Христо Марков

Понеделник е знаменателен ден за активистите на Реформаторския блок/коалиция „Д-р Енчев”/ в гр. Пловдив. Всички с трепет и нескрито вълнение очакват да бъдат посетени от снахата на ЦК на БКП, бивша чиновничка във всички правителства, бивша царска депутатка, бивша министърка на Станишев и неуспяла евродепутатка, да бъдат окрилени за изборни победи с мощното рамо на лидерката на ДБГ. Още от ранни зори в палатката на коалицията на Централния площад цари трескаво оживление и радостно очакване – подредени са дипляни на водача на листата д-р Димитър Шишков, съпартиец и верен другар на Пръмова-Кунева, веят се някакви бели знаменца със синьо лого и притичват активисти на партиите. Двама цигани надуват празнично зурни с цел да се привлекат повече фенове на дамата и листата на реформаторите.

За изненада обаче присъствието е рехаво. Ентусиазмът е изкуствен и с лек оттенък на насилствена скука, която трябва да се изтърпи от немай къде. На площада срещам бившия кмет Спас Гърневски и го каня на предизборното мероприятие на бившите му съпартийци, а той категорично отказва, защото бил загрижен за дясното и неговото обединение. Още един оплаквач на дясното, но нейсе: продължавам към събитието пръмово с хъса да задам няколко въпроса на водителката на всички реформатори в страната. До самата палатка двама стари седесари са отпочнали разговор за вината на Кунева за затварянето на 3 и 4 блок в АЕЦ „Козлодуй”, въпреки защитата им от цялото ядрено лоби в Европа. Бай Илия Миланов е категоричен: „Тази мърсотия я свършиха Симеон и Кунева, те бездействаха, докато чужденци ни защитаваха, но Ферхойген и Кунева бяха платени чиновници, а вероятно са били купени…” Друга група от десебари коментират, че Кунева си прави кампания само на своите съпартийци и са скептични относно бъдещето на коалицията. Имам добри приятели сред всички тях, прекрасни хора, някои убедени антикомунисти още от началото на 90-те и нямам никакъв отговор на въпроса „Що дири Кунева при тях?”. Като попитам те се правят или, че не ме чуват или пък отговарят с дежурното „Всеки има право да се променя.”

Предизборната сгледа с Кунева

е обявена от 11.30 часа, подбрани журналисти се стичат към палатката, преди всичко такива, които са отпаднали от разни многотиражки. 

Водителката на коалицията обаче се бави и активистите се изнервят, а минаващите започват да подхвърлят язвителни забележки. Елка Милева от БЗНС споделя тихо: „Шефката още е на откриването на панаира, нали Гергов дава коктейл след това…” Настроението на посрещачите помръква, а Петьо Върбанов от СДС е гневен: „Ами какво стоим тогава да се печем? Я и звъннете и я питайте до кога ще чакаме…” Часът отива към 12.30 часа, когато се появява Меглена Кунева с дежурната усмивчица и припряни, заучени жестове.

Оглеждам я с любопитство/за първи път я виждам от 1990 г., когато я изхвърлихме с дивана от Комитета за правата на човека/: запазена фигура, старателно опъната кожа, силно боядисана коса, черен клин, жълтеникаво/бозаво/ жакетче и пъстър шал. Видимо е доволна от себе си, защото се насочва със самочувствие към камерите и микрофоните: „Казвайте сега, защото нямам много време. Ние ще сме победителите в неделя, хората ни припознаха в тази кампания.” Забелязвам, че очичките и зад очилата шарят бързичко и чевръсто задам първия въпрос: „Г-жо Кунева, видяхте ли изложбата, подредена по главната улица за стачката в Пловдив през 1953 г?”/Имам предвид голямата тютюнева стачка, на която нейния свекър Иван Пръмов командва разстрела на 17 работници/, а „дясната” политичка отговаря: „Имате предвид процеса срещу католическите свещеници, ли?”. Реагирам светкавично: „Не, не той е по-късно. Имам предвид антикомунистическата стачка в града, когато са избити 17 работници…”. Очичките и проблясват злобно, устата и се изкривява неестествено: „Аз ви познавам, вие се заяждате, какво искате да кажете, няма да отговарям на такива въпроси… Имам важна работа.” И се врътва, забравяйки тутакси за журналистите: „Хайде, милички от листата да се снимаме. Хайде, хайде, застанете до мен. Ето ме, аз съм в Пловдив – снимайте! Милички – по-близо, по-близо…” До нея застават водача на листата д-р Шишков и някаква скучубра от партията ДБГ Сабина, зад тях стария доносник на ДС Васко Петров и започва едно позиране, но без всякакъв ентусиазъм, въпреки значимата визита. Нямайки какво да правя щраквам и аз едно фото да си запазя скъп спомен, че

водителката на всички реформатори е била в Пловдив

Снимките свършват и се насочвам към групата на Кунева с твърдото намерение да си продължа с въпросите, но тя реагира светкавично и категорично. Хваща под ръка д-р Шишков и тръгват към бившия партиен дом/вероятно по навик/, а през рамо подвиква: „Хайде, милички – пожелавам успех на всички! Благодаря за посрещането!”

Край! Предизборната среща на Меглена Кунева в гр. Пловдив приключи, а имах намерение да я попитам толкова неща. За службата и в комитета на ДС за правата на човека с Велко Вълканов, за килима на Дража Вълчева, за Гена Уруспията, за Габонската афера, за ген. Иван Донковски от ДС, за правителствата на Луканов, Беров, Виденов, Костов, за министерстването и при Царя и Станишев, за 3 и 4 блок на АЕЦ, за масоните и Жан-Мишел Киарде, за либералите и като как стана толкова дясна, за последните избори и Даниел Вълчев, но се оказа, че в сценария не са предвидени такива екстри. Сътрудниците и раздадоха на едно листче „Основни тези на г-жа Кунева за парламентарните избори” и посъветваха журналята, които се питаха какво да пишат да придружат снимките с „основните тези”. Толкова – бързо, ефективно и без никакво умствено усилие.

Ами – това е, драги избиратели. Не знам за вас, но аз съм категоричен, че ако стане чудо и тези типове, водени от Пръмова влязат в Народното събрание и Герб вземе да направи коалиция с тях, аз ще съм първия, който ще ги анатемоса, защото в българската политика трябва да има и капчица морал и достойнство, трябва да има обновяване не само на тезите, но и на лицата, на персоните, на носителите на политическите идеи. Не видях нищо такова, а едно мазнене, едни усмивки, едни кривоусти призиви за „миличките” – просто толкова отблъскващо, колкото не съм и предполагал. А един велик английски политик бе казал, че колко струваш се познава в отговорите на неудобните въпроси.

Тъжна, тягосна, пръмовска работа…