Онлайн хазартът и външното влияние - има ли рискове за България?

Онлайн хазартът в България вече не е нишов сектор. По данни на НАП, които от Faktor.bg представихме преди дни, общият обем на залозите достига 66.9 млрд. лв. през 2025 г., при 55 млрд. година по-рано.

Това не е печалба на индустрията, а оборот, който многократно се завърта през системата. Но именно този мащаб превръща темата в икономически и политически въпрос, а не просто в потребителско поведение.

При такива обеми контролът не е формалност. Той е критичен.

Регулация има. Въпросът е къде свършва

България разполага с ясен регулаторен модел. НАП лицензира операторите, поддържа публични регистри и списъци със сайтове без лиценз. Законът позволява блокиране на достъп и ограничаване на плащания към нелегални платформи.

На хартия системата изглежда завършена.
В практиката обаче се вижда друго. Към март 2026 г. в списъка на интернет страници без лиценз фигурират над 8000 домейна. Това не са непременно 8000 различни компании, а хиляди адреси, включително огледални сайтове и различни версии на едни и същи платформи. Самото число обаче показва мащаба на нерегулирания сегмент.

Това не е периферен проблем, а паралелен пазар.

Нелицензираният сектор е видим

Списъкът на НАП включва и домейни, които са достъпни и разпознаваеми за българските потребители. Това означава, че нерегулираният сегмент не се ограничава до изолирани случаи, а съществува редом до легалния пазар.

При наличие на хиляди активни домейни извън лицензирания режим въпросът вече не е дали има контрол, а каква част от пазара реално попада в него.

Пазар без граници, контрол с ограничения

Онлайн хазартът по своята същност е трансграничен. Компаниите често оперират през няколко юрисдикции едновременно. Те създават регистрация в една държава, инфраструктура в друга и клиенти в трета.

По правилата на НАП лиценз могат да получат и дружества, регистрирани в ЕС, ЕИП или Швейцария. Международният елемент е част от самия модел.

В същото време в официални документи на НАП е отбелязано, че липсват споразумения с чужди надзорни органи за проверки на оператори, които са част от международни групи. Това ограничава възможността за ефективен контрол върху дейност, разпределена между различни юрисдикции.

При такива условия част от дейността неизбежно остава извън пряк надзор.

Регулиран пазар срещу сив сектор

Хазартният сектор има пряка връзка с държавните приходи. Данъци и такси от лицензираните оператори постъпват в бюджета и се използват за публични разходи, включително спорт.

Лицензираните оператори на пазара, сред които и онлайн казино Everbet, функционират в рамките на регулацията и подлежат на контрол от НАП. Те носят отговорност за всяко нарушение. 

Същите тези изисквания обаче не важат за нерегулирания сектор, който оперира извън този режим.

Контрол или рамка

България има закон, има регулатори и има работещ лицензиран пазар. Това не подлежи на съмнение. Също толкова очевидно е, че има и хиляди домейни извън този режим, както и ограничения в трансграничния контрол. При пазар с оборот от десетки милиарди левове, това не е детайл. Това е структурен проблем.

В този контекст въпросът за външното влияние не започва от геополитика, а от капацитет. Ако контролът е ефективен само върху регулираната част от пазара, тогава реалната картина остава частично видима.

А при такава индустрия частичният контрол не е достатъчен.