Димитър Попов

Вече нямам никакво съмнение, че това което гледаме в парламента, е истинска пиеса на абсурда в шест действия. Режисьор няма, в ролите са добре известните ни актьори от предишния парламент. Повечето от тях са бездарни, но пък са пълни с неугасваща енергия. За такива народът казва „Луд умора няма“. 

Точно така се казва и пиесата, която разиграват този път.

Първо действие

ЦИК обявява резултатите от изборите. Загубилите партии не ги признават и ги смятат за възмутително фалшифицирани от личното правителство на универсалното Зло - Пеевски. Телевизиите показват как той лично е фалшифицирал бюлетините в 1777 секции, като е изкупил техните СИК, раздал им е химикалки и те са му надписали незаконно 200 000 гласа. Следва бурно всенародно възмущение по всички телевизии и правилните медии, които спонтанно не признават резултатите и настояват победилата партия да се отрече от своята победа и от Злото Пеевски. В действието се прокрадва идеята, че трябват нови избори, с нови резултати, които да харесат на правилните сили.

Второ действие

Румен Радев и другарката Йотова, спонтанно възмутени от фалшификациите по телевизора, обявяват този парламент за нелегитимен. Те настояват въпросът да се отнесе до Конституционния съд, където Радев има своя квота от съдии, очаквано съгласни с всяко негово мнение. Тъй като президентът, познава нещата отвътре, защото лично е назначил ЦИК и служебното правителство, което е провело изборите, партиите безрезервно са съгласни с неговата оценка за фалшификациите и правят опашка пред конституционния съд с едно искане – изборите да се касират.

Трето действие

След дълго колебание, главния герой Борисов обявява формулата за коалиционно правителство с ППДБ, БСП и ИТН. Той иска министър-председател от ГЕРБ и председател на парламента от ППДБ. Трите посочени партии обаче са възмутени от наглото му предложение и питат, той не знае ли, че държавата е завладяна от Пеевски, и че той самият също е в плен на Пеевски, който лично му е назначил депутатите. В тази връзка трите партии му поставят нови условия –премиерът да е равно отдалечен, председателят на парламента да е технически, правителството да е само за няколко месеца, а Пеевски да бъде изпратен на каторга. В пристъп на депресия Борисов се отказва от държавата и от себе си като премиер. Трите посочени по-горе партии пак са възмутени от неговата безотговорност и го обвиняват, че тика страната към предсрочни избори.

Четвърто действие

На сцената се появява възрастният доктор Силви Кирилов. Той не е случаен човек, а герой с дълга биография. Бил е бизнес съдружник на единствения премиер, назначен от Мултигруп начело на държавата – Любен Беров. После докторът е бил в управителния съвет на партията на известния енергиен олигарх Христо Ковачки. Същата партия беше свързана с Доган и кръгове около ДПС. Случайно или не, доктор Кирилов е най-възрастният сред депутатите. Заради дългия си опит и белите си коси, той трябва да стане хем председател на парламента, хем служебен премиер. Отреклите се от Борисов партии и Радев го обявяват за своя равноотдалечен човек и си стискат ръцете за нова коалиционна формула.

Пето действие

На сцената излизат клоуните. Със смешки и закачки те убеждават депутатите да гласуват за Кирилов. Заразени от тяхното настроение, в клоунадата се включват Възраждане, после МЕЧ, АПС на Доган, и накрая даже ПП. ДБ и БСП обаче не слизат на манежа. Клоуните се ядосват, тръшкат се наляво и надясно и го удрят на молби. Накрая ДБ се огъват от смях и гласуват за Силви Кирилов. Гласовете обаче не стигат, защото в ПП дисциплината я няма никаква. Изключват Лорер и Божанков, стягат редиците. ДБ и ПП пак са коалиция, и пак са заедно завинаги. Сега врагът е само БСП. Всички ги карат да се вземат в ръце и да не блокират депутатските заплати. Накрая обеднелите социалисти влизат в завера с ГЕРБ и това съвсем обърква ситуацията…Пиесата зацикля на пето действие за дълго време.

Шесто действие /предстоящо, неизвестно кога/

ГЕРБ получават мандата и го връщат. Главният герой Румен Радев стиска ръката на Борисов, претупва другите мандати и дава дата за нови избори. После уволнява Главчев и назначава служебно правителство с нов премиер, който междувременно е станал председател на парламента. Следва дълга реч как партиите не си вършат работата, и как той лично им оправя бакиите. Страстите се успокояват, 

в Москва отварят шампанско

Изкарваме зимата и през март се нагласяме за нови избори. 

Какво ще стане след тях ли?

Същата пиеса ще я изиграем и през 2025 година….Мога да ви я разкажа предварително, обаче няма смисъл. Затова ви предлагам съкратения вариант:

Луд умора няма, 2025 година

Първо действие …../ прочети отново целия текст./