Муравей Радев

      Днес, след тридесет годишна дистанция имаме всички основания да наречем СДС мисия. Защото Съюзът беше създаден като мисия. Мисия за смяна на системата. При това реална, а не козметична на каквато се надяваха червените кукловоди извършили дворцовия вътрешно партиен преврат на 10.11.1989 г. 
     За СДС и неговата дейност през тези тридесет години може да се говори и пише много. От различни страни и позиции. Каквото и да се каже обаче за феномена СДС - важи безспорният факт, че без него, днес България щеше да бъде много, много по – различна. Щеше да прилича на Беларус, или в най – добрия случай на Молдова. Не се случи, защото СДС въпреки неистовата съпротива в началото на БКП, а после на приемницата й БСП, въпреки саботажните акции на апаратчиците от ДС и въпреки вътрешните грешки на растежа извърши успешно своята мисия. Превърна България в демократична държава с конкурентна пазарна икономика и трасира необратимо пътя на страната към членство в НАТО и Европейския съюз. 
     Логично е да си зададем въпроса, след като СДС е мисия и то мисия успешно извършена, има ли място в днешният политически живот на България. Още повече, че в бившите социалистически държави, партиите, които смениха системата отдавна са извън политическия оборот. Моят отговор е еднозначен – има. И то не защото изпитвам носталгия по онова време и към партията на която съм бил заместник председател. ИМА, защото днес страната се нуждае от нова мисия. 

Обединение на Дясното пространство

Онова, което се нарои от някога мощната и голяма дясна партия, днес е разпокъсано, разделено, а част от него и подменено /няма ляво, няма дясно/и вкупом изпадна от реалния политически живот, лишавайки своите десни избиратели от парламентарно представителство. Сега е моментът, един ярко изразен десен субект какъвто е СДС да се заеме с изпълнението на тази мисия. И да продължи по трънливия път, защото няма по – естествен изпълнител на тази мисия от СДС. И защото СДС е родоначалникът, естественият център около който могат да се обединят автентичните десни сили на базата на няколко основни ценностни признака:

- Последователен и неотклонен евроатлантизъм                    

- Дясна идеология – чиста и конкретна в проявленията си и християнконсерватизъм от европейски тип

- Антикомунизъм

     Това за антикомунизма съвсем не е анахронизъм. Не е отживелица нито в световен, нито в европейски още по – малко в български контекст. Днес комунизмът се проявява в модерни съвременни форми, които на запад се обобщават с понятието „културен комунизъм“ и са не по – малко опасни от „стандартния“ комунизъм причинил най – много злини на човечеството. В България, при наличието на болшевизиралата се социалистическа партия, която неистово протяга ръце към властта, тази борба е повече от задължителна. И никакви съображения или причини изтъквани от доморасли, уж десни политици не могат да оправдаят единодействия с комунистическата партия.
     В заключение, мисля, че днес СДС има нова мисия. Надявам се да я изпълни успешно като първата, да обедини автентичното дясно пространство в мощна дясна коалиция или съюз и на следващите парламентарни избори да намери достойно присъствие в НС, където заедно с идеологически близки партии да поведе страната по единствено верния десен път на развитие. Желая им успехи.