Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Изборите минаха, да започнем с малкото добри новини от тях и покрай тях. 
Първата добра вест е поредното срутване на БСП. Всеобщата партия любима, начело с другарката Корнелия Нинова, вече наистина е на прага да падне под заветните 10 на сто подкрепа. Това е зловещо място на политическата карта, където плачат и се гушкат изначално маргиналните или с течение на времето маргинализирани формации. Ако бях поетът Данте, с радост щях да го опиша като онзи кръг на Ада, където незнайни сили те завихрят в низходяща спирала и те тикат безпощадно в месомелачката на долния край. 
Самата БСП заслужава това място отдавна, още от създаването си преди сто години. Ние с вас обаче, граждани, 

защо трябваше да изтърпим всички зловещи писъци 

от тяхното дълго пропадане, не ми е ясно. Има само едно обяснение – че червенотиквеничковчетатата са за всички нас особен вид божие наказание, което не е описано в Библията, но е не по-малко ефективно от номера с нашествието на скакалците или кървавия дъжд.     
Какво да ви кажа, ако тъй наречените социалисти питат мен, аз лично не съм съгласен другарката Нинова да подава оставка, както тя стори, независимо дали по собствено желание или заради злите вътрешно партийни езици, които я поискаха. Не, че ми е мъчно за нея, само това остава, но имам страхове - току-виж в столетницата намерили някой читав човек да заеме нейното място и да направи така, че БСП пак да започне да се съвзема.  

Ха-ха-ха, хи-хи-хи и други весели съветски песни по този повод! 

Така де, искам да кажа, че няма как БСП да намери и извади изсред себе си читав нов шеф, техният проблем не е въпрос на връх, а на цялата тъкан, тоест, не е цирей да го изстискаш, а 

рак, който убива сам себе си – бавно става, но сигурно

 А в последните фази – и особено болезнено. 

Другата добра новина, свързана с изборите, са оставките, които казаха, че подават, Христо Иванов и Атанас Атанасов, двамата лидери на ДБ. Тук проблемът е да не стане както в други подобни случаи – те да подават оставки, а изпълнителните органи на партиите им да викат – отнюд, вие сте велики, и да откажат да ги приемат. 
Ще видим, факт е обаче, че не само лидерите, а и цялата коалиция ДБ, всички нейни членове, носят определена вина за това, че тя се оказа на глинени крака и се срути при първото по-сериозно побутване. Както се знае, в политиката липсата на адекватно политическо мислене и действие не прощава. Опитът да се заместят те с храбри жестове или умноподобни разсъждения може и да имат временен ефект, както в случая с ДБ, но накрая политическата безпомощност и нежеланието да се придържаш към реални принципи и позиции, неизбежно лъсва и те праща в описаната вече маргинална територия, където основното занимание е плач и скърцане със зъби.  
Плод точно на това „неполитическо“ или дори „антиполитическо“ поведение на ДБ, особено от миналата година насам, е и втрещяващият провал с кандидатурата на Лозан Панов. Да, Велислав Величков опитва да се измъкне от личната си отговорност, като казва, че познавал Панов само като съдия, не и като човек, така че направил грешка, като го е предложил за кандидат. 
Тук имам две възражения. Първо, не може да се разделят по такъв механичен начин човекът от съдията, най-вероятно Лозан Панов във всичките си битиета не е толкова читав, колкото ни беше представян. Като го чета и слушам, дори все повече започвам да се чудя дали в него няма нещо абнормно.

Второто ми възражение е, че проблемът с Панов би трябвало да бъде забелязан – ако не от Велислав, то поне от другите хора в инициативния комитет. А и от лидерите на ДБ, които не би трябвало да подкрепят даден кандидат за президент, без да го познават добре. В края на краищата, това е

 гаф, който изпива последните капки доверие

 от умовете и душите на малкото хора в България с десни политически нагласи изобщо. 

По отношение на другата новина, която мнозина смятат за добра – първата позиция на КП и АВ, както би трябвало да се нарича партията им, аз силно се колебая. Даже имам няколко сериозни от моя гледна точка въпроса и възражения, които ме правят от 

скептичен към двете момчета,

 какъвто бях в началото, към все по-скептичен сега, като слушам противоречивите им и политически изключително объркани изявления след победата. 
Въпросите са много, но ето само най-важните. Първо, бих искал да разбера кога точно за първи път Кирил Петков е говорил с Румен Радев за възможността да се върне в страната като министър и евентуално да продължи като политик. Кой ги свърза и с какво твърде семплият Радев омагьоса така силно харвардския умник Петков, че той и досега звучи като зомбиран всеки път, щом стане дума за проруския български президент. 

