Страхът, че войната може да ескалира, е една от основните причини администрацията на Байдън, германското правителство и други страни, подкрепящи Украйна, да ограничат доставката на оръжия и боеприпаси

 Русия може да се възползват да създаде проблеми на Балканите, за да отвлече вниманието на Запада от подкрепата му за Украйна, казва ръководителят на катедрата по изследване на разузнаването в университет Мърсихърст, САЩ

Проф. Хофман има 30 години опит в армията и множество организации на разузнавателната общност като офицер от разузнаването и като военен аташе, служейки в 28 различни страни и региони, включително Китай, Германия, Афганистан и Балканите. Неговото любимо професионално преживяване до момента: да бъде пряк свидетел на падането на Берлинската стена. Неговото най-малко любимо преживяване: да бъде в Пентагона, когато самолет удари сградата на 11 септември 2001 г.

Ексклузивно интервю на д-р Светослав Нахум, специално за Faktor.bg

- Уважаеми проф. Хофман, кои са най-важните измерения на руското влияние на Запад?

- Усилията на Кремъл да повлияе на Запада датират от ранните съветски времена. В някои отношения настоящите усилия на Кремъл се различават от съветската епоха: тогава, например, по идеологически причини, Кремъл се беше съсредоточил основно върху култивирането на крайно леви политически партии на Запад. За разлика от онова време, сега Русия на Путин показа, че е способна да култивира, субсидира и използва екстремистки политически партии и в двата края на политическия спектър. Друг важен аспект на руските кампании за влияние е широкото използване на дезинформация, където лъжите се създават в Русия и се разпространяват чрез руски медии, дипломати и други канали в опит да се повлияе на мисленето и поведението на целевата аудитория на Запад. Въпреки, че дезинформацията на Кремъл датира от 20-те години на миналия век, сега тя е много по-въздействаща, тъй като служителите на руското разузнаване имат много по-добро разбиране за това, което техните целеви аудитории вече мислят и вярват – и това им позволява да създават уж „правдоподобни“ наративи, които резонират и се приемат по-лесно от тези целеви аудитории. Русия на Путин се възползва от интернет и социалните медии, използвайки ботове и тролове, за да разшири дискретно тези дезинформационни наративи.

- Светът запознат ли е достатъчно с ужасяващите действия на Москва срещу украинския народ?

- Не, поради различни причини. Първо, мисля, че много хора по света, за съжаление, са вече претръпнали  спрямо обхвата и честотата на руските военни престъпления срещу украинския народ. На практика се потвърждава циничната мисъл на съветският диктатор Йосиф Сталин: „Една смърт е трагедия, милион смъртни случаи са статистика“. Дори военните престъпления станаха нещо, с което се свиква по принуда, и то именно поради тяхната многобройност и нескончаемост. Това, което западните страни справедливо смятат за военно престъпление, за руската военна стратегия е просто похват на водене на бойни действия. Например, въоръжените сили от НАТО са инструктирани и обучени, че атакуването на медицински съоръжения е военно престъпление, а в същото време руската армия целенасочено атакува болниците и пунктовете за спешна медицинска помощ с шокираща редовност. Преди няколко години журналистическо разследване на в. „Ню Йорк Таймс“ разкри как руските военновъздушни сили умишлено са атакували над 50 болници и медицински заведения в Сирия. През последните две години Русия възпроизвежда тази стратегия в Украйна с тревожна и безмилостна последователност.

- Някои от наскоро освободените руски опозиционни лидери призоваха за премахване на санкциите срещу Русия. Можем ли да вярваме на такива хора? Може ли това да е просто активно мероприятие на руските разузнавателни служби?

