Илиана Славова

Тъкмо демократично мислещите българи  намериха причина да се срамуват малко по-малко от страхливата позиция на държавата ни по отношение на Украйна и поредният проруски чиновник даде повод за 

още по-голям срам

 Решението на Столичния общински съвет да се постави върху сградата на общината украински флаг редом с българския и алея пред руското посолство да носи името "Героите на Украйна",  направи България част от световната вълна на съпричастност към героизма на украинския народ. Същевременно беше предвидено съседно парково пространство да носи името на руския опозиционер Борис Немцов в знак на съпричастност към руснаците, борещи се демокрация. Има-няма две седмици по-късно невзрачният и никому неизвестен областен управител на София Иван Кючуков (издигнат на поста от ИТН, родом от Самоковското село Марица, б.а.) реши да попари кълновете на управленско достойнство като се обяви против.   
Кючуков твърди, че решението е в противоречие с „една цитирана разпоредба за наименованията“, която според него изисква името да е на личност, свързана с българската история или допринесла за историята на България. 

А какво казва в действителност Наредбата

за именуване и преименуване на общински обекти?  

1. Казва, че се използват с предимство (не задължително) имената на личности с изключителен принос за развитието на българското общество и столицата. Т.е. изискването е препоръчително и е чиста демагогия да се тълкува като забранително. Отделно от това, ако прочетем внимателно историята, ще видим, че около половината от участниците  в Руско-турската война през 1877/78 г.  например са украинци, но това е отделна и дълга тема. 

2. Записано е също, че имената на общинските обекти може да са посветени на „хора, събития и постижения с принос за световното и националното развитие“. А нима днес украинският народ не защитава международния ред и демокрацията, изправяйки се срещу мракобесието на Кремъл? Нима това не е принос в световното развитие? Вероятно за симпатизантите на Путин не е. 

3. Пише още, че при именуването се запазва „връзката между наименованията на улиците, булевардите, площадите и други обекти, утвърдили се като маркиращи топоними в района“. Според областния управител, „безспорен топоним е руското посолство“ и не можело граничещ с него обект да се нарича „Героите на Украйна“. Безспорен за кого – за Кремъл, за петата му колона, за софиянци, за българите? С оглед на арогантното отношение на посланик Митрофанова, а и на плеяда нейни предшественици „топонимът“ е меко казано спорен за общественото ни с оглед на 

посегателството върху националното ни достойнство

 Ако пък приемаме „топонима“ само като географска категория, наименованието „Героите на Украйна“ не би трябвало да е проблем, защото говорим за съседни страни.

 4. В наредбата съвсем ясно са изброени  забраните за използване на имена и нито една от тях не е пречка да се приложи решението на общинския съвет.  
Оказва се, че областният управител чете наредбите както Кремъл евангелието.  
Още по-несъстоятелно е обяснението на Кючуков за съпротивата му срещу издигането на украинския флаг върху сградата на Столичната община докато трае войната на Русия срещу Украйна. По думите му, случаите, при които на обществена сграда се поставя чужд флаг са изброени в правилника за прилагане на Закона за държавния протокол. Само че правилникът третира единствено случаите, когато протоколът задължава институциите да издигнат знамето на друга страна и не се занимава със ситуации извън държавния протокол, нито налага забрана за поставяне на чуждестранен флаг при казуси, които не са описани в правилника. Впрочем, навсякъде по света има аналогичен протокол и церемониал и в никоя демократична страна това не се оказа пречка за поставянето на украинския флаг в знак на солидарност. Дори пред Европейския парламент бяха издигнати украински знамена. 

Разбира се, би било жалко, ако аргументите по темата бъдат сведени до буквоядство, когато става дума за чудовищната агресия срещу суверенна Украйна, безмерния героизъм на украинците и безпрецедентната солидарност, която обедини демократичния свят. 

Буквоядството на чиновника Кючуков(малък човек, в превод от турски, б.а.) обаче е удобно прикритие за обслужване на интересите на Кремъл. Не  е странно, че областният управител на столицата постъпва така. Политическата сила, която го издигна, още с основаването си се позиционира като присъдружна на президента Радев, за когото Крим е руски, натовските войски са нежелани, а Москва е фактор с определящо значение.