Български полицейски части (под немско командване) започват да товарят и извозват от Битоля и Скопие първите 7144 евреи към пристанищата в Лом и Видин.

Реално решението за унищожаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съюзниците ѝ е взето от Хитлеристкото правителство в берлинското предградие Ванзее през 1942 г. Тогава започва масовото депортиране към Аушвиц (Освиенцим). На 22 февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи.

Първата партида включва 20 000 души, които в края на февруари и началото на март трябва да бъде изпратена в концлагера Треблинка. Взето е решение този първи контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8 560 евреи от „стара България“.

Депортираните на 10 март са отведени в Треблинка. Оцеляват само около 200 от тях.

На 12 март са депортирани още 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.

Близо девет хиляди души от „стара България“ са събрани в Пловдив, но те не биват натоварени на влаковете за Полша поради официална отмяна на заповедта за депортация в последния момент. В тези събития се намесва митрополит Кирил (бъдещия Патриарх Български). Той влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако те не бъдат освободени. Междувременно в страната се надига вълна от народно негодувание срещу решението на правителството. Основно значение за отмяната на първия и най-организиран опит за депортация на евреите от „стара България“ изиграва бързото и решително действие на група от 42 депутати начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, които се обявяват срещу случващото се.

Антиеврейското законодателство в България е отменено официално по-късно — от правителството на Константин Муравиев, през началото на септември 1944 г.

Депортираните евреи от Беломорието и Вардарска Македония оставят тъмно петно върху България, а и до днес продължава спорът, защото тези сънародници не са спасени.