Славчо Кънчев*

Да гледаш несправедливост и да я премълчиш е равносилно на това да я извършиш.
Жан-Жак Русо (1712–1778 г.) – френски философ-просветител


Никога не можеш да разбереш колко е дълбока една локва, преди да нагазиш в нея. Именно такава е ситуацията с разпределението на делата посредством (уж!) случайния подбор на съответните съдии, които ги разглеждат в районните съдилища или на съдиите-докладчици, когато делата биват разглеждани не от едночленни съдебни състави.
Какво демонстрираха представляващият Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев и неговият председател Данаил Кирилов в телевизионните си изяви по темата „гафа със случайния избор“, съответно в интервю за Илияна Беновска на 12 април и в предаването „Офанзива“, с водещ Любо Огнянов?
Тайната на успеха за индивидите в управленската сфера е в искреността. Научиш ли се да я имитираш, вече си уцелил джакпота в кариерата си. Ето защо и двамата интервюирани твърде силно се постараха в съвпадението на версиите си как 

да водят гражданите за носа

 Като издекламираха тезата си, че виждате ли – ех, уви! – да, имало е в действие нискокачествен софтуер – понякога и програмистите пръкват недоносчета. Но щом одитът за сигурността на системата, който ВСС лично бил възложил (беше пропуснато доволното потупване по гърдите!), показал проблемните места в системата, мигом бил прекратен договорът с фирмата-изпълнител „Смарт системс“, пък даже и шестима от членовете на ВСС (пак мигом!) подали сигнал до прокуратурата. Отново, вероятно от вродена скромност, беше пропуснато „заслуженото“ потупване по гърдите. Ни повече, ни по-малко, господин Магдалинчев, Боян, залегна в окопа на максимата, че който не работи, той не греши, и оттам със замах и светли краски изрисува пред публиката една перспектива, изцяло в розово.
Е, истината е еластична. Но в граници. Когато има опит да бъде врътната на 180°, то все пак тя се къса. Фатално! Затова и опитът на Висшия съдебен съвет да снесе златното яйце на прогреса, не като замени погрешната теория с правилната, а вместо това да пробута на гражданството по-неуловимо погрешна, се издъни тотално. Понеже пак тук, в България, се пръкна казусът „случайният избор на съдиите в интерпретацията на Даниела Дончева“ – административната ръководителка на Апелативен съд – гр. София.
Ако дадем преднина само и единствено на фактите, то същността на откритието, направено от Даниела Дончева, как би могъл да бъде прилаган „честно“ принципът за случайно разпределение на делата в съдебната сфера, неминуемо би ошашавила всички корифеи по теория на вероятностите.
Процедурата на случайното разпределяне на делата всъщност представлява за дадено конкретно дело избор на съответния съдия в районните съдилища или на съдиите-докладчици, когато делата биват разглеждани не от едночленни състави, именно по начин, който да изключва в какъвто и да е вариант възможността за предварителна нагласеност. Така че отнапред да не е ясно на кой съдия ще се падне дадено конкретно дело.
Каква е същността на процедурата? За всяко дело, по което заседава, на съдията (или на съдията-докладчик) по него се определят точки, в зависимост от сложността му. Например в САС те са между 2 и 7. Когато се стартира процедурата за случайно разпределяне в началото на дадена календарна година (условно за стартовия момент), то всички членове на дадена съдийска колегия имат по нула точки, понеже още не са били определени да заседават по нито едно дело. Първото дело, което се разпределя по случаен принцип, теоретично може да се падне на който и да е от всички съдии в дадена колегия, понеже те са с равен брой точки – 0. Второто дело, което се разпределя по случаен принцип, обаче не може в никакъв случай да се падне на съдията, на когото се е паднало първото дело, тъй като той вече има точки, получени заради работата му по това първо дело, докато всички останали съдии са с по 0 точки. Именно между тях се разпределя това второ дело. И така този процес продължава, като всяко дело се разпределя между съдиите с минимален брой точки, а останалите, с повече точки, макар и формално да фигурират в списъка на съдиите, измежду които ще бъде определен съдията или съдията-докладчик, не биха могли да бъдат избрани, понеже все пак трябва да бъде спазван и принципът за еднаква натовареност на съдиите.
Но за да бъде процедурата честна, е наложително да е налице непрекъснатост в участието на всички съдии в списъка на дадена колегия при тегленето на жребия. Понеже когато името на даден съдия не фигурира в списъка за случайно разпределение по някаква причина (болест, командировка и пр.), то той престава да набира точки, понеже не му се възлагат дела. После, след като името на такъв отсъствал съдия бъде включено отново в списъка, то ако той е останал с най-малък брой точки, тогава именно на него ще се падне следващото дело, спрямо което се прилага принципът за случаен избор. Ето как вече 

