Васил Василев
В навечерието на 1-ви ноември, Ден на народните будители, Гугъл изненада приятно като припомни за един от великите българи, които тънат в забрава. Най-голямата интернет търсачка в света почете д-р Стамен Григоров – първият учен, открил и описал микроорганизма, причиняващ ферментацията на киселото мляко. На 27-и октомври се навършиха едновременно 142 г. от рождението и 75 г. от смъртта на великия българин и изследовател. Гугъл ни припомни, че будителите не са само на портретите от стената, а са всички онези хора, които са
оставили ярка следа
не само в българската, а и в световната история.
Колкото необяснимо е как човек може да се роди и да напусне земния си път на една и съща дата, толкова странен е и фактът, че в училищата все още се учат куп щуротии, а за знаменития ни лекар няма и буква. Името му тъне в пълна забрава.
Освен гениален учен, д-р Стамен Григоров е и сред онези патриоти, за които не са написани стихотворения, балади или песни, но дават не по-малък принос в съдбовни за държавата ни моменти. Предложени са му редица престижни постове – професор в Женевски университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло и други, но той отказва и в края на 1905 г. се връща в своето отечество. Започва работа като околийски лекар и управител на болницата в Трън, която днес носи неговото име. Зарязва предложенията за работа в най-модерните за времето си лаборатории в света и четене на лекции, за да се включва като лекар в две войни за Родината.
Благодарение на Лактобацилус булгарикус киселото мляко е естествен пробиотик, който има благотворно влияние върху човека. Един от първите пробиотици в света е разработен от проф. Никола Александров през 80-те години на ХХ век в България именно на базата на Лактобацилус булгарикус.
По времето на социализма името на д-р Стамен Григоров почти не се споменава и не се преподава в училище заради далеч по-важните биографии на Ленин, Сталин, Тито, Димитров и на още куп червени велможи, загробили страната ни. Ако по Живково време имаше що-годе „логично“ обяснение за манипулиране на историята и изхвърляне на велики личности, които са правили откритията си във „вражески страни“, то е непонятно защо днес в класните стаи само се споменава, че
ние сме открили киселото мляко
След промените, вместо признание, д-р Григоров получи паметник подигравка през 2010 г., открит от тогавашния земеделски министър д-р Мирослав Найденов. Великият учен е изобразен по нелеп начин и по-скоро прилича на открадната статуя от холивудски филм за извънземни. В Трън обещаха да поправят грешката през 2019 г. и да издигнат монумент на българина, но година по-късно всичко остава само на голи обещания от страна на кмета и на общината.
Д-р Стамен Григоров е роден в село Студен извор, Трънско през далечната 1878 година. Завършва гимназия в София, а след това следва „Естествени науки“ в Монпелие. Прави докторантура по медицина в Женевския университет. Дисертацията му е на тема „Принос към патогенезиса на апендицита“. Отличена е със специална награда на университета. Работи в Женевския университет като асистент на проф. Леон Масол, професор по бактериология. Той оценява ерудицията на младия българин и го насочва в научните му занимания, осигурява му достъп до модерни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка от България.
През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Първоначално описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен
„Лактобацилус булгарикус“, в чест на родината на неговия първооткривател
Днес официалното име на този микроорганизъм е „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“.
Публикацията в престижното швейцарско медицинско списание „Ревю Медикал дьо ла Сюис Романд“ заслужено предизвиква интереса на целия световен научен елит. Д-р Стамен Григоров докладва своите резултати в Пастьоровия институт по микробиология в Париж. Ръководството на института възлага на руския учен Иля Мечников да потвърди докладваните данни. Мечников потвърждава резултатите на д-р Григоров и въз основа на тях изгражда своята теория за стареенето, с която печели Нобелова награда за физиология или медицина.
След завръщането си в България д-р Стамен Григоров, започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. Негова статия по темата излиза на 29 декември 1906 г. в парижкото списание „Прес Медикал“. През Балканската война заминава на фронта, където е военен лекар. В края на войната е демобилизиран и се завръща към предишната си работа в Трън. По време на Междусъюзническата война в битката на Калиманско поле е ранен брат му Христо. Въпреки усилията на Стамен брат му почива от раните си на 32 години.
През Първата световна война д-р Григоров отново е военен лекар на фронта. В Петричко се бори с избухналата холерна епидемия. Награден е с
орден „За храброст“ и златен медал „Червен кръст“
В периода 1922 – 1924 г. изпробва противотуберкулозната си ваксина в клиниката на проф. Парашкев Стоянов (Александровска болница, София). Работи в Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна. След 1935 г. в Италия продължава изследванията си върху туберкулозата. Завръща се в България през 1944 година, а работата му в Италия е продължена от сина му д-р Александър Григоров.
Умира на 27 октомври 1945 г. в София. Днес в центъра на с. Студен извор в реставрирана къща, създаден е Музей на киселото мляко. Родният дом на д-р Стамен Григоров се намира в началото на селото в близост до музея.
Жалко е, че Гугъл трябваше за пореден път да ни припомни за големия учен и родолюбец, по-известен като „българина, открил киселото мляко“. Вместо да отегчават децата с излишна информация по естествени науки, е крайно време в МОН да се събудят, да рестартират учебния материал и да влязат в час с 21-ви век, но и с наследството, което са ни завещали строителите на съвременна България.
През 2010 г. беше показан паметник на учения, който предизвика разнопосочни коментари
Още от На всеки километър
Преди 35 години 100 000 души излязоха на първия свободен митинг
Организирането му е обръждано от определен кръг участници в дома на Анжел Вагенщайн, режисьор и член на БКП преди 9 септември 1944 г.
С манипулативен референдум кметът на Казанлък Галина Стоянова иска да изпере престъпния комунизъм
Видната русофилка Галина Стоянова никога до сега не е почела жертвите на тоталитарния комунистически режим в България
80 години от бомбардировките над София, разрушили голямата книжарница на Чипеви
През декември 1944 си отива и Т. Ф. Чипев, основателят-патриарх на книгоиздателството.