено голям. От съдбата на режисьора се интересуват предимно хора като Алексей Навални и някои критично настроени интелектуалци.

Както показа номинацията за наградата „Сахаров“, светът обаче не е безразличен към съдбата му. Предложението за  Олег Сенцов е издигнато от ЕНП - най-голямата фракция в Европарламента. Сигурен съм, че това решение е било одобрено и вероятно дори подсказано от Берлин. В крайна сметка германските депутати, свързани с ХДС на Ангела Меркел, играят значима роля във фракцията. Интересно е, че именно германски политик - бившият външен министър Ханс-Дитрих Геншер - навремето издейства освобождаването на Михаил Ходорковски, убеждавайки Путин да направи този жест на добра воля преди Олимпийските игри в Сочи.

Доколкото ми е известно, както Берлин, така и Брюксел не спират да се борят за освобождаването на Сенцов. Но Ходорковски беше един и молеше за себе си.  А Сенцов се бори за други. Това е принципната разлика.

И Кремъл явно не е готов да капитулира пред един-единствен, давайки свобода на много други. Номинацията за наградата „Сахаров“ е признание за гражданския подвиг на един човек, който плаща крайно висока цена за убежденията си. Каквото и да стане, той вече е спечелил моралната победа. Ако умре, неговата история ще се впише в хрониката на някои други убийства - тези на Борис Немцов, Сергей Скрипал или на пътниците от мaлайзийския пътнически сaмолет, свален през юли 2014.

Всичките тези истории разкриват психиката на управляващите в днешна Русия, чийто страх ги е лишил от способността да казват истината и да се отдръпват от пропастта, пред която се намират.