Димитър Попов

Началото на политическия сезон започва с новината, че ППДБ внасят вот на недоверие, вероятно подкрепен от МЕЧ и АПС, а Възраждане ще внасят свой собствен вот заради безводието. При това двете партии заплашват с вотове до дупка през новия политически сезон. Тъй като те не могат да излъчат обща воля за сваляне на кабинета, ще гледаме някакво тяхно тайно единодействие срещу правителството на принципа – днес ние, утре вие искате недоверие. Това могат да го правят всеки месец - една 

обречена тактика,

 която няма никакъв политически и дори здрав смисъл. Очевидно е, че те нито се надяват, нито пък искат сериозно да свалят това правителство предсрочно.

Защо го правят тогава?

Възможен логичен отговор е, че ППДБ и Възраждане работят за Пеевски и за Румен Радев. И тъй като за мнозина звучи странно партии, които правят митинги срещу завладяната от Пеевски държава да обслужват двамата заклети врагове, се налагат малко повече обяснения. 

За Борисов е катастрофа, ако това правителство падне. Така той ще даде властта в ръцете на Радев и на практика ще обслужи създаването на новата му партия, която се мъти от години. Целта на Борисов е да смени Радев със свой човек в президентството, а правителството му е нужно поне до президентските избори за да гарантира успеха. Ако кабинетът падне тази или следващата година, Радев с негово служебно правителство и с президентската институция, която все още оглавява, лесно може да пробута своята партия в парламента. Освен това с ново ала-бала като нищо ще прехвърли гласове от машините на друг руски агент, кандидат за президент например. Това вече сме го виждали през 2021 година. За Борисов е крайно неприемливо такова бъдеще, ето защо оцеляването на кабинета Желязков до президентските избори е въпрос на живот и смърт, а всеки вот на недоверие го изправя пред ситуация или-или.

Обаче… това е правителство на малцинството, без достатъчно подкрепа в парламента и без гарантирано мнозинство. То зависи единствено от 

добрата воля на Пеевски

 Не е вярно, че Пеевски и Борисов са приятели. Такива станаха по неволя, защото ППДБ и президентът ги пакетираха заедно като великото зло на България. Всъщност те имат дълга история на разправии, които понякога са стигали и до обвинения в мокра поръчка…В момента се разбират добре и имат общи интереси в това правителство. Но между тях има напрежение за назначения на хора в службите, в правосъдната система, в регулаторите, в определени министерства, където официално ДПС Ново начало не присъства, за промените в законодателството. Най-големият коз на Пеевски в търговията за тези постове е, че от него зависи правителството да оцелее. По тази причина всеки вот на недоверие е отличен повод той да поиска ново назначение или услуга, която Борисов не може да му откаже. 

В този смисъл новият политически сезон може да изглежда така: Пеевски иска свой човек в някое министерство, като заместник министър да кажем. Борисов му казва, че не може. Опозицията обаче внася поредния вот на недоверие. Това развързва ръцете на Пеевски и той казва на Борисов: „Иили ми назначи човека, или правителството пада!“ И ГЕРБ му дават още една част от завладяната държава. В същото време, като алиби, ППДБ и другите опозиционери правят митинги срещу завладяната държава, която всъщност сами бутат в ръцете на Пеевски. 

Естествено, механизмът на въздействие може да е различен: Пеевски да се обажда на олигарсите зад опозиционните партии, да се договаря с тях за вотовете, а прословутата „демократична общност“, заедно с патриотично-руската сбирщина, да играят ролята на полезните идиоти, които

 вадят  горещите кестени от огъня

.Сега си представете, че ППДБ и Възраждане внасят вотове на недоверие всеки месец, каквато е тяхната идея. Като пресметнете колко месеца има до президентските избори – почти 14, можете лесно да изчислите колко още неща може да поиска Пеевски от Борисов и колко по-голяма ще стане неговата роля в завладяната държава. 

За оцеляването на това правителство вотовете разбира се нямат никакво значение. През новия политически сезон предсрочните избори могат да се случат само заради вътрешен конфликт между Пеевски и Борисов. За Борисов червената линия е рейтингът на ГЕРБ. В момента, в който усети, че партията му потъва електорално и губи много гласове, той със сигурност ще поиска нови избори. Това няма да се случи преди президентските догодина, но след тях е напълно възможно той да направи тази решителна крачка. 

За Делян Пеевски главната задача е да овладее общините в страната. Той има голямо влияние вече в много региони и работи упорито да го разшири навсякъде. Причината – онзи, който владее местната власт, ще овладее и централната. Това е практиката в България. Докато подкрепата за това правителство му помага да печели нови кметове, той няма да разклати лодката. Но и няма да се колебае да го направи, ако Борисов изведнъж стане твърд и неотстъпчив пред исканията му за едно или друго назначение. Предсрочните избори Пеевски не го плашат. Електорално той вече е стабилен, няма проблеми в регионите, а 

АПС не му е конкурент

Ако правителството все пак падне, от тримата силни в българската политика – Борисов, Пеевски и Радев, категорично ще спечели само Радев. Именно той най-много иска предсрочни избори, които са идеален шанс да оглави служебно правителство и да пробута своя партия в парламента още докато е президент. За Пеевски предсрочните избори не са заплаха, но той по-скоро иска правителството да оцелее, защото от една страна то му гарантира догоорки с Борисов и разширява влиянието му в страната; а от друга страна изхвърля врага Радев от политиката изобщо. 

За самия Борисов обаче падането на правителството ще е катастрофа и загубите ще са толкова големи, че е възможно да изпусне и ГЕРБ в такава ситуация. Ето защо всеки вот на недоверие ще го прави все по-зависим от Пеевски, което изглежда като цел на опозицията  в крайна сметка.