Христо Марков

Направо е невероятно какви неща изскачат когато се поразровя в архивите си. Тези дни търсех някакъв забравен документ и попаднах на друг също толкова любопитен и стряскащ. Оказа се, че „жената на всички власти”, снахата на ЦК на БКП Меглена Кунева освен всичко друго се е подвизавала цели две години като приватизатор – била е член на Надзорния съвет на Агенцията по приватизацията. Самата тя винаги е крила много ревностно тази си длъжност и дори изследователите на богата и комунистическа биография не са попадали на този факт. Защо, мислите, е така? Ще се опитаме да отговорим като се поразровя по-внимателно в документи и спомени.

Всъщност Кунето Пръмова е назначена в Надзорния съвет на Агенцията по приватизация от квотата на Министерския съвет с премиер Любен Беров през 1993 год. Ето и нейните „колеги” – това са Феодор Горанко, Димитър Христов, Лиляна Стоянова и самата тя – Меглена Щилянова Кунева-Пръмова. Тази група е назначена в Надзорния съвет като сменя квотата на правителството на Филип Димитров и има за цел преди всичко да пази интересите на „Мултигруп”. Знаете какви бяха времената тогава. Правителството на Любен Беров осигури златното време на групировката на Илия Павлов, тогава истински разцъфнаха силовите групировки и трябваше да има техни представители във висшите административни постове, които да охраняват интересите им. Едва ли ще учудя някой, че всички надзорници са бивши агенти на Държавна сигурност и няма как да е след като са „консултирани” от последния началник на Второ главно управление ген. Иван Илиев Донковски. Нали си го спомняте - това е човекът, който преди да заминат Гиньо Ганев, Андрей Делчев и Меглена Пръмова на мисия в Габон, за 

да прикрият далаверите на Балканбанк,

ги съветва и им дава инструкции по заръка на самия Илия Павлов.

Та с активността на Агенцията по приватизация се взима и едно от най-мъгливите и спорни решения от правителството на Беров – договора за прехвърляне на вземанията на Булгаргаз от „Кремиковци” и „Химко” на Кредитна банка и Дисконтова къща. Това едва ли ще ви учуди, ако ви припомня, че по това време благоверният на другарката Пръмова Андрей Пръмов е служител на Дисконтова къща, която е функция на Кредитна банка, а тя пък е собственост на „Мултигруп”. Ще минат години и ще фалира и „Кремиковци”, а цесията на „Химко” ще стане повод за окончателното затриване на врачанското предприятие.

На 18 октомври 1994 год. Ренета Инджова става първата жена премиер на България, която направи само за три месеца това, което не направиха всички правителства след нея. Първата и работа бе да разчисти властта от пипалата на „Мултигруп”, защото преди това каза в прав текст, че правителството на Любен Беров е правителство на „Мултигруп”. Само за три месеца Инджова и екипът е приеха над 250 нормативни акта. Едно от първите решения бе да бъде сменена квотата на МС в Агенцията по приватизация. Така бе отстранена Меглена Кунева, но тя, както знаем, винаги се завръща дали чрез леви или десни правителства тя винаги присъства някъде из властта. На мястото на Кунева и компания в Надзорния съвет се появяват Владимир Стратиев, Иван Армянов, Владимир Бояджиев и Свилен Първулов. Масовата приватизация по това време бе блокирана, тъй като Инджова практически замрази дейността на Центъра за масова приватизация към МС и така спря подготвеното разграбване, което бе възстановено при правителството на Жан Виденов. По времето на служебното правителство в изключително кратки срокове и под огромен натиск все пак Агенцията по приватизация успя да направи успешни сделки – бяха раздържавени „Химимпорт”, хотел „Витоша” , „Загорка” и „Шератон”.

При един разговор тя обясни защо е сменила състава на надзорниците в Агенцията по приватизацията/включително и Кунева-Пръмова/ с лапидарното: „Бесни комунисти, сложени там да защитават „Мултигруп”. Нямаше как да ги търпя.” Това, драги читатели, мисля, обяснява всичко.

Това, което Агенцията за приватизация спираше почти две години служебният кабинет на Инджова прие със светкавична бързина. Става дума за Наредбата за реда за приватизиране на държавни предприятия чрез замяна на акции и дялове срещу държавни облигации по външния дълг на Република България. Въведеният режим бе изключително либерален и даде своя резултат, но съвсем скоро пристигнаха на власт комунистите и всичко се обърна с краката нагоре.

Обърна се, но пак др. Меглена Пръмова се изкатери по властовата стълбичка, продължи после 

и при Иван Костов, и при Царя, и при Станишев, та и досега

Просто отърване от такива като нея няма и няма да има.

Нямаше да пиша всичко това, ако Кунето Пръмова сега не пише антикорупционен закон за втори път, защото пак е при големите пари – в образователното министерство ще се разпределят 1.5 млрд. евро. На нея, разбира се, няма да и пука, защото отдавна е замела или скрила следите от дейността си – забравени са спявките при ген. Донковски, при „Мултигруп” или в Дисконтова къща през 1994 год. А тогава се полагаха основите на мафията, на големия грабеж и на замитането на следите, в които сегашната вицепремиерка и министърка имаше значителен принос/да припомняме ли пак за Габонската афера?!/, но това за нея няма значение. И сега пак ще излезе с очилцата и невинно изражение да ни говори за „европейските директиви”, които идват от Брюксел. Това ни е съдбