Косара Белниколова

Лавина затрупа младежи, а дете падна от кабинков лифт и по чудо оцеля – и това в рамките само на дни. Двата нелепи инцидента на територията на Витоша, отново повдигат въпроса за поддръжката на съоръженията и като цяло за политиката в развитието на спорта в планината над столицата. За съжаление картинката става все по-мрачна и тревожна, а софиянци и гостите на града се оказват заложници на лични и корпоративни интереси на роден олигарх.

Обществена тайна е, че от няколко години услугите, които предоставя Витоша за туризъм и зимен спорт в пълния им капацитет са невъзможни. Притеснителното е, че приватизационният договор с фирма "Витоша-ски" за използването на тези съоръжения е изключително неблагоприятен, а човекът, подписал договора, е и на много висок пост в българския ски-спорт, макар и да не се занимава пряко с тази си дейност. Това обаче се оказва допълнителна предпоставка за хаос в планината и мултиплициране на много нередности, които многократно бяха повод за обществено недоволство и протести през последните години. В същото време се говори и за фрапиращи нарушения във Федерацията по ски, където се наливат милиони държавни средства.

„Уви, това, което се случва със зимния туризъм и спорт на Витоша, е вероятно опит да се препратят хората към Боровец и Банско. Тези курорти по един или друг начин са свързани със същите хора, които владеят планината над София, конкретно – банкерът Цеко Минев“. Това изтъква като основен проблем пред Faktor.bg Борислав Сандов, бивш председател на „Зелените“. На фона на това, той припомни, че наскоро излезнаха

фрапиращи данни за свързаността на определени лица 

и най-вече за нарушение на самия устав на Българската федерация по ски, в която би трябвало да членуват само юридически лица. Но се оказва и че членуват доста физически лица, включително и такива, които имат преки финансови интереси в ски-курортите в България. Това нарушение е лесно установимо, при прочит на устава на федерацията, но не е констатирано от официално, което означава, че контролните органи на Министерство на спорта не работят и явно близките контакти, приятелства и интереси, дори свързани с корупция по високите етажи на властта, се оказват определящи. В същото време Федерацията по ски получава най-много средства от държавния бюджет за развитие на дейността си.

Сумата за двете състезания през 2015-та, която министерството е отделило, е 1,400 млн. лв. - най-голям процент от предвидените пет милиона отиват именно за този спорт.

„Това е несъразмерно и по отношение на факта, че България не би могла да се конкурира с държави, които имат доста по-добри условия за развитие на спорта - особено заради климатичните промени и малкия процент територии, които се намират над 2000 метра надморска височина, където все още е възможно да се предлагат някакви ски-услуги с естествен сняг. Все повече пари се отделят за изкуствен сняг, което не е устойчив пример и държавата не би трябвало да се стреми изцяло в тази посока, загърбвайки останалите спортове за сметка на един недотам перспективен. Но явно заради близките контакти на висши държавни служители с концесионерите или онези, които стоят зад приватизационните договори, това нещо продължава да се толерира от самата държава.“ добавя Сандов в коментара си.

Конкретно за Витоша - 

преди години е сключен изключително неизгоден договор –

както за държавата, така и за Столична община. „Даже 2012-та след Орлов мост , когато се уредиха вещните права върху тези, които приватизираха съоръженията, имаше прехвърляне на активи между две фирми, което беше отчетено като инвестиция. Но реално поддръжката на тези съоръжения на Витоша не е факт. В момента имаме четири влека и два лифта, които не работят. Има опит за извиване на ръцете на държавата и опит за прехвърляне на вина върху природозащитни групи, които се опитват да приложат закона и да защитят обществения интерес. Това включва и съоръженията на Витоша, които съществуват и би трябвало да са част от дейността на онези, които ги приватизираха, да работят безопасно за гражданите, без разбира се, това да означава разширение на ски-зоната, когато към настоящия момент тя не се използва именно заради този отказ на действия от „цеко миневци“, припомня още Сандов.

Според природозащитници „извиването на ръце“ е от много години и то беше в своя апогей, през 2012-та, когато се случиха протестите на Орлов мост, в опита за смяна на Закона за горите. Идеята беше да се разреши драстично разширение на ски-зоната. „Това може да се използва за пране на пари и инвестиционни интереси, вместо използването им в момента за подобряване на съоръженията и условията за развитие на ски-спорт“ уточняват зелените.

Реално контролиращите функции на държавата не работят и няма възможност за прилагане и на закона и на подписаните договори за стриктното им спазване в обществен интерес. Природен парк Витоша, Националните паркове Рила и Пирин, както и другите защитени територии трябва да бъдат използвани в полза на обществото, без това да нарушава закона и без това да е за сметка на природните дадености. Има прекрасни примери и възможности, които съществуват дори и в България за устойчиво развитие на тези зони. Но преди това трябва да се реши въпросът с небросъвестните ползватели. Тук е и големият конфликт, който възниква – не става въпрос дали даден район да се развива в една или в друга посока, а става въпрос да се развива в духа на закона и в обществен интерес без това да позволява личното облагодетелстване на определени хора, които са близки до властта.

„Относно Боровец и Банско – виждаме развитието, което предвиждахме като песимистични сценарии; държавата не си стъпва в ролята; позволява се да се развива нехармонично и незаконно тези зони.

Голяма част от спекулативните сделки бяха свързани именно със строителството в Боровец и Банско,

където в момента голяма част от хотелите стоят празни. „Спадът е видим, въпреки голямата реклама.“ обяснява още Сандов. Според него българският ски-туризъм не би могъл да продължи да се развива по този начин – за кратки периоди от време и само в една посока – по-скоро трябва да се разширят възможностите, продуктите и услугите – те трябва да се конкурират, а не да доминират. Не на последно място е и въпросът с осезаемите климатични промени, които трябва да се вземат предвид. „Като природозащитници може да протестираме срещу неспазване на закона, но не и затова как да се развива Банко. Крайно време е да се започне този дебат и най-вече държавата да си влезе в своите контролни функции“ каза в заключение бившият председател на „Зелените“.

Между добрите пожелания и надежди на гражданите и интересите и амбициите на българските олигарси от години стои една снежна и ледена пустош, която блокира всеки позитивен опит в полза на обществото.