Михаил Подоляк, съветник на президента на Украйна пред UA NEWS:

От една страна, Съединените щати все още са наш партньор и трябва настойчиво да продължаваме да работим с тях. Имам предвид – настойчиво да обясняваме картината на света, която се оформи в резултат на тази война, и да обясняваме причините за нея. Че тук няма пропагандни тези от типа, че ако Украйна не влезе в НАТО или не направи това или онова, то война нямаше да има. Тоест на американските ни партньори трябва да се обясни, че за Русия съществуването в състояние на война е естествено положение. Това е естествено състояние, в което тя може да пребивава, защото без война Руската федерация ще има сериозни вътрешни проблеми.

Американските партньори по някаква причина смятат, че Русия е рационална държава и с нея могат да се сключват някакви сделки и споразумения. На практика това е невъзможно, като се има предвид типът държава, която днес представлява Русия.

Второ, несъмнено, и Тръмп го видя не само във Ватикана, но и като цяло в рамките на двустранните отношения между САЩ и европейските държави – той видя, че в Европа има почти пълно единство. Единство, с изключение може би на Унгария и още няколко държави, които не са в ЕС, но са европейски. Единство в оценката какво представлява Русия, какви са истинските мотиви за тази война и какви рискове и заплахи носи Руската федерация за Европа сега и в бъдеще.

Оттук САЩ ще трябва да направят избор

 – или продължаваме да сме партньори (европейските държави и САЩ), или влизаме в някаква частична политическа конфронтация заради ситуацията в Източна Европа, т.е. заради войната в Украйна.

Тръмп ще трябва да преоцени много аспекти,

 включително първичните оценки за мотивите на войната и за това, което се случва в Европа като цяло.

И накрая, третият много фундаментален аспект. Току-що цитирахте Тръмп. Това е нещо, което вече сме обсъждали многократно в ефира – че за съжаление ще трябва отново да преминем през един и същ кръг. Когато нова администрация встъпва във власт и вярва, че с Русия могат да се водят някакви преговори, че Русия ще спазва споразумения. Сегашните изказвания на Тръмп са предпазливи. Мисля, че той си оставя възможност да продължи диалога с Москва и с Путин. Считам това за рационално поведение от негова страна, макар че то не съответства на реалността.

И така, отново се връщаме в начална точка: Русия няма да направи нищо просто защото „всички сме уморени от войната“ и „дайте да сключим договор“. Русия не би започнала тази война едностранно, ако не целеше постигане на максимално твърди резултати. Тя не ги постигна и съответно не иска да прекратява войната, защото това би означавало да преструктурира страната обратно, а за Русия това днес е нецелесъобразно.

Без използване на базови инструменти за принуждение няма да има никакъв резултат. Путин трябва да почувства две неща от страна на САЩ спрямо Русия – страх и икономическо принуждение.

Ако тези два инструмента липсват, трябва да се усили вътрешното чувство на страх и опасение за бъдещето – че ще става все по-лошо, лично за него и за обкръжението му, както финансово, така и физически и във всеки друг смисъл.

И ако се въведат икономически санкции

– банкови, вторични санкции срещу държави, които позволяват на Русия да печели на глобалния пазар – тогава всичко това трябва да бъде на съвсем друго ниво спрямо днешното.

Отново: базовата картина, която днес след три години война изглежда странно за мен.

Първо, съмненията, че Русия може да съществува само в състояние на война – някои страни и политически лидери все още смятат, че Русия е рационална и с нея може да се говори. Не, не може.

Второ, Русия има достъп до глобалните финансови пазари – продава суровини, продукти от първична и вторична преработка и печели пари, които почти изцяло харчи за финансиране на войната, за военно производство, за наемане на бойци и т.н.

Трето, буквално тези дни стана ясно – Герасимов и Шойгу (бившият министър на отбраната и началникът на Генералния щаб) официално заявиха, че на територията на Европа, на европейския театър на военни действия, вече присъстват севернокорейски войски в голямо количество и участват в бойни действия.

И двамата казаха, че Брюксел се разглежда като основен враг на руската военна машина. Следователно натискът върху Брюксел като център на ЕС трябва да бъде увеличен.

Всичко това ясно показва, че с Русия може да се говори само от позиция на сила. А позицията на сила се определя от два фактора: икономика – рязко ограничаване на възможностите на Русия да печели на глобалния пазар, и военно налягане – което не бива да спира.

Грубо казано, ако Русия нанася удари, ответните удари трябва да бъдат съпоставими по разрушителна сила. Когато Русия удря инфраструктура, военната или всякаква друга инфраструктура на Русия, която участва във войната, също трябва да бъде унищожавана в паритетен обем.

Очакването Русия доброволно да се откаже от нещо е безпочвено. Техните цели – както в началото на пълномащабното нахлуване – са абсолютно неприемливи: Украйна трябва да се откаже от своята субектност, от възможността да се защитава, от възможността за съюзническа помощ, от собствените си въоръжени сили, от територии, да признае правото на Русия да отнема украински територии и територии на други суверенни държави.

По същество Украйна трябва да се откаже от граница с Русия.

Всички тези искания са нереалистични и неизпълними и не трябва да се вземат предвид.

И това, което е важно – всички тези наши принципни позиции се подкрепят на сто процента от европейските ни приятели и партньори. Те ги наричат не иначе като „общеевропейски червени линии“.

