Контрапродуктивните опити на Русия да се доказва като суперсила в шпионажа

Филип Христов

През последната половин година темата за шпионажа отново е в новинарските издания по целия свят. Макар погрешно и за кратко руски дипломат е идентифициран като убиец-отровител в Прага.  Популярен и доказан руски учен е задържан от властите в родината си по подозрения, че е издал военни тайни на Китай. Руски дипломати са изгонени от Германия, България и Чехия заради шпионска дейност в рамките на няколко месеца. От своя страна Кремъл нанесе очакван реципрочен удар, обявавайки за нежелани официални представители на страните заради тяхна противозаконна дейност.

Aрестите на руски граждани по обвинения в шпионаж в полза на други страни ясно показват предупреждението на Русия към държави, към които отношенията са приятелски и в определен аспект са разглеждани като съюзни.
При проявена от американска страна готовност за размяна на някой от задържаните руски агенти /като ноторно известния търговец на оръжие Виктор Бут, свързан с ГРУ, пилотът-наркотрафикант Константин Ярошенко или арестуваната през 2018 г. Мария Бутина/, руснаците ще имат какво да предоставят от своя страна. В Кремъл смятат, че решенията в САЩ и външната политика на страната се определят еднолично, в лицето на Доналд Тръмп, както се случва при   Путин. Последният, като бивш шпионин и ръководител с експертиза в сферата на сигурността, разчита подобни размени на хора като „полезни товари“ за нещо нормално. Но обществото на Запад не би приело и разтълкувало подобни действия еднозначно и с разбиране, а 

игра „по московските правила“

 би донесла изключително негативни последици за администрацията на Тръмп.
И ако съперничеството между старите врагове от Студената война към момента изглежда сякаш в годините е претърпяло козметични промени, мерките спрямо ограничаването на китайското влияние и разузнавателни операции в Руската федерация сигнализират за отчаяние. 78 годишният президент на Арктическата Академия в Санкт Петербург Валери Митко е обивнен в предаване на военни тайни към Пекин. Неговият случай е идентичен с този на 75 годишният Владимир Лапигин, осъден на 7 години затвор през 2016 г., също за предаване на военно-технически тайни на Китай. Последният обаче, въпреки тежките обвинения, получи предсрочно освобождаване. Друго общо в двата случая са твърденията на лицата, част от които потвърдени, че те са споделяли общодостъпни научни данни.

Няма никакво съмнение, че 

Китай и Русия се шпионират взаимно,

 но агресивната външна политика на Народната република започва открито да притеснява Кремъл. Затова именно даването на публичност на такива наказателни процеси срещу известни в разпознаваеми в обществото имена показват желанието на наследника на СССР да начертае линия между себе си и „азиатските си приятели“. За разлика от другите световни лидери президентът Путин е наясно как протичат разследванията на подобна противодържавна дейност, кога същите следва да стават публични и кога да протичат според правилата, тихо и незабелязано, по наличните официални канали.
За правила и контрол обаче не може да се говори в случаите на територията на Европейския съюз. Странният „Пражки случай“ с отровителя на официална позиция обрисува сюреалистичен сюжет, на който Москва отговори с обяваването за персона нон-грата на двама  чешки дипломати. Убийстовото на чеченски опозиционен лидер в Германия пък остана забулено в мистерия, но участието на руската страна и нейни представители беше официално оповестено от немските власти. И макар България да изгони изненадващо трима руски дипломати за шпионска дейност, а след първия от руска страна да бяха взети реципрочни мерки, в ответ за другите двама от Кремъл изразиха дълбоко разочарование и възмущение. 

Хронологията на събитията в отношенията Русия – ЕС 

на тихия фронт

 определено подчертават автентичността на всичко случило се до момента и е далеч от театралността в сблъсъка на претендиращите за шпионски „суперсили“.
Начинът, по който от Москва третират чуждите, истински или предполагаеми, шпиони е показателен за това как вижда взаимодействието си с други страни. Руските управляващи снизходително подминават неуспехите на собствените разузнавателни служби, възхвалявайки постиженията им в цифри при ежегодните доклади. На фона на активността на считани за вражески, но и на партньорски страни, поддържането на руското себеусещане за шпионска суперсила би могло да се окаже контрапродуктивно в обозримото бъдеще.