- Знаейки как действат Кремъл и неговите служби за сигурност, разбира се, че е възможно руските служби да са принудили наскоро освободените опозиционни лидери Кара-Мурза, Пивоваров и Яшин публично да се застъпят за премахване на западните санкции срещу режима в Кремъл. Икономическите санкции могат да бъдат прилагани спрямо цели държави; например, петролното ембарго на Съединените щати срещу Япония от 1940 г. веднага ми идва на ум. Въпреки, че руският народ в момента страда от икономическите санкции, не той всъщност е целта на тези мерки. По-голямата част от западните санкции срещу Русия са конкретно насочени към определени олигарси и организации. Стратегията зад подобни санкции е, че богатите олигарси, които са подкрепяли Путин в миналото, могат да бъдат убедени да се обърнат срещу него, защото санкциите са станали твърде болезнени за тях лично, както и за личното им финансово състояние. Не съм убеден, обаче, че това е реалистична стратегия. Освен това Русия (и чуждестранните фирми, търгуващи с нея) доказаха, че са все по-умели в заобикалянето на санкциите, като извършват бизнеса си през трети страни, като например Казахстан.

- Мислите ли, че САЩ и ЕС правят достатъчно на глобалната сцена, за да противодействат на руските операции?

- Не, не мисля, че правят достатъчно. Има редица причини защо Западът не успя да бъде по-енергичен в противопоставянето си на Русия на Путин. Вярвам, че западните либерални демокрации са в неизгодна позиция, опитвайки се да противодействат на руските операции. Първо, Русия използва множество канали и методи, за да прокара посланията си до целевите аудитории на Запад. Руски дипломати, приятелски настроени към Русия репортери, онлайн тролове и ботове и така наречените „полезни идиоти“ полагат съгласувани усилия да изплашат Запада до почти пасивност. Периодичните изявления на Владимир Путин, на високопоставени руски правителствени представители, както и на онези, което наричам „лаещите кучета“ на контролираните от държавата руски медии, насърчават безпокойството сред западните лидери, че Русия може да използва ядрени оръжия, ако бъде притисната твърде много. Страхът, че войната може да ескалира, е една от основните причини администрацията на Байдън, германското правителство и други страни, подкрепящи Украйна, да ограничат доставката на оръжия и боеприпаси и да наложат рестрикции за това как те могат да бъдат използвани.

- Новата доктрина на оста Москва-Пекин-Техеран е да се противопостави на Запада и да завладее света. Колко опасно е това за САЩ и ЕС?

- По време на Студената война се казваше, че светът е двуполюсен поради глобалната борба между САЩ и СССР. През 1991 г., поради разпадането на Съветския съюз, мнозина твърдяха, че светът е станал еднополюсен - ситуация, която възникна, защото Съединените щати останаха единствената суперсила в света. През последните години китайски, руски и ирански политици и коментатори все повече твърдят, че светът вече е многополюсен. Въпреки, че всеки режим е мотивиран от своята собствена стратегическа програма, и трите страни (плюс Северна Корея) са намерили обща кауза и в момента си сътрудничат, за да подкопаят силата и влиянието на САЩ, като същевременно увеличават своето собствено. И трите страни използват така наречените „стратегии на сивата зона“, които им позволяват постепенно да постигат целите си, но без да провокират Запада към пряк въоръжен конфликт или – в случая с Китай – неприемливи икономически санкции и лишаване от пазари.

- Доколко е възможна руска атака срещу страна от НАТО в близко бъдеще?

- Не си представям пряко руско военно нападение срещу страна от НАТО. За Русия това би било самоубийство – и Путин, и неговите клептократични приближени го знаят. От друга страна, Русия винаги използва стратегиите на сивата зона, за да накаже западните страни. Тези стратегии за овладяване се движат „по ръба“ и увеличават напрежението между НАТО и Запада, но досега не са довели до война. Само НАТО може да определи какъв точно вид руски враждебни действия оправдават позоваването на член 5 от Договора за НАТО, който гласи, че атака срещу една страна от НАТО е атака срещу всички тях. Ако се замислите, Русия вече е атакувала страни от НАТО в миналото: през 2007 г. Русия проведе първата в света „кибервойна“ срещу Естония – тогава сравнително нова страна членка на НАТО – поради раздразнението на Кремъл, че естонското правителство ще премести съветски военен мемориал от видно място в Талин във военно гробище. Тези кибератаки продължиха седмици, парализирайки както естонските институции, така и субектите от частния сектор. През 2015 г. Русия изрази своето раздразнение срещу Норвегия, като изпрати хиляди бежанци от Близкия изток през норвежката граница, принуждавайки норвежците да се справят с внезапен приток на хора, нуждаещи се от жилища, храна, медицински грижи, образование и всичко останало.

