Александър Николов

Втора част(Виж  Първа част)

  Описаните до момента опити на царска Русия да установи контрол над България са неуспешни главно поради една фундаментална причина – липса на подходящ идеологически заряд за мобилизация на българското общество в желаната посока. Прокламираните идеи за панславизма и православното единство остават сравнително абстрактни и чужди понятия за българския народ. Пандемията на комунизма след Октомврийската революция и способността й за вирусоподобно разпространение сред масите осигуряват съвсем нов инструментариум на новата болшевишка руска власт за манипулативна интервенция на Балканите. Трябва да се отбележи, че разпознавайки опасността, България е сред първите държави в Европа, която още през 1924 г. 

приема закон за борба с комунизма

 Той е известен като„Закон за защита на държавата“ и остава в сила до септември 1944 г. С него се забранява съществуването както на Комунистическата партия, така и дейността на младежките и профсъюзните й подразделения. Така единственият възможен метод за окупиране на властта остава подривният. За реализацията му са ползвани фракции на ВМРО и комунисти-радикали от Българската комунистическа партия, действащи под  пряка субординация и в  непосредствена координация с Коминтерна. Въпреки всичко в крайна сметка се оказва, че е необходима съветска помощ, за да вземе българският народ „правилното решение“. Така се стига до Съветската окупация на България, на 8 септември 1944 г. На българска територия се озовават 258 000 войници, 5583 оръдия, 508 танкове и над 1000 самолета, успоредно с Дунавската флотилия и Черноморския флот. На този фон се сформирали няколко малобройни революционни чети с обща численост под 500 души с цел завземане на държавната власт. Сред тях е и тази на бъдещия социалистически диктатор Тодор Живков. Тема на дебат е дали последващите събития могат да бъдат определени като „преврат“, „революция“ или „народно въстание“. Може би едно от най-точните определения принадлежи на професор Георги Марков, който ги квалифицира като „преврат с последиците на революция“. Това води до промяна на държавния строй /от монархия към република/ и вземането на властта от марионетното правителство на Кимон Георгиев. 

През следващите години неестествено бързо Българската работническа партия /БРП/ се трансформира от политически гном в най-многочислената /пък по-късно и единствена/ политическа партия. Как? Естествено силово - започва се с укрепване на позициите в полицията и армията, след което следват 

вълна от арести на инакомислещи

 от същите структури – по официални данни на Военния отдел на ЦК, изпратени до Георги Димитров в Москва, на гонение са подложени около 3000 висши военнослужещи. Още преди края на 1944  година са арестувани близо 30 000 българи, приблизително половината от тях впоследствие са „безследно изчезнали“ /да се разбира зверски избити/. От началото на 1945 г. по нареждане на Трайчо Костов започват безкомпромисни гонения на всички бивши народни представители – на смърт скоростно са осъдени 67 депутата. От 43-мата народни представители, подписали се под протестното писмо срещу геноцида на българските евреи – 20 от тях са осъдени на смърт, 6 на доживотен затвор, 8 на по 15 години, 4 на по пет и 1 на една година лишаване от свобода. В резултат на безпогрешната идеологическа мотивация на заредената цев, само за няколко месеца членовете на БРП 

нарастват от около 7 000 на близо 300 000

България е в преход от монархия към народна република, но нека направим един бърз преглед на действията на „братска Русия“ след Втората световна война спрямо нас. Страната ни е заставена да „осигурява за своя сметка безпрепятствено придвижване през своята територия на съветските войски по суша, вода и въздух .... да изплаща парични суми и предоставя гориво, храна и др., нужни на Съветското Главно командване ...“ /по силата на официалното Съглашение за примирие/. Така за 3 години разходите на България за издръжката на съветските войски достига 150 милиона щатски долара, чиито днешен еквивалент биха били малко под 2 млрд. щ.д. В тези изчисления не са включени стоките и хранителните продукти, продадени на СССР на силно занижени цени въз основа на Спогодбата за взаимни доставки, които по калкулации в суров вид са нови 4 млрд.щ.д. /за точни данни – Справката на БНБ за клиринговите спогодби между България и СССР през 1945 и 1946 г./. За сметка на това СССР продава стоките си на България на двойни цени – бензинът по 42 щ.д. при международни цени 24 щ.д. На кратко – около половината от общите материални загуби на страната ни след войната са в полза на СССР. Към това може да добавим и неприкосновения стратегически златен резерв на България, трупан още от 1878 г., който по времето на Живков е харизан на СССР поради високи дългове.

Да живее братството!

  През 1947 г. е създадено Коминформбюрото, с което Сталин поставя под фактически контрол всички комунистически партии в международен аспект. Идеологията на марксизъм-ленинизъм-сталинизма става официална държавна доктрина, задължителна за всички. В нейна полза се подменят моралните категории на насилието и убийството, като те стават нещо допустимо в името на идеологията. Партията се сраства с държавата като налага тотален контрол върху икономиката, милицията, културата, спорта, религията и обществото. За установяване на пълен контрол върху външната политика на страната ни, през февруари 1948 г. е подписан Протокол между България и СССР за съвместни консултации по всички международни въпроси. Така Москва си осигурява ясен механизъм за пряка намеса в политическия живот на страната ни, назначава държавни лидери и реди кабинети. Неудобните за Русия държавни лица рядко стигат до пенсия, като това важи и за най-високопоставените членове на комунистическата партия. За пример - Георги Димитров умира през юли 1949 г. при съмнителни обстоятелства в санаториум в Москва /има данни, че е отровен с живак/, а Трайчо Костов е обесен през декември същата година в Централния софийски затвор. Тук трябва да бъдат отбелязани легендарните нагаждаческите способности на по-следващия държавен глава Тодор Живков, успял сравнително успешно да легне на сърцето на почти всеки съветски лидер. За ефективно овладяване на репресивния апарат на държавата, в ръководството на всяко поделение на Държавна сигурност е назначаван постоянен представител на КГБ, разполагащ с неограничен информационен достъп /по думи на Бончо Асенов, кадър на VI отдел на ДС в периода 1967-1992 г./.

  Традиционното „Отче наш“ до ден днешен на нездравата русофилия са привидно безплатните здравеопазване и образование по време на социализма. И те обаче не са били безплатни –  всеки е плащал в аванс чрез удръжки от заплатата, това е сред причините за обидно ниските трудови възнаграждения спрямо западния свт. Някои от основните пера в държавния бюджет през 80-те години са обезпечавани посредством шпионаж на Запада – и промишлен, и военен и класически.

 Въпреки „разцвета” на социализма  през втората половина на 80-те години се стига до държавен дълг, надхвърлящ 12 милиарда долара, липса на хлебни изделия, колбасите – само разкош за Политбюрото, консерви с просрочена годност и електричество по няколко часа в денонощието. Както казва германският социолог Роберт Михелс в книгата си „Политическите партии“ - „социалистите може да триумфират понякога, но социализмът – никога“.

  Фактологичната историческа ексхумация е необходима, за да бъде поставена правилната оптична леща върху историческия процес. За невярващите – всичко е сравнително лесно проверимо. Написаното не е продукт на радикална русофобия, а относително хронологично изложение на исторически факти, позоваващи се на официални източници, и свидетелстващи за действителното отношение на Русия спрямо България. По всичко личи, че тази тяхна позиция остава непроменена и до днес. Целта на подобно връщане към фактите, документите и истинската история е по-скоро

да  опресни народната памет,

 частично манипулирана в резултат на десетилетия тоталитарно вклиняване в народосъзнанието на незаслужена благодарност към титулуваната освободителка, но дефакто поробителка – Русия. Дезинформацията е дойка на демагогията. Руският ботуш прекара достатъчно време на българска земя, време е да се завърне в пределите на собствените си териториални граници.