Благодарение на скандала "Ибиса-гейт" през май 2019 година европейските и американските медии насочиха вниманието си към Австрия. Това се случва крайно рядко, само ако в тази малка страна е извършено чудовищно престъпление или става дума за нацисткото и минало. Списание Newsweek съзря в събитията, свързани с австрийски политици на остров Ибиса, проблем от общоевропейски мащаб: Драматичното разобличение, демонстрацията на тайно записаното видео за това как вицеканцлерът Хайнц-Кристиан Штрахе се съгласява да влезе в корупционни отношения с предполагаемата племенница на руски олигарх, потресе политическият елит на Европа.

Австрийският политолог Мартин Малек обяснява кои са така наречените Putin-Versteher, в чии интереси е действала "племенницата" на олигарха Макаров и какво е реалното влияние на Кремъл върху Австрия и нейните политици.

The Insider 

Част първа: Ние сме приятели на Русия

През 2007 година Владимир Путин (не за първи и не за последен път) посещава Виена. Сред австрийските политици, които топло го приветствали, бил и тогавашният опозиционен политик, лидер на "Партията на свободата" Щрахе. Впоследствие той заявявя, че "Путин е постигнал огромен прогрес в Русия, а Европа без Русия е немислима".  
Имайки предвид бъдещите събития, можем да кажем, че "промосковският завой" на "Партията на свободата" се е случил още през 2007—2008 година.
През 2008 година, по време на руското нахлуване в Грузия, Щрахе се отличава със своята крайно проруска позиция: на няколко пъти той обвинява именно Тбилиси за започването на войната. За двата откъснали се грузински региона — Абхазия и Южна Осетия — той твърди, че "мнозинството от населението са руснаци и те настояват да имат право на самоопределение". 

Впрочем, Щрахе, който е зъботехник по професия, няма нито образование, нито опит в областта на външната политика и международните отношения.
През 2014 година "Партията на свободата" отказва да критикува путиновата анексия на Крим и руските военни действия срещу Украйна. Нещо повече, през март 2014 година Йохан Гуденус, заместник-председател на "Партията на свободата" от 2011 година, и депутат в долната камара на Парламента и Йоханес Хюбнер заминават като международни наблюдатели и, които дават положителна оценка за "референдума" на Кримския полуостров, вече окупиран от руските войски.

Пътуването на "наблюдателите" е платено от проруската организация Eurasian Observatory for Democracy and Elections, ръководена от белгийския "национал-болшевик" Люк Мишел. Струва си да отбележим, че през 2017 година Хюбнер беше принуден да се откаже от кандидатурата си за депутат, след като негови антисемитски изказвания стават публично достояние.

Евродепутатът от "Партията на сбоводата" Андреас Мьолцер през март 2014 година настоя за "териториално разделение на Украйна" и призова за партньорство на ЕС с Русия.  Мьолцер е съредактор на близкото до "Партията на свободата" списание Zur Zeit, в което може да се прочете, че "въстанието на Майдана е подкрепено от САЩ и други страни". 

Щрахе заема решително пропутинска позиция, много пъти осъжда Майдана, отрича нападението на Русия, както и участието на руските въоръжени сили в свалянето на малайзийския Boeing 777-200ER (полет MH 17) над Донбас. По думите на Щрахе, през март 2014 година населението на Крим е "действало в духа на правото на самоопределение". По-късно той добавя: "Крим де-факто е част от Русия. Това трябва да бъде прието, а санкциите трябва да бъдат отменени".

"Надявам се, че не се намираме на ръба на голяма война", пише Щрахе в профила си във Facebook през март 2014 година, позовавайки се на германския теоретик на заговорите Герхард Вишневски, който, в частност, твърди, че САЩ водят "секретна война срещу Путин", че терористичните атаки от 11 септември 2001 година са организирани от американските спецслужби.

Именно теорията на заговорите често е свързващото звено между десните радикали и популистките партии от Западна Европа с Кремъл.
Пример за това е състоялата се във Виена на 31 май 2014 година конференция, на която западноевропейски политици от националистически партии, общественици с крайно десни възгледи, хриситянски фундаменталисти и други подобни обсъждат с известни руснаци 

"бъдещето на Европа"

Сред руските участници са художникът и монархист Иля Глазунов, "православният олигарх" Константин Малофеев, идеологът на радикалното евразийство Александър Дугин. От западноевропейския — Щрахе, Гуденус, Марион Марешал Льо Пен, френският националист Емерик Шопрад, Волен Сидеров, председател на българската крайно националистическа партия "Атака". На конференцията Дугин изразява признателност за "абсолютно проруската позиция на "Партията на свободата, която поддържа Русия в  Абхазия, Осетия и Грузия" и отбелязва, че 

30 процента от австрийския парламент се намира под контрола на приятелите на Русия

Никой от участниците в събитието не се смущава от това, че малко преди това Дугин е призовал да бъдат убивани украинци: "Убивайте ги, убивайте ги, убивайте ги. Няма какво повече да говорим".

През септември 2014 година депутатът от "Партията на свободата" Венделин Мьолцер казва в интервю за Die Presse: "Границите на Украйна не са свещени и те трябва да бъдат променени на международна конференция по мирен и демократичен път".

Той казва още: "Партията на свободата" вижда в политиката на Владимир Путин и нова Русия стремеж да отстоява националните си интереси, да съхрани културната си идентичност, също както и "Партията на свободата".

Мьолцер обявява, че "Русия е не по-малко демократична от Евросъюза".

Гуденус  ласкае официална Русия, например, по време на изказването си на международен форум в Москва през септември 2014 година. Говорейки на руски Гуденус се нахвърля срещу съюзниците на Австрия: "Политиката на ЕС е политиката на НАТО и САЩ. Мен ме е срам, народът на Австрия мисли иначе, народът на ЕС мисли иначе-ние сме приятели на Русия".

През декември 2016 година (точно по времето, когато войските на Асад с помощта на руски военни превземат Алепо, с цената на огромни загуби сред цивилното население) е подписано "Споразумение за координация и сътрудничество" между "Партията на свободата" и "Единна Русия". По този повод в Москва пристигат високопоставени представители на "Партията на свободата": Норберт Хофер (кандидат за президент), Гуденус и Харолд Вилимски. Година по късно тези тримата стават вицеканцлер, министър на транспорта и изпълняващ длъжността лидер на фракцията на "Партията на свободата" в парламента.

Вилимски пък е председател на делегацията на "Партията на свободата" в Европарламента. 

И досега е неизвестно какво точно се случва в рамките на това "Споразумение". И досега няма отговор на въпросите зададени от ежедневника Der Standard през април 2019 година.

Така или иначе, от декември 2017 до май 2019 година партията, имаща официално споразумение с главния политически инструмент на Путин влиза в състава на правителството на Австрия, оглавявано от Себастиан Курц в качеството му на федерален канцлер. 
Само три партии от страни-членки на ЕС в момента имат "Споразумение" с "Единна Русия" и едната от тях е "Партията на свободата". Втората е италианската "Северна лига". Третата е българската "Атака".

Фактологическият анализ показва, че от 2008 година "Партията на свободата" не е правила изявления по външна политика и международни отношения, които да не съвпадат напълно с позициите на Кремъл. 

Историкът от Йейлския университет Тимъти Снайдър разглежда тесните отношения между "Партията на свободата" и Кремъл в по-широкия контекст за максимално отслабване на ЕС. Освен това, Москва се надява, че радикалните десни партии от Централна и Западна Европа, включително "Партията на свободата", с политически и пропагандистки методи ще помогнат в борбата срещу санкциите на ЕС срещу Русия, а също така ще помогнат окупираният Крим да "стане руски" в общественото съзнание на западно европейските държави.

Въпросът за лоялността и към Москва много пъти  е задаван на "Партията на свободата". Натрапва се изводът за финансова подкрепа от Русия, макар че партията винаги ги е отхвърляла.

Втора част: "Звездите" от Ибиса

На 17 май 2019 година политическият живот на Австрия беше разтърсен от видеозаписа на срещата, състояла се две години преди това - на 24 юли 2017 година в имение на остров Ибиса. Звездите във видеото са Хайнц-Кристиан Щрахе, съратникът му Йохан Гуденус (заместник на кмета на Виена) с жена си, неизвестен мъж, говорещ немски и жена, която се представя като "Альона Макарова, племенница на руския милиардер Игор Макаров". На Щрахе и Гуденус е съобщено, че богатата рускиня има намерение да инвестира в Австрия няколко милиона евро с не съвсем ясен произход.

В хода на разговора, който продължава около 7 часа, те обсъждат няколко възможни схеми за инвестиции. Някои от тях незаконни. 

Освен другите неща, Щрахе обещава, че ако "Партията на свободата" влезе в правителството държавните поръчки ще получава не австрийския концерн Strabag, а новата строителна компания, която би могла да регистрира в Австрия богатата му събеседница.

Щрахе добавя, че би искал медийният ландшафт в Австрия да заприлича на създадения от Виктор Орбан в Австрия. При това Щрахе и Гуденус демонстрират конкретни намерения да използват "руските пари" за закупуването на популярния австрийски таблоид Kronen Zeitung (наричащ Путин без никакви кавички — цар), който би помогнал за повишаването на резултатите на "Партията на свободата" на изборите.

Щрахе коментирал, че Австрия трябва да се отвори към Русия, а не към декадентския западен свят.

Конкретни договорки не са постигнати, но Гуденус и впоследствие продължил да поддържа контакти с познатите на "Альона Макарова".
И двамата признават, че видеото е истинско. Щрахе заяви, че това е било "напълно частна среща в неформална атмосфера", освен това били "подпийнали".
Всъщност ориентацията на "Партията на свободата" изиграва решаваща роля в тази история: Гуденус и Щрахе не случайно се съгласяват на тази среща. 
Главният редактор и издател на Die Presse Райнер Новак коментира, че поведението на двете "звезди от Ибиса" е доказало, че те са готови да се срещнат с всеки руски емисар с неясен произход".

Според Юта Зомербауер, журналист от същия вестник Ибиса-гейт поставя и Москва в неудобно положение: парите на олигарха трябвало да и гарантират политическо влияние.

Раймунд Льов, кореспондент на австрийската телевизия ORF в Москва казва по този повод: "Връзката на "Партията на свободата", която Щрахе искал да циментира с помощта на фалшивата племенница на олигарха, се оказа Ахилесовата пета проекта му".

Организаторите на "Ибиса-гейт" — шпиони и шантажисти?

Има няколко предположения за това кой е поръчал мистификацията в Ибиса и какви са мотивите за това:
1 — западни спецслужби, украинските спецслужбы, за да разобличат проруския Щрахе,
2 — руските спецслужби
3 — Мосад — тази версия, според "Партията на свободата" е най-вероятна,
4  — "неполитически" шантажисти, изнудвачи, които са искали да измъкнат пари от Щрахе или от съпартийците му,
5 — членове на самата "Паритя на свободата", които са искали да се разправят с Щрахе и приближените му (по неизвестни причини),
6 — социалдемократите или техният бивш политтехнолог Тал Зилберщайн,
7 — "политически активисти" от така наречения "Център за политическа красота" в Германия

Подозренията на "Партията на свободата" падат дори върху "Управлението за защита на Конституцията" (австрийското контраразузнаване) заради появилите се през 2018 година съобщения, че аналогични структури в други западни страни, които си сътрудничат с Австрия се опасяват от изтичане на информация към Русия.
Тези опасения възникват след акто "Партията на свободата" влиза в правителството, а нейн представител става министър на вътрешните работи.
Особено значение за подозренията, че Русия получава секретна информация чрез представители на "Партията на свободата" в правителството е фактът, че при обиск в помещение на Управлението през февруари 2018 година са открити и конфискувания копия от базата данни "Нептун", съдържаща секретни данни, получени от други европейски разузнавания.

Но Москва веднага се обявява в защита на Щрахе и Гуденс. Председателят на Комисията по външна политика на Съвета на федерацията Константин Косачов нарече видеото "идеалната провокация" в навечерието на европейските избори. По думите му, това е удар срещу крайно-десните, които имали "шанс да получат рекордни проценти". 

"Православният олигарх" Константин Малофеев подкрепи австрийските си приятели и нарече "Ибиса-гейт" "провокация срещу "Партията на свободата" от мощна секретна служба, например, като американската, или от "криминалната мафия".

Политическите последствия дойдоха бързо: последваха оставки, вот на недоверие към правителството на Курц и на 30 май президентът Ван дер Белен връчи мандат на преходното правителство, което да подготви предсрочните парламентарни избори.

Бъдещето на топлите отношения между Кремъл и "Партията на свободата" е неясно, като имаме предвид, че главните защитници на Путин бяха принудени да напуснат постовете си.

Предварителни изводи 

На изборите за Европарламент обаче "Партията на свободата" получи само 2.5 процента по-малко гласове отколкото на предишните през 2014 година. 
Москва съумя да си осигури лоялно политическо представителство в Европарламента чрез депутатите от "Партията на свободата" и някои други дясноекстремистки партии и групи.