Второ, като говори постоянно за борба с корупцията или дори за нулева корупция, която ще постигне като премиер, знае ли Кирил Петков, че огромната част от корупционните практики в България съществуват на базата на руския корупционен модел и се реализират от българските корумпета не само в личен, но и основно в руски интерес. Ако знае, защо мълчи по темата. Ако не знае, кога ще научи. И още по-важното - как смята ефективно да се противопостави не само на руските икономически интереси, а и като цяло на хибридната война, която Русия води както срещу България, така и срещу ЕС. Въпросът е особено актуален заради всеизвестната позиция на патрона му Румен Радев по темата.  

Третият ми въпрос е свързан с БСП. От резултатите на изборите се вижда, че без БСП ново мнозинство, което да излъчи редовно правителство, начело евентуално с Кирил Петков, няма как да има. Така че питам – знае ли г-н бъдещият премиер, че изначалната закваска на руския корупционен модел в България не е свързана с ГЕРБ или ДПС, а точно с БСП. Оттам 

метастазите плъзнаха във всички български партии,

 но социалистите продължават да имат водеща роля – само дето през последните години не бяха в чак толкова удобна позиция да бъркат в кацата с меда. И някои от тях пак бъркаха.  
Друго важно – помни ли Кирил Петков, който през 1996 е все пак на 16, как кабинетът на БСП, начело с Жан Виденов, оглозга до кокал българската икономика. И че основна роля съсипията изигра тогавашният вицепремиер и икономически министър Румен Гечев, който пък днес е водещ икономически експерт на левицата. Най-компетентното им острие, така да се каже. Ами ако на утрешните преговори за общ кабинет в замяна на подкрепата си БСП предложи пак Гечев за вицепремиер и министър на икономиката, какво правим, тогава, чоплим си носа, гледаме в тавана и оправдаваме безумния компромис с националния интерес ли. 
Как бе, г-н Петков, ще съгласувате десните си харвардски виждания с ултралевите изцепки на Гечев, пък и изобщо на БСП, как си представяте това. Как ще накарате комунистите да се отметнат също от инатливата си позиция за Мекедония, както изглежда възнамерявате. Аз лично ви подкрепям в това, че трябва да оставим мъртвите да се грижат за своите мъртви, както съветва Христос, а ние да живеем с днешния ден. Но как ще получите за това подкрепата и на БСП. 
Честно казано, изобщо не си представям да успеете да съгласувате с тях подобни теми, затова съм по-склонен да мисля, че май никакво правителство няма да може да се състави и този път, а ако може, то ще е

 най-краткосрочният редовен кабинет в българската история

 и ще се разпадне за броени седмици, ако не и дни. 
Е, има и други опции – правителство на малцинството или правителство с подкрепата на „Възраждане“, партията на Костя&Ко. 
Правителство на малцинството не е реалистична опция, при положение, че Петков и Василев са абсолютни аджамии в политиката. Същото важи и за Слави Трифонов, който, на всичкото отгоре, е и напълно непредвидим и недиалогичен. А в ДБ пък, точно покрай разговорите за нов кабинет, се очертава да цари безвластие, ако минат оставките на Христо Иванов и Атанас Атанасов. 
Що се отнася до опцията, наречена „Възраждане“, първо да кажа, че промъкването на тази партия в Парламента категорично е 

най-лошата новина от последните избори

 Или може би обратно - трябва да честитя на целия български народ новия Ренесанс, който тази партия носи по нашите земи, а. 

Добре, де, граждани, писна ми да обяснявам грешките, но на вас не ви писна да грешите. Как може нормален човек в България през 21 век да си вдигне задника и да отиде да гласува за една ултралява, свръхрусофилска, антиевропейска и антинатовска формация, която води политика чрез акции на шпицкоманди и в програмата си пише кретенизми от сорта: „Да съхраним енергийната независимост на България“. 
Ами нали и най-тъпият човек в тази държава знае, че ние нямаме енергийна независимост, обратно, имаме почти 100-процентова енергийна зависимост от Русия и именно от това трябва да се отървем. С други думи, призивът на Костя&Ко. за „съхранание“ всъщност означава да съхраним сегашната зависимост от Кремъл. 
Анализатори казват, че успехът на „Възраждане“ се дължи както на ниската избирателна активност, така и най-вече на кампанията им, която заложи на крайните антиваксърските настроения. Та как, г-н Петков, ще се разберете с тях по темата Ковед-19 и в името на бъдещото управление ще се съгласите ли с категоричното им искане държавата да отмени абсолютно всички мерки срещу вируса и да заживеем, сякаш той не съществува. 
Освен това, тия типове искат да се правят референдуми за излизане на България от ЕС и НАТО – а това, ако аз бях кандидат премиер, изобщо не би ми прозвучало като възможност за политическа отстъпка пред „златното пръстче“, от което ще зависи бъдещото ми правителство. Да, всеизвестно е, че ако станеш ортак с дявола, няма защо да се чудиш, когато скоро поемеш към пъклото.