изборът съвсем не е случаен,

 защото в тази ситуация предварително се е знаело на кой съдия ще се падне делото.
Точно този трик – с изкуственото минимизиране на точките, а после да участва при процедурата за случайно разпределение, като остава единствена с най-малкия брой точки, за да може й се „падне“ дело, на което тя иска да е съдия, е измислила административната ръководителка на Апелативен съд – София Даниела Дончева. Образно казано тя „чака на пусия“, за да „уцели“ делото – „дивеч“. Нормативната уредба оставя вратичка за административната ръководителка на САС, по нейно усмотрение, да може да не участва при отделни процедури, понеже, поради натовареността й на ръководната длъжност, има право на по-малко на брой дела. Разбира се, имало е начин вратичката за нарушения да бъде захлопната. Достатъчно е било да се въведе (и да се проследи за неговото изпълнение!) правилото, че както председателката на САС, така и нейните заместници, които също имат право на известно редуциране на пряката си професионална натовареност, задължително да участват при всички разпределения по случаен принцип, докато не достигнат до установената им квота от точки, а после да бъдат извадени от списъка на съдиите, спрямо който се прилага процедурата за теглене на жребий. В случай, че след като всички останали съдии са достигнали по 100 % натовареност, а през същата календарна година има още дела за разглеждане, то процедурата се повтаря отначало. После, ако е необходимо отново се извършва, като пак се отчита по-малка натовареност на административната ръководителка и на зам.-председателите на САС.
Много е просто за прилагане в практиката, но е също така и още повече неудобно. За манипулаторите с черни тоги. Слага им кръст върху възможността за евентуални доходоносни за тях далавери.
За да излезем от сферата на общата теория, 

нека се взрем в конкретиката

 Точно този трик – как да е „дресиран“ послушно броят на полагащите й се точки, с цел тяхното целесъобразно минимизиране (в преследване на собствените й цели!), е използвала председателката на Апелативен съд – София Даниела Дончева, за да си уреди да е съдия-докладчик по дело № 3502/2018 г. по описа на деловодството на САС, Търговска колегия, 15-и състав, на който тя е председателка.
Къде са доказателствата за нейния умисъл? В изготвянето на протокол с невярно съдържание от заседанието по делото на 8 октомври 2018 г. и после използването на този протокол, за да обоснове върху него решението си по делото. Извършеното само по себе си представлява съставомерно деяние по чл. 311, ал. 1 от Наказателния кодекс, което се наказва с лишаване от свобода до пет години. Целта на цялата двуетапна операция, извършена от Даниела Дончева именно благодарение на луфтовете в системата за случайно разпределяне на делата, е да изфабрикува „основание“ да отхвърли решението на първоинстанционния съд, което е в полза на ищеца по делото. Именно затова от съдебния протокол е бил клъцнат фактът, че ищецът е представил пред съдебния състав, на който Даниела Дончева е била председателка, необоримо доказателство в полза на своята претенция.
Но никой да не си мисли, че тази комбинация Даниела Дончева е стъкмила специално, за да „хакне“ дело № 3502/2018 г. по описа на САС. Никак не! Това е трик с универсално приложение. Даниела Дончева не би могла да надниква в бъдещето и в аванс да прозре, че такова дело изобщо ще попадне в Апелативен съд – София. Не, просто тази „хитровата“ машинация със стъкменото минимизиране на нейните точки, е заготовка в аванс, приложима към всяко дело, което би заинтересувало лицето (не съдията!) Даниела Дончева. Едно, две, три ... n на брой дела!!! Справедливостта по които бива запратена в кошчето за боклук.

Какво общо има Висшият съдебен съвет с тази история ли?

В началото на м. октомври 2019 г. председателят на Управителния съвет на Асоциацията за борба против корупцията в България внесе(виж прикачения файл, б.р.), адресирани поименно, отделни екземпляри с цялата документация, свързана с аферата „Даниела Дончева“, до всички 25 членове на Висшия съдебен съвет (пояснение: сегашният главен прокурор Иван Гешев тогава още не беше член на ВСС), до неговия председател, както и до Инспектората към ВСС.
Оттам оневиниха деянието на Даниела Дончева, като направиха бяло от две черни.
Въпреки че беше напълно ясно, че един софтуер със съответните операционни защити срещу манипулации, не би трябвало изобщо да позволява извършване на процедура по случаен избор на съдията по дело № 3502/2018 г. по описа на САС, Търговска колегия, 15-и състав, при тези изходни данни, когато Даниела Дончева е имала само 38 точки, с голяма разлика спрямо всички останали, и затова предварително е било ясно, че точно на нея ще се падне делото. По този начин самият софтуер би съдържал ефективна защита срещу опити за манипулации.
Защо ли Инспекторатът на ВСС остана пасивен след сигнала на Асоциацията за борба против корупцията в България, на фона на по-сетнешните „експедитивни“ действия?
Сегашната реакция „на пожар“ от страна на Висшия съдебен съвет е просто защото неговите членове са се ужасили от възможността дори някое външно за съдебната система лице да може да оперира при разпределението на делата, и то без да остави никаква следа, както поясни председателят на ВСС Данаил Кирилов в интервюто си в предаването „Офанзива“ на 12 април.
Е, съвсем друго е, когато никой от съдебната гилдия пипа при разпределението на делата. Че няма да го анатемосваме, я! Нали и той (тя) е тоговец (от „тога“)!
Къде е генезисът на всепозволеността в действията на ВСС? В правната уредба, която го институционализира. Неговите членове не се избират пряко от гражданите, които също така нямат право и да ги отзовават. Налице е пълна липса на контрол от страна суверена. Омерзителна гавра с идеята за републиканско управление, въпреки че нашата Родина се нарича „Република България“!

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България