"След репетицията" - един спектакъл за чувствата, страстта, въжделенията и любовта
Театър “Българска армия“ представя за първи път пиесата на Ингмар Бергман „След репетицията“.
Един спектакъл за чувствата, страстта, въжделенията и любовта, за който авторът казва: „Това е произведение, което представлява моя откровен опит да бъда откровен."
„След репетицията” е историята на режисьор и две актриси, която трудно може да бъде разказана, но си заслужава да бъде видяна. Театралната критика открива в тази пиеса любовна изповед – „театър за театъра”, в който актьорите играят актьори, а техните превъплащения, страсти и илюзии се лутат между живота в реалността и живота на сцената.
Но как да опишеш емоциите на Артиста? Как да обрисуваш тънката граница между реалността, съня, спомена, мечтата…? Дали днешната любов не е просто носталгичен опит да преживеем отново отминалата? Имало ли е любов, или е било само роля?, биха попитали любознателни зрители, провокирани от заглавието на пиесата.
Шифърът на този спектакъл разчита рижисьорът на пиесата Валентин Ганев, който споделя: "Репетицията е повторение, проба, търсене, лутане, откриване, фантазия, бълнуване, страст, пот, смях, радост и мъка... - ЖИВОТ.
Какво идва след репетициите? Представление. Ако погледнем на човешкия живот като на репетиция, след нея идва голямото представяне... пред безкрая... или по-нататък...
Къде е това след края на безкрая?..."
Отговор на този и още много въпроси търсят героите в пиесата, в които се превъплъщават любиме актьори от Армията – Стефка Янорова, Гергана Плетньова и Веселин Ранков.
Пиесата на Бергман „След репетицията“ може да гледате на 11, 15 и 27 януари на сцената на Театъра на армията.
Още от Арт Фактор
Личният дневник на папа Франциск излиза на бял свят
Откровенията на един от водачите на Римокатолическата църква ще бъдат публикувани в 94 държави
Sofia DocuMental представя филма, триумфирал във Венеция, който Израел обяви за „предателство“
Документалният филм „Naza“ идва в България по-малко от месец след световната си премиера във Венеция, където е посрещнат с 25-минутни овации на крака и получава Специалната награда на журито
„Мислех, че е шега“: Галин Стоев за „Нина Роза“ – филм за България, който Канада предложи за „Оскар“
"Българите са трогнати от филма поради простия факт, че някой от много далеч ни поглежда отстрани и се опитва да ни разкаже такива, каквито на самите нас понякога ни е много трудно да се видим“