Христо Марков

Напъните на Радан Кънев и ДСБ за промяна в статуквото приключи с повече щети и хуморески на гърба на избирателите. Рекапитулацията: Конституцията бе променена със 189 гласа; Министърът на правосъдието си отиде така тихо, както дойде; ДСБ излязоха в опозиция, но останаха във властта с Петър Москов и няколко десетки в по-ниските нива; някакви протести от странен състав на грантаджии и съдии искаха незнайно какво и в крайна сметка май ще се предоговаря коалиционното споразумение. Народът казва в такива сценарии – Напъна се планината и роди мишка. Искащите големи промени в съдебната власт така и не отвориха дума, че без свикване на Велико народно събрание няма да се промени системата на функциониране на съдебната власт, не само заради решение № 3 от 2003 год. на Коституционния съд, но и заради него.

Всичките напъни на Радан и компания щяха може би да извикат нов подход във 

функционирането на властта,

ако не бе едно голямо дежавю, но за това по-късно.

Какво всъщност се промени в основния закон. Ами от пръв прочит – почти всичко, което позволява Конституцията и което искаха реформаторите. Както и да го четем – това е истината. Висшият съдебен съвет ще се раздели на две колегии – едната за съдии, а другата за прокурорите. Общият състав /Пленумът/ ще прави предложение до Президента за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на Главния прокурор; ще взима решение за прекратяване на мандата на член от ВСС; ще управлява недвижимите имоти на съдебната власт; ще може да се произнася по въпросите, които са общи за цялата съдебна власт. Точните правомощия на двете колегии ще се разпишат в нарочен закон, който тепърва ще се приема. Народното събрание ще избира членовете на ВСС вече с квалифицирано мнозинство. Разширяват се правомощията на Инспектората, който ще прави проверки за почтеност и конфликт на интереси, както и за независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Конституционният съд ще може да бъде сезиран и от Висшият адвокатски съвет, ако със закон се нарушават правата и свободите на гражданите. Въпросът за квотата при избора на двете колегии за мен съвсем не е съществен, защото просто разликата от един представител е нищожна, ако останалите се сговорят или вече са договорени в сумрака. Всъщност тази разлика от един глас в прокурорската колегия подразни Христо Иванов и Радан Кънев и двамата се обявиха за категорична опозиция на властта, ако това не беше 

просто изиграна роля

Щеше да е забавно в палитрата на реформаторите, ако не е вече преживяно в политическия ни ландшафт, т.е. – видяхме поредното дежавю, но пък както знаем всяко повторение в политиката е фарс и това е просто аксиома. А има и термин точно противоположен на déjà-vu и той е Jamais vu. Déjà-vu-то на Р. Кънев е вече играно доста отдавна, например от Филип Димитров и след него се стигна до под кривата круша – жестът донесе само разочарования на десните избиратели и доведе „правителството на Мултигруп”, т.е. на Любен Беров, с което се вляха при загубени избори мощни редици на социалистите, а после дойде злополучният Жан Виденов.

В сегашния вариант водителят на ДСБ абдикира от задълженията на съуправляващ и остави правата върху марката Реформаторски блок на напуснатата съпруга – др. Меглена Пръмова. Тя пък като вярна на пръмовското си потекло веднага прие с радост „титлата”. Най-малко, защото като грижовна домакиня на властта е патентовала РБ в Патентното ведомство и Радан посмъртно не може да претендира за марката РБ, може би и затова остана във формацията, в противен случай ще загуби и държавната субсидия, а още от парламентарните избори знаем, че Кънев е особено придирчив към паричните знаци. (Спомнете си само рекета му към Зелената партия за такса „избираеми места”!) Налудните ходове продължиха и след това – в една национална телевизия първият десебар ни в клин , ни в ръкав поиска немедленно оставката на Бойко Борисов и го призова пак да направи правителство, но не се разбра какво се цели с това искане. И за капак на водевила вчера при окончателното приемане на промените депутатите на ДСБ стояха в залата, но декларираха, че … отсъстват, за да не се наредят с гласовете си до социалистите и независимия офицер от ДС Велизар Енчев.

Досега не съм срещал разумен човек, който да ми обясни с човешки думи поведението на Радан Кънев, дори заклети тъмно-сини се чудят и маят що за ходове измислят техните водачи. Явно е, че Радан Кънев в един момент избра ролята на лудия с картечницата или му я наложиха, но мотивацията е крайно абсурдна, да не говорим, че той не се и опита да я защити. Остават някакви други, извънполитически мотиви за това държание. На мен ми направи впечатление, че ролята на „лудия с картечницата” се активизира веднага след лансирания скандал за Рада Дълбоката (независимо дали е вярна или не) и неясните финансови потоци по тази линия, идващи от далечни земи. Тази фиксация към главния прокурор пък ми се струва се появи след скандала КТБ и парите на ДСБ в пирамидата, пък и личните авоари на неформалния лидер Костов на тази дружинка. Дали главният прокурор не таи за себе си някаква твърде чувствителна за Радан Кънев информация, която може да изникне отнейде в подходящия момент?! Кой знае, но тези съвпадения правят впечатление, независимо, че не се лансират от официалните медии.

Шумът в системата 

се създава съвсем умишлено, но засега е напълно безрезултатен. Десните забравиха, че тяхната идеология се базира на еволюцията, не на революцията, а Радан Кънев и ДСБ решиха да правят революция в чувствителната съдебна система – традиционно консервативна. Пак да повторя – промяна в нея може да направи само и единствено Велико народно събрание! И е крайно време да го разберат дори раданистите в политиката ни, дори Иван Костов бе точен в случая – „Българският народ очаква спокойствие, а не реформи.”

За съжаление новата кандидатура за правосъден министър е крайно неподходяща. Просто Екатерина Захариева е идеалният в случая сламен човек – без сериозна юридическа подготовка, без политически бекграунд и без идеи да се реализира гласуваната промяна в съдебната система. Точно сега бе нужно на това място да бъде сериозен юрист, с подготовка, с тежка практика, с опит и воля – еднакво отдалечен от двата воюващи обръча в системата. Вместо това – предлага се Захариева, която зорлем е завършила право в Пловдивския университет, но пък приближена отколе на президента, известна единствено с това, че са я предлагали за всякакъв министър /на строителството, на администрацията/, но нямаща нищо съществено, освен името си, пришито към президентството. Просто неподходяща, това е.

С тези 189 гласа се сложи край на сагата „промени в Конституцията” и сега ще очакваме след Коледните празници нов вариант на нашенската динена кора „политици за повикване”, а засега трябва да се поканят на сцената на политическата битка носачите, които да изнесат от бойното поле труповете на реформаторите на Радан Кънев, за съжаление.