Иван Сотиров

От ръководството на ДСБ най-накрая излязоха с позиция за номинацията на Бокова: "Номинацията на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН се възприема от нашите избиратели като жест към кръговете, свързани с комунистическото минало на страната, от които тя не се е разграничила" http://dsb.bg/bg/blogs/article/4317

Интересно е, коалицията с АБВ и ДБГ и изборът на Калфин и Кунева за вицепремиери, как се възприема от избирателите на ДСБ? Чудно е как избирателите им приемат, че депутатите от ДСБ единодушно гласуваха за избора на Калфин (авторът на прословутата мисъл: „Който е русофил, той обича България“) за вицепремиер! С тази коалиция, към кои кръгове направиха жест от ръководството на ДСБ и не беше ли това жест към кръговете, свързани с комунистическото минало, или за тях то никога не е преминало? Не, от ДСБ не правят жестове, те са над тези неща, те правят исторически компромиси! Че КОЙ номинира Бокова? На КОЙ е това правителство? Не е ли точно това правителство, подкрепено от ДСБ? Не е ли номинацията на Бокова следствие от тази коалиция на ДСБ с АБВ и ДБГ? От ДСБ констатират в своята декларация: „Сегашното правителство позволи да бъде изнудвано и дори заплашвано от БСП и АБВ - фракциите на бившата БКП. Ако влиянието на тези хора във външната политика продължи, под въпрос ще бъдат поставени не просто реформите и стабилността, а

западния цивилизационен избор 

на България - голямото постижение на няколко поколения българи през последния четвърт век.“

Къде беше ръководството на ДСБ и защо се снишаваше докато БСП и АБВ изнудваха и дори заплашваха премиера за да подкрепи Бокова? Обикновено от ДСБ, когато им бъде настъпен партийния интерес, са много гласовити, медиите не могат да им насмогнат – като спартанците на Термопилите са - малко, но храбри в боя, дори милионната гербаджийска армия се огъва под напора им. Защо от ДСБ не излязоха с категорична позиция, а удобно и услужливо изчакаха правителството да вземе решението и те да се разграничат постфактум? Това дори не е и опозиционна поза; това е безпринципност, прозираща зад политическата глупост на партийното ръководство. Как може да бъде проявявано такова политическо дебелоочие, да критикуваш правителството в чието съставяне си участвал и в което още имаш министър, за това че „позволило да бъде изнудвано и дори заплашвано от БСП и АБВ - фракциите на бившата БКП“, след като ти самият си се коалирал с едната и то по-ретроградната фракция на БКП – АБВ. Не е ли нагло и абсурдно да говориш като страничен наблюдател, за влиянието на фракциите на БКП във външната политика, след като външният министър е твой кадър, бил е заместник председател на собствената ти партия и е излъчен от Реформаторският блок – коалицията, в която още участваш. Действително, Радан Кънев е прав като казва, че ДСБ е уникална партия, но не за това,че е единствената в България, която доброволно е слязла от власт, а за това, че е единствената в Света която участва в управлението на държавата и същевременно се представя за опозиция. Как може Кънев, като съпредседател на втората по големина парламентарна група от управляващото мнозинство да заявява, че е в опозиция? Та нали в една парламентарна република, каквато е нашата държава, основната политическа власт е в парламента. Това означава, че ръководството на управляваща парламентарна група е политически много по-ангажирано с властта, отколкото с участието си с министри. Много елементарен и крайно непочтен е опитът на председателя на ДСБ, да се измъкне от отговорността за управлението с оправданието, че след като не е бил министър, значи няма нищи общо с властта. Да се съгласим с такова твърдение е все едно да приемем абсурдната теза, че Доган, след като никога не е бил министър, не е участвал във властта.

Екзистенциалният проблем

на ДСБ е че нито могат да влезнат нито да излезнат от властта с достойнство. Влезнаха като излъгаха избирателите си и направиха коалиция в разрез с това, което говореха преди изборите, а излизането им от властта е по-мъчително от събарянето на мавзолея. Целият водевил със стоенето в общата група като някаква фракция, към която уж очаквали и други последователи, е жалък и недостоен опит да се прикрия страхът на ДСБ да не изпадне от парламентарната група. Това за тях би означавало да загубят субсидията, зам.-председателското място в парламента и съпредседателското място в групата плюс всичките екстри, които им носят тези постове, а също така и медийните и всякакви други квоти, с които разполагат само тези политически сили, които имат парламентарна група. Ако от ДСБ имаха мнозинство в групата, в типичният за тях стил, щяха да изгонят другите, за да ги оставят да се скитат като безпризорни депутати, но понеже са в малцинство се снишават, ползват привилегиите и се правят на опозиция.

За председателя на ДСБ няма никакъв проблем в едно и също интервю да заяви: „Аз съм изразил моите резерви към хора, които са били ключови фигури на двете тройни коалиции в България, тази на НДСВ, БСП и ДПС и тази на БСП, ДПС и АТАКА малко по-късно. Смятам че участието на тези в българската политика не може от тук нататък да донесе полза.“ и след това да каже: „Аз съм измислил абревиатурата РБ, името Реформаторски блок, … аз съм предложил кои партии да влязат, аз съм понесъл удара защо изобщо Кунева влиза, аз защитавах, като Матросов 6 месеца тезата, че трябва да обединим всичко, че някой е бил в НДСВ, в периода, в който тази партия разграбваше България, не означава, че той задължително е лош човек, че всеки има право да се променя, а и че всяка партия има възможност да осъществи своята поколенческа промяна, както ДСБ определи, ние не можем да налагаме нашето темпо на всички други. ДСБ винаги е било партия, която върви малко напред, с по-смели искания за реформи.“

Това, че Меглена Кунева, Даниел Вълчев и Борислав Великов, не бяха просто някои в НДСВ, а водещи фигури 

„в периода в който тази партия разграбваше България“ 

за Кънев няма значение, за него явно е най-важно кое може „от тук нататък да донесе полза“.

И с кандидатурата на Бокова е така - няма принципи, няма ясна и твърда реакция, има дребни сметки, игри и шикалкавене. Ръководството на партията, вместо да заяви категорична и аргументирана позиция, изразява дипломатично своя скептицизъм и опасения, че кандидатурата не е консенсусна и избираема, прехвърля топката в полето на премиера и се крие зад своите избиратели, за чието мнение те пак са се присетили!