Сред опечалените бяха вдовицата на Главния Мая Илиева, двете му дъщерички Криста и Андреа. Там бяха дясната му ръка Николай Цветин – Близнака, кумецът на Илиев Коко Динев, който само преди дни стана обект на атентат,  както и други знакови лица от бившата ВИС-2.

Според християнския канон

седем е сакрално число

и повод живите да преосмислят  загубата на своя близък. Но за българската съдебна система екзекуцията на Жоро Илиев остава една от големите мистерии на прехода. И до днес се преплитат различни версии и поръчители, а митовете за мафиотския бос вече са повече от истинските му геройства, твърдят от бившата ВИС-2.

Професионален снайперист е разстрелял от 700 метра в сърцето собственика на "ВАИ Холдинг" Георги Илиев. Най-вероятно килърът се е криел в 10-етажния хотел "Тракия", който се намира срещу увеселителния комплекс "Мултиплейс", твърдят от полицията. Част от него е заведението "Буда бар", където Илиев пристигнал на 26 август 2005 г., за да полее победата на отбора си “Локо-Пловдив” срещу ОФК “Београд”. 

Възможно е изстрелът да е проехтял и от съседния 8-етажен хотел "Хризантема". Не е изключено убиецът да е дебнел от засада във високите храсти, които разделят двата хотела от пътя, твърдят криминалистите. 

Главният, както го наричат в империята му пристига с шумна компания малко преди 23,30 часа. До 22,45 часа Илиев е бил на стадион "Нафтекс" в Бургас, където се игра срещата между ОФК Београд и Локомотив (Пд). Щастлив от победата на своя тим, босът отишъл след мача в съблекалнята, за да поздрави играчите и дори пял заедно с тях. Веднага след това поел към "Мултиплейс" с неколцина приятели. По изрично желание на Илиев персоналът резервирал за компанията му най-външното сепаре откъм пътя на открития бар. Минути след като шефът на Локо седнал на масата, мобилният му телефон иззвънял и той станал прав, за да се усамоти по време на разговора. Обърнал се с лице към пътя и леко навел глава. Точно в този момент бил

улучен в сърцето

Гардовете му светкавично го откарали в поликлиниката в Слънчев бряг, но починал още по пътя. Дежурните лекари само констатирали смъртта. Куршумът е заседнал точно на 2 см от гръдната кост. Сърцето е спряло секунди след изстрела, твърдят съдебните лекари. 

Свидетели на зрелищното убийство са станали над 30 туристи и приятели на жертвата. Те свидетелстват, че са чули пукот като от пиратка, след което Илиев се хванал за гърдите и се свлякъл на земята.

Илиев е убит с флоберов куршум 22-ри калибър, съобщи тогавашният главен секретар на МВР ген. Бойко Борисов. Според оръжейни експерти такъв се използва в Русия. По-късно  обаче се появи и версия, че куршумът може и да е с калибър 5,45. 

Убийството на Георги Илиев напомня много на разстрела на президента на "Мултигруп" Илия Павлов през март 2003 г. Той също беше покосен с един изстрел в сърцето по тъмно, пред централата на компанията, разговаряйки по мобилния си телефон. Според криминалисти, убийството на собствена територия е знаково, защото предупреждава следващите, нарочени за ликвидация, че никъде не са в безопасност.

За 7 години версиите за смъртта на Главния са повече от 77. Те се пускат като

дъвка в медийното пространство,

отвличат вниманието на обществото и така схемата се повтаря до следващия, нарочен за килър или поръчител на висаджийския бос.

Една от първите интерпретации на покушението дава тогавашният шеф на РДВР-Бургас ген. Красимир Петров: Има връзка с последните разстрели в София. Няма да е изненадващо, ако мотивите за убийството на Клюна и Георги Илиев се окажат еднакви. Ген. Петров твърди още, че структурите на хората, които са заподозрени за поръчители и организатори на взрива срещу Рали Пенков в Обзор, са били в топла връзка с групировката на Илиев. Всички знаят, че Митьо Очите и Страхил Капелов стоят в основата на скандала и изнудването на Рали Пенков. Очите гравитира около структура, която е на Георги Илиев, и там може да се търси някаква следа, коментира ген. Петров.