Вижте, в условията, в които Русия отново прибягва до ядрен шантаж и заплашва обединена Европа, като се има предвид, че Русия действително призна, че използва севернокорейски военни във войната срещу Украйна, и като се отчита фактът, че Русия активно вреди и целенасочено работи срещу интересите на Съединените щати – за което президентът Зеленски многократно предупреждаваше и неотдавна отново напомни – след среща с президента Зеленски президентът Тръмп най-накрая заподозря, че Путин просто го баламосва. Той написа това в социалната си мрежа при завръщането си във Вашингтон.

Тръмп разкритикува последните удари на Русия срещу мирни украински градове и изрази съмнение дали руският диктатор изобщо иска да приключи тази война. Доскоро той твърдеше обратното. Според американския президент Кремъл нямаше никакви причини да обстрелва украинци през последните дни. Ето още една негова мисъл:

„Това ме кара да мисля, че може би той (Путин) не иска да спре войната. Той просто ме баламосва и с него трябва да се действа по друг начин – чрез банкови или вторични санкции. Твърде много хора умират.“

Тръмп вече говори за готовност да наложи санкции. Дали ще бъде последователен – това е отделен въпрос, но поне вече говори. По същия начин президентът на Естония разказа, че по време на прощална церемония във Ватикана е имал разговор с Тръмп, в който Тръмп е обещал да не се оттегля от мирните преговори, въпреки че преди това неведнъж заплашваше с такова действие.

Настъпи определен прелом

За да се осъществи такъв прелом, трябва да отчетем, че в администрацията на Тръмп е формирана специфична позиция спрямо Русия – тя е била оформена чрез различни инструменти. Може емоционално да се отхвърли всичко това и да се влезе в открит конфликт, но какъв е смисълът? Трябва да се говори, да се обяснява и да се променя разбирането на Тръмп за това какво представлява Русия и какви са истинските намерения на Путин – че той не иска никакъв мир и никога не го е искал.

Това е толкова очевидно, че е нужно отново и отново спокойно да се проговаря, да се обяснява логиката на процеса. Защото от юридическото признаване на анексията на чужди територии ще последва окончателна отмяна на международното право. Международната правна система ще бъде разрушена и ще доминира правото на силата. Това не е в интерес нито на Европа, нито на САЩ.

Защо съществуват международни правни механизми? За да могат държавите, дори при спорове, да намират решения без насилие. Русия иска да ни върне във времена, когато правото е определяно от военната мощ. При тях, ако имаш повече ресурси и милитаризирана икономика, можеш да завземаш чужди територии. Юридическото признаване на тези завоевания ще обнулжи международните отношения.

В Европа много добре разбират това. Русия няма да се откаже от своите експанзионистки планове. Те винаги имат универсално оправдание: някъде уж обиждат рускоговорящи. За мен тази формула е напълно непонятна. Едно е, когато етническа група иска право на самоопределение. Съвсем друго е, когато руски гражданин, живеещ на територията на друго суверенно държавно образувание, отказва да спазва законите му и в същото време не иска да се върне в Русия.

Отново: всяко признаване на анексия ще доведе до крах на международната система. Европа осъзнава това и се опитва да го обясни на Тръмп, за да се избегне рязко нарастване на риска, включително за самите Съединени щати.

Има и още един много важен момент:

всяко удовлетворяване на безсмислените изисквания на Русия ще я тласне към още по-агресивна политика. Русия ще бъде още по-уверена, че военната сила е ефективен инструмент за постигане на цели – да завзема територии, да краде имущество.

Да не забравяме: когато Русия навлиза в чужди територии, тя не само унищожава, но масово краде – апартаменти, къщи, бизнеси – всичко това се присвоява и се предава на руски граждани. Така беше в Крим, в Донецка и Луганска област, сега е в Запорожка и Херсонска област. Това са милиони единици имущество.

И Русия смята това за „печалба от войната“ – начин да плати на собствените си граждани за участие във войната: някои умират, други получават плячкосани домове и бизнеси.

Ето защо, ако се удовлетворят безумните искания на Русия, това ще доведе само до нови експанзии. Русия не може да предложи на света друга форма на конкуренция, освен насилието. За тях то е евтин начин да удовлетворяват претенциите на своите граждани.

Да построиш нормална държава, с високо качество на живот, с технологично развитие – това за Русия е невъзможно. Затова те раздават „конфети“: плячкосвайте чужди домове и ще живеете в тях. Ще получавате помощи от бюджета и ще сте щастливи.

Това е страшно. Европа го разбира и това разбиране трябва да стигне до САЩ. И наистина виждаме промени: не само в изказванията на Тръмп, но и на държавния секретар Рубио, на Келог, на Уолц. Техните позиции стават все по-ясни и правилни.

Но следващата стъпка е много важна: не просто да констатират, че с Русия не може да се договорят, а да предложат ясна програма за принуждаване на Русия към мир.

Украйна също иска бързо прекратяване на войната – Зеленски го е казвал многократно – но по начин, който ще спре бъдещи руски агресии, а не ще ги насърчи.

Накрая – Путин не се интересува от благосъстоянието на своите граждани. Изразът „пушки вместо масло“ е напълно верен за днешна Русия. Масло вече почти няма, но това тях не ги притеснява.