Ревизия на "френското предложение" е невъзможна, но можем да го надграждаме

Огнян Минчев

Решението за "деблокиране на Македония" е взето, влязло е в сила като официална позиция на ЕК и трудно може да се променя - да се търси отново съгласие на кое да е българско правителство и на 27 страни членки за предоговаряне на условията. Това решение е много просто - вписване на българската общност в РСМ в преамбюла на македонската конституция наред с множество други "народи" - общности - македонци, албанци, сърби, роми, турци, бошнаци и други...

Това решение може да има много недостатъци от различни гледни точки - македонски и български, но то представлява договорена институционална платформа за снемане на българското вето от процеса на интеграция на РСМ в ЕС. Отхвърлянето на това решение отваря "кутията на Пандора" и връща българо-македонския спор обратно в точката от октомври 2019 г.

Кой има полза от това?

Като български гражданин аз мисля, че проблемите на българо-македонските отношения можеха да бъдат много по-ефективно и дългосрочно разрешени в полза и на двете страни. Спорът по проблемите на идентичността има един единствен смислен фокус - да се премахнат натрупаните през последните 80 години идеологически щампи, обслужващи "желязната завеса" между София и Скопие като част от епохата на Студената война. Не можете да искате от България да утвърди членството на РСМ в ЕС, ако в Скопие продължават да управляват догмите и интересите, които дефинираха македонската идентичност изцяло на антибългарска основа. Македонците могат да приемат или да отхвърлят своето минало в Титова Югославия - това е тяхно право. Но не могат да разчитат на добри отношения и подкрепа от една България, за която вярват, че се състои от "татари", "фашисти" и "окупатори"... В същото време престъпленията на Белград срещу македонските българи във Вардарска бановина и в комунистическа Югославия се възприемат като нещо "в реда на нещата" или се премълчават. 

Българските претенции към Скопие са фокусирани преди всичко върху

премахването на езика на омразата към България и българите,

върху който е изградена официалната македонска история след 1945 г., с който са написани учебниците по история на Македония. През 2016-17 година ние започнахме - от двете страни на границата - един смислен разговор за възможностите тази стена от език на омразата да бъде демонтирана. За съжаление, фактори, заинтересовани от това да се мразим - и в Белград, и в Москва, и в София, и в Скопие - отново успяха да надделеят върху политическите решения и върху усилията да продължим процеса на "стопяване на ледовете". Тогава дойде "френското предложение" - като заместител на разумното човешко разбирателство между нашите две страни. Късно е да ревизираме "френското предложение". Можем обаче да го надграждаме. Необходима е само добра воля, уважение едни към други и съзнание за общо бъдеще. Разум и почтеност - и от двете страни, това е необходимо. Не съм убеден, че те присъстват в достатъчна степен в политическите кръгове и на двете страни. 

Ако иска да осигури добри шансове на Македония в процеса на европейска интеграция, Мицкоски трябва да разбере, че не може да води война - война на идентичност, война на надмощие, война на мобилизиране на други сили и партньори - срещу България. Една добра дума ще отвори повече врати, отколкото цялата артилерия на злонамереност и враждебност, която е мобилизирал за да откаже на българите това, което в Скопие са приели като норма за всички други народности на територията на РСМ - вписване в преамбюла на конституцията.

*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg.