Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Става ми все по-трудно, граждани, да понасям онези типове, дето ти идват на гости и ти изпиват всичката водка, докато ти обясняват предимствата на строгото въздържание. А на другия ден звънят да те информират, че водката ти е менте – иначе махмурлукът им със сигурност нямаше да е така зловещ. 
Те адски много приличат на онези чутовни херои, дето по време на виетнамската война храбро протестираха на ливадата пред Белия дом, заплашени от опасността да изядат някоя палка по задника. Но нито веднъж не протестираха в Ханой пред резиденцията на Хо Ши Мин – истинския подпалвач на войната. И никой колега от либералните медии май никога не попита въпросните типове „що така, бе, майна”. 
Е, и да ги беше попитал, те нямаше да отговорят. Иначе трябваше да признаят, че в Ханой ги чака съдбата на руските дисиденти, които спорадично излизаха със скромни лозунги на Червения площад в Москва – куршум, пребиване до смърт, сибирски лагер, психиатрия. 
Но ако мислите, че въпросните западни херои са поумнели и са се променили във времето на рухналия комунизъм, стъписани от онова, което излезе наяве за неговия истински характер, дълбоко се лъжете. Не им помогна дори демонстрацията, която става пред очите им – 

на какво са способни днешните наследници на вчерашния Кремъл

 Така че храбреците са пак тук и са пак същите, само приказките им се реят в нови хоризонти. Ако мине номерът, разбира се. 
Но ще се изненадате колко често номерът минава. 
Преди да стигна до някои примери от последните дни обаче, да кажа, че тези типове не разколебават личното ми отношение към принципите на либералната демокрация като такава, само потвърждават тезата, че ако един идиот се счита за умник, той не става по-умен, а по-глупав. А онези, които го считат за умник изначално, са глупави изначално. 
Мислех да започна с българския либерал и любимец на Путин Иван Кръстев и неговата теза как най-големият проблем на всички източно-европейци в момента е страхът им, че скоро няма да ги има, защото мозъците им изтичат на Запад. Но това е толкова тъпа теория,  че реших да я оставя без коментар, просто не си струва. 
Не знам защо, кой и как му плаща на Иван Кръстев в западната либерална преса, където напоследък е доста популярен, а и не ми пука – но съм сигурен, че от пробутването на подобни теории не печели нито демокрацията, нито либерализмът, нито Западът, нито Изтокът на Европа, най-малко пък – горката невинна публика. 
Какво да кажем обаче за теорията на Андрей Басевич, професор в Бостън, историк и анализатор на външната политика на САЩ.  Във вестник „Лос Анджелис таймс” той извади версията, че Студената война не е онова, което е, като написа: „Митичната Студена война, дело на истерични или цинични политически, интелектуални и медийни елити, измести истинската ситуация”. И към това добави: „Действителните залози на Студената война не бяха малки. Гарантирането, че отслабените демокрации на Западна Европа няма да бъдат погълнати в орбитата на Съветския съюз, беше необходимо и важно. И все пак предполагаемите залози на митичната Студена война бяха по-големи. Тя настройваше Запада срещу Изтока, ние срещу тях, свобода срещу робство, либерална демокрация срещу комунистически тоталитаризъм, богобоязливи срещу безбожни, като цяло всичко, което беше добро, срещу всичко, което беше зло”.
Да-а-а, много прилича на нещо умно - да кажеш, че действителните залози на Студената война са по-малки от нейните предполагаеми залози. И да наречеш Студената война „митична”. Сякаш говориш за историята на Хубавата Елена, отдавна обрасла с легенди и предания. А не знам как да определя твърдението му, че през Студената война Западът се настройва срещу Изтока – тоест, че 

демократичният свят е агресивен срещу горкото московско котенце,

 което мърка гальовно, пък мръсните западни елити го бият. 
Може пред студентите по политика на Басевич тези приказки да минават, както явно минават пред студентите по журналистика от вестник „Лос Анджелис таймс”. Но на този тип май не му пука, че на света има живи и други хора, които помнят Студената война и вероятно знаят случилото се по-добре от него. 
Ама той е цял професор! – ще каже някой. Да, но аз знам онова, което и той знае - писаната история на Студената война и погледа на Запада към нея, а той не знае онова, което аз знам за реалния живот отсам Желязната завеса. Още повече, той никога не е усетил и няма да усети най-важната добавка – стягането под лъжичката, което вечно ти напомня, че живееш в Империята на Злото. В истинската Империя, не в „съветската орбита”, както Басевич срамежливо я описва.   
Е, ще се съглася с него, че след рухването на Империята, САЩ сгрешиха. Но не и с аргументите му за характера на тази грешка. 
Според Басевич, след падането на Берлинската стена, Вашингтон се е надул и е решил, че това е „необратима присъда, предназначена да оформи бъдещето, в което САЩ са овластени да диктуват посоката”. И започват активно да диктуват, от което произлизат гадни неща като 11 септември, безумни войни и прочие, чак до Тръмп. Е, управлението на Обама бе по-катастрофално за света от това на Тръмп, но то не е споменато – може би някакъв принос на Басевич към принципа за свобода на словото и правилото за обективна, служеща на истината журналистика….. 
Аз пък твърдя, че нещастията, дошли до главата на света след края на Студената война, се случиха точно защото САЩ до голяма степен изоставиха или не успяха пълноценно да поемат естествената си роля на глобален лидер. 
Както ние, българите, някак решихме, че падането на комунизма неизбежно ни вкарва в демокрацията, затова няма нужда да полагаме големи усилия, така и американците явно решиха, че рухването на Стената ще донесе естествен мир и разбирателство по света, та се отдръпнаха да си починат. Те недооцениха характера на Руската империя, която, независимо от формата на властта там, никога 

не изневерява на двата си основни рефлекса – лакомия и агресия

 Те не притиснаха Кремъл докрай за промени, а оставиха Русия в лапите на организираните престъпници от КГБ. Те повярваха в мимикрията на комунистическата система и дори заработиха с откровени комунисти и ченгета за преминаване към свободен пазар и либерална демокрация. Те решиха да се погрижат за проблемите в Афганистан повече, отколкото за проблемите пред нас, източно-европейците. И така нататък. Но основното е проблемът с Русия, де, както се вижда с просто око. 
И точно във връзка с това да припомня, че статия в друго американско издание - The National Interest, твърди, че омразата на Хитлер към Русия и войната срещу нея, са я превърнали в свръхдържава. 
Тия типове, дето се наричат журналисти на Запад вече съвсем я удариха през просото, казвам ви, граждани. Не ги спират ни голи факти, ни свидетелства на очевидци, ни мнения на сведущи историци. Както в случая, те си измислят теория и я хвърлят на горката публика – да се оправя. Тя, разбира се, не се оправя, но те пък викат – да живеят печалбите. Иначе какво друго да викат – ако викаха да живее професионализма и почтеността, щяха да са умрели от срам.   
Първо, Хитлер не мрази Русия, той се възхищава на Сталин, копира го в много отношения, а хората от най-близката му свита, като д-р Гьобелс например, са убедени социалисти. Хитлер тръгва срещу Русия най-вече по една логична причина, която няма нищо общо с любовта или омразата – той знае, че, независимо от тайния протокол, Сталин се готви да го атакува. И го изпреварва. Четете Виктор Сувров, бе ахмаци! А ако някой марксист каже, че Хитлер го прави заради нужда от суровини, да ме прощава – той получава от Сталин влакови композиции с всичко, включително последният влак със зърно минава границата, след като войната е вече факт. 
Второ, 

Русия никога не е била, не е и няма да бъде свръхдържава

 Някои я наричаха така по времето на Студената война, но тя тогава беше Съветски съюз плюс още ресурса на маса страни от съветския блок. И пак определението „свръхдържава” се използваше само за удобство, а не защото отговаря докрай на истината. 
Да, Русия е агресивна империя, която има ядрено и космическо оръжие, плюс никакви скрупули да го използва, ако се наложи. Но за да бъде една държава „свръх”, тя трябва да има и много други неща. 
Например – разум, принципи, закони. Или – доверие от страна на другите. А може би – авторитет, базиран не на калъчката, а на толерантност, готовност за взаимно изгодно сътрудничество, спазване на правилата. Защо да не добавим, че собственият ти народ не трябва да гладува и да страда без тоалетна хартия, само за да се фукаш ти като „свръх”. 
Така или иначе обаче, след като слагат въпросните две опашати глупости още в заглавието си, идеолозите-новатори от списание The National Interest намират най-безумното продължение на статията, което е практически забранено и в историческото, и в политическото мислене. Какво щеше да стане, ако тогава Хитлер не беше нападнал Русия – спекулират здраво и тъпо те. 
Като бях дете, за подобни спекулиращи типове имахме два отговора. Единият гласеше: „не ми викай „ако”, че ако-то е в клозета и мирише”. А другият: „Ако баба ми беше мъжка, щеше да има дръжка”. 
Горките американци, дано не ме чуят отнякъде, че ще ме обвинят в политическа некоректност, защото с грубия си уличен език ранявам крехката им психика. А те като засягат моята крехка психика с тъпите си твърдения – това може, така ли?
И стигам до извода, граждани, че породата на някои либерални мислители е по-лоша от тази на откровените кремълски лъжци – онези поне не се крият.