Според бившия главен секретар на МВР о.з. генерал Славчо Босилков има две основни версии за поредното убийство на бизнесмен. Едната е свързана с конфликт на бизнес интереси, а втората - с ликвидирането на хора от криминалния контингент, за да може на тяхно място да дойдат други - с по-добър имидж.

Босилков смята, че това показва, че в сенчестия свят в страната има други хора, които не излизат на светло и които се опитват да изчистят образа на българския бизнесмен, особено преди влизането на страната ни в ЕС. Има

нежелание от страна на служители на МВР да бъдат разкривани поръчковите убийства,

извършени през последните четири години, твърди тогава Босилков.

Журналистът и писател Бойко Беленски пък твърди, че са правени няколко опита да убият Георги Илиев, а екзекуцията му се осъществява с помощта  на човек от охраната на боса. 

Един от вариантите е бил на 22 юли (рождения му ден) същата година. Но е имало прекалено много охрана. Последната операция е трябвало да бъде дублирана, защото първоначално не се е знаело дали той ще се върне отново в Слънчев бряг след онази прословута футболна среща на “Локомотив” (Пд) или директно от стадиона ще отпътува за "Мария Луиза" в София. Всичко е трябвало да се реши само за някакви си тридесетина минути. Това навежда на мисълта, че човек от екипа му, съзнателно или не, е бил недискретен. Преди да го убият, изпълнителите на поръчката са били наясно с всичко – че е без бронежилетка, къде ще отиде след мача, всичко. Подочух, че човекът, който е снасял случайно или нарочно информация, е бил закодиран с псевдонима „Вендузата”. Все пак, за да организираш такова перфектно убийство, се изисква специална организация и много професионализъм, казва в коментарите си Беленски.

Преди две години от родните служби изтече целенасочена информация, че физическият убиец е 33-годишният украинец Олег Ищенко - снайперистът, който убива Илиев и умира само две седмици след изпълнението на поръчката.

Трупът му е открит във Варненския залив от ветроходци на 4 септември 2005 г. Тялото му е омотано 6-7 пъти във верига, заклещена около кръста с болтове и здраво закрепена с 50-килограмов камък. Лицето на наемника е изцяло обезобразено, а пръстите му са отрязани, така че да не могат да се вземат отпечатъци. ДНК-профилът, който е извлечен от трупа, пък не фигурира в базата данни нито на МВР, нито на Съдебна медицина.

Едва след година информатор от подземния свят пропява на МВР, че трупът е на украинския наемник. Ако Олег е килърът, то и до днес остава загадка кой плаща на Ищенко да очисти Главния, питат криминалисти. 

Те разглеждат няколко версии -  заради сложните отношения, които Жоро Илиев поддържа с останалите мафиотски синдикати в родината. Според едни поръчката е дошла от хора под Главния във ВИС-2, според други - от босовете на СИК братя Маргини. Трети са категорични, че Жоро е очистен от родните служби за сигурност, тъй като пречел на влизането на България в ЕС.

Със сигурност обаче се знае, че в убийството е участвал пернишкият висаджия Райко Кръвта. Той е ликвидиран на 13 октомври 2005 г. пред заведение в Перник.

Според полицията именно Райко

Кръвта осигурява на украинеца Олег  немска пушка "Аншуц" със снайпер

и лазерна оптика.

Мъртвешка тишина около разстрела  на подземния бос бе нарушена преди време от родните спец-службите с друга нова версия. Благодарение на работата на чужди разузнаватели се стига до развръзката, че килърът на Жоро Илиев и Емил Кюлев е един същ. Става дума за човек, нает от Кирил Цветанов – Буята. Наречен така, поради буйния си нрав, Киро Буята или Малкия, както е известен още, бил прибрал за тази си мръсна работа общо 240 хиляди евро. 200 хиляди от тия пари са цената за очистването на висаджията Георги Илиев, а едва 40 хиляди евро, за да се премахне банкерът Кюлев. За поръчители се спрягат братята Маргини.

Журналистката Венета Райкова твърди, че в последното съобщение, което получила от убития Боби Цанков, радиожурналистът твърдял, че ще разкрие, който стои зад очистването на Георги Илиев. Криминалисти предполагат, че

Цанков е щял да изпее Маргините,

а те затова му устройват покушението.

В аферата със смъртта на Илиев през годините са замесени и имената на Златко Баретата и Петър Стоянов – Сумиста, който е подсъдим  за участие в бандата на „Килърите”.

Своя интерпретация за едно от най-заплетените убийства дава приживе и писателят на мафията Георги Стоев. Пред Румен Леонидов той свидетелства: "Смъртта му изглежда странно от гледна точка на това, че той се пазеше много внимателно. Иначе беше очаквано. Когато един от босовете свали гарда, в смисъл, решава, че вече няма да бъде силов играч, нормално е точно в този момент всички да го атакуват. Затова ти казвам, че имам колебания във версията си за него. Той се захвана с бял бизнес, с туризъм, а останалите,у вместо да си кажат - тоя пич е готин, няма да ни пречи, постъпиха обратно – всички му се нахвърлиха едновременно.

Първо, никой не повярва, че се е отказал. Мислеха си, че това е някаква негова голяма игра. Тук искам да отворя скоба за Жоро Илиев и да обясня по-подробно. Той винаги е бил надценяван от конкуренцията си. Заради миналото си на затворник, заради това, че ще започне да мъсти за брат си. А Жоро беше изкарал най-хубавите си години, между 20 и 30, в затворите и изобщо не мислеше да мъсти на някого. Просто искаше да си поживее. Иначе беше страшно див, можеше да влезе в заведение и да пребие някакъв си там измислен каратист, собственик на заведението (говори за днешния евро политик Слави Бинев, б.а.). При това пред цялата му охрана и пред всичките му клиенти. Но той не беше човек, който може да поръча убийство, психологията му беше друга. Мразеше тези неща. Беше мъжкар, в истинския смисъл на думата. Под мъжкар разбирам всеки, който ако се скара с някого, излиза на улицата и се бие с него. Да кажем - и двамата обградени от охраните си. Така правеше – отиде и наби Карамански в „Тримата мускетари”, едно от заведенията на СИК, наби го сам, като каза на другите да не се месят.

Беше по-различен от останалите… Повечето са долни човечета. Уж си стискат ръцете, ядат, пият заедно, прегръщат се на вратата, а отвън вече го чакат. Освен това Жоро беше страхлив, не беше онзи тип престъпник, който може да поеме отговорност и да нареди да убият някого. И затова искаше да се оттегли. Имаше много удари по него и по близките му, но винаги си правеше пас. Мислеше си, че като не им отговаря със същото, ще го оставят на мира.

След убийствата на Кюлев и Илиев дойде арестът на Маргините. Остана само една групировка и властта моментално директно я атакува. В една от моите книги митичният генерал от ДС казва: ”Сам борът не е бор!” Това предупреждение е абсолютно вярно, но не го послушаха. В случая Маргините са и един вид жертва – те са обвинени, не само защото са виновни, но и защото останаха сами. Вече няма кой друг да ударят”, обяснява

законите на опасната игра

преди да бъде застигнат от куршум до хотел „Плиска” писателят на мафията.

Така истината за убийството на Жоро Илиев остава обречена на митовете, които създадоха империята му и превърнаха непознатото никому момче от Кюстендил в Главния.