Евлоги Станчев*

Предварителни анализи на достъпната информация показват, че около 90% от мобилизираните в руската армия от окупирания Кримски полуостров са кримски татари. Това свидетелства за ясна диспропорция в етническия състав на мобилизираните мъже, тъй като кримскотатарската общност съставлява към момента едва около 13–15% от населението на Крим. Необходимо е да се вземе под внимание, че мобилизирането на цивилно население от окупирани територии в редиците на съответната окупационна армия е забранено от чл. 51 на Женевската конвенция и представлява 

военно престъпление

 Редица организации и общественици – както в Украйна, така и в други страни – вече изразиха своите основателни опасения, че мобилизационната политика на Кремъл е съзнателно насочена към ликвидиране на кримските татари и други етнически малцинства в Руската федерация и окупираните територии на Украйна. Тамила Ташева, постоянен представител на президента на Украйна в Автономна република Крим, заяви, че: „Руските окупационни власти искат да унищожат кримските татари, използвайки за тази цел методите на мобилизацията.“ Ташева – самата тя кримска татарка – определя това като военно престъпление от страна на Русия, за което е изключително важно да се говори все по-активно в международната общественост. Подобно е становището на Меджлиса на кримскотатарския народ – най-висшия политически орган на кримските татари и тяхната диаспора. Меджлисът, както и други организации и общественици, отправиха открити призиви към цивилното население в Крим за 

съпротива срещу мобилизационната кампания

 дори с цената на получаване на осъдителни присъди.

Впрочем процентното преобладаване на кримски татари сред получилите повиквателни от Кримския полуостров може да се разглежда изцяло в утвърдената още от февруари 2022 г. тенденция на етнически дисбаланс в руската армия – както всички с тревога наблюдаваме, на фронта в Украйна са изпращани да убиват и да бъдат убивани немалко представители на етнически малцинства като буряти, якути, калмики, народите на Дагестан и т.н. Тепърва предстои да се установят действителните последствия от престъпната политика на Путиновия режим за етническата структура в окупираните територии на Украйна и в самата Русия.

* * *

Бързата историческа справка показва ясно, че народът на кримските татари тенденциозно представлява 

обект на преследвания и репресии

 от страна на руските власти в царско, съветско и постсъветско време. Спиралата от насилие и прогонване на коренното татарско население започва още след анексията на Кримския полуостров от Екатерина II през 1783 г. Последвалите няколко руско-турски войни са придружени от нови изселнически вълни на мюсюлманско население от Крим по посока на тогавашните османски Балкани и Мала Азия. Особено мащабна е татарската миграция по време на и след Кримската война (1853 – 1856), след която татарите окончателно се утвърждават като етническо и религиозно малцинство в полуострова (днешната малобройна кримскотатарска общност в североизточна България всъщност е наследник именно на тази изселническа вълна от Крим).

След кратък период на имитативна „либерализация“ и предоставяне на национални и културни права през 20-те години на 20 век, съветската власт също се прицелва в татарското население на Крим. Кулминацията на този процес представлява инициираната лично от Сталин масова депортация на кримските татари през май 1944 г., малко след деокупацията на Крим по време на Втората световна война. Тогава на практика цялото татарско население на полуострова е обвинено в сътрудничество с нацистките окупационни власти и принудително изселено в Средна Азия. Въпреки формалната възможност за завръщане в родината в контекста на разпадането на съветската система, кримските татари и до днес не могат да се възстановят напълно от тази трагедия – нито в демографски, нито в социално-икономически аспект. Днес депортацията (на татарски: Sürgünlik) се е установила като вечно тлееща травма в паметта и самосъзнанието на общността.

След незаконната окупация и анексия на Кримския полуостров през февруари – март 2014 г., местното кримскотатарско население отново беше подложено на продължителни

репресивни политики от страна на режима в Кремъл

 Изцяло в синхрон със споменатата по-горе историческа „традиция“ на насилие, през последните осем години руските окупационни власти еднозначно обозначиха кримскотатарския народ като политически „неблагонадежден“ поради преобладаващо проукраинските позиции на общността и нейното несъгласие с анексията на Крим. През 2016 г. Меджлисът на кримскотатарския народ беше забранен на територията на Руската федерация въз основа на обвинения в „подбуждане на етнически национализъм и екстремизъм“, а голяма част от неговите членове бяха арестувани (цялата структура на Меджлиса се премести в Украйна). В тези условия беше направен опит да се подменят традиционните и легитимни местни кримскотатарски структури и организации с марионетни и подчинени на Москва. По отношение на татарските активисти, останали в Крим след 2014 г., Кремъл методично прилага целия арсенал от репресивни похвати – от заплахи и други форми на натиск до затвор и дори отвличания и физически изтезания. Показателен за мащабите на репресиите е фактът, че от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. окупационните власти в Крим са издали над 30 осъдителни присъди на политически затворници, чийто общ срок на лишаване от свобода вече надхвърля 1100 години.

Целенасоченият стремеж за 

ликвидиране на кримскотатарското мъжко население

 посредством неговата мобилизация в руската армия провокира немалко наблюдатели да разпознаят в тази политика на Кремъл белезите на постепенен скрит геноцид спрямо кримските татари. Подобно предупреждение отправи Йевхен Ярошенко, анализатор от правозащитната организация КримSOS. Нещо повече, мобилизираните от Путин кримски татари ще бъдат изпратени на фронта срещу свои сънародници – украинци и кримски татари, воюващи в редиците на украинската армия.

* Евлоги Станчев е главен асистент в Института за балканистика с център по тракология към БАН. През 2019 г. защитава докторска дисертация по руска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Научните му занимания са в областта на историята на Русия, Източна Европа и Балканите. От особен интерес за него представляват различни въпроси, свързани с национализма, политическите идеологии и етническите конфликти в тези региони.