- Смятате ли, че Русия ще успее отново да дестабилизира Балканите?

- Бях военен аташе на Балканите в края на 90-те години. Русия със сигурност има средствата да дестабилизира Балканите. Русия има дългогодишни връзки както със сръбското правителство, така и с босненските сърби, например. Още преди Владимир Путин да стане президент, правителството на Борис Елцин беше решено да запази руското влияние там. Разгневено от отказа на НАТО да предостави на Русия мироопазващ сектор след края на войната в Косово през 1999 г., правителството на Елцин едностранно изпрати 30 бронирани машини и 250 войници от Босна (където те официално служеха като „мироопазващи“ сили), за да превземат летището в Прищина в Косово. Ако Русия усети възможност да създаде проблеми на Запада на Балканите, тя може да се възползват от тази възможност, за да отвлече вниманието на Запада от подкрепата му за Украйна. Трябва да помним, че през октомври 2016 г. Русия несръчно се опита да убие прозападния премиер на Черна гора Джуканович, за да попречи на Черна гора да се присъедини към НАТО.

- Трябва ли ние в Европа да се тревожим за нашата сигурност след президентските избори в САЩ ?

- Не мисля. Въпреки цялата публична реторика, не вярвам, че Доналд Тръмп би изтеглил Съединените щати от НАТО. Тръмп не направи това, когато беше президент от 2016 до 2020 г., и не вярвам, че би го направил, ако се върне на поста през 2024 г. Тръмп и неговите поддръжници отдавна твърдят, че страните от НАТО не успяват да направят достатъчно, за да защитават себе си и той не се колебае публично да упрекне НАТО, че позволява тази ситуация да продължава година след година. Не съм сигурен, обаче, какво би означавала администрация на Тръмп за Украйна. Кандидатът за вицепрезидент на Тръмп, Джей Ди Ванс, беше публично много критичен към подкрепата на САЩ за Украйна. Подозирам, че голяма част от това е вътрешна политическа демонстрация за спечелване на блока гласоподаватели от MAGA (движението „Да направим Америка велика отново“), но това не ми подсказва, че администрация на Тръмп ще увеличи помощта на САЩ за Украйна. В случай на администрация на Камала Харис, вярвам, че САЩ определено ще останат в НАТО и вероятно ще поддържат политиката на администрацията на Байдън за предоставяне на ограничена военна и финансова подкрепа на Украйна.

- Какво трябва да направи свободният свят, за да се защити от злонамерените действия на агентите на Путин по целия свят?

- На първо място, западните политически лидери трябва да разберат, че Русия на Путин е сериозен проблем – проблем, който няма да изчезне от само себе си, дори когато Путин най-накрая напусне Кремъл. След това, след като западните лидери разберат истинската природа на руската заплаха, те трябва да коригират своята стратегия и съответно, своите послания.
Проблемът с Русия днес е много по-голям от схематичната персонификация на режима на Владимир Путин сам по себе си; има много руснаци, които виждат света – и мястото на Русия в него – точно както Путин. Често съм казвал, че Владимир Путин не е създал руския начин на мислене; вместо това руският начин на мислене е това, което направи възможно Владимир Путин да поеме и запази властта. Изкушаващо е да се твърди, че руснаците подкрепят Путин, защото са били манипулирани от пропагандата в продължение на 24 години – два пъти повече, отколкото Хитлер е успял да манипулира германците по време на Третия райх – но това твърдение не би било вярно. Срещал съм безброй руснаци, живеещи в различни западни страни, които яростно подкрепят Владимир Путин, въпреки че имат достъп до всички западни медийни източници.