Дравската операция или Дравска епопея ще остане една от най-славните отбранителни акции на българската армия по време на Втората световна война срещу войски на Третия райх.

На Първа българска армия, с командващ ген. лейтенант Владимир Стойчев е поставена задача за упорита отбрана по северния бряг на р. Драва.

Хитлеристкото настъпление има за цел да отвлече главните съветски сили от Берлин, да обкръжи и унищожи 57-ма съветска и Първа българска армия и да достигне река Дунав. Вермахтът нанася три удара: основен – между езерата Балатон и Веленцейто, срещу силите на 57-ма съветска армия и българската 10-та пехотна дивизия по направление на Печ и през Драва, при Долни Михоляц, срещу 4-ти български корпус и при Валпово срещу 3-та югославска армия.

Пробивът по направлението на главния удар е спрян от съветските войски на 15 март. Настъплението в стика между 57-ма съветска армия и българската 10-та пехотна дивизия е спряно с помощта на 12-та пехотна дивизия. От 12 до 19 март, след ожесточени боеве при селата Дравасоболч, Дравапалконя, Дравачехи, с помощта на 16-та пехотна дивизия предмостието е ликвидирано, войските на Вермахта са отхвърлени на юг от Драва и отбраната на българите в участъка е стабилизирана. До 21 март, с помощта на български и съветски части, 3-та югославска армия ликвидира предмостието при Валпово.

Успешното провеждане на Дравската операция проваля настъпателните планове на Вермахта, спомага за създаване на условия за настъпателната Виенска операция на Червената армия и по този начин ускорява края на войната. Победата при Драва допринася и за бойния престиж на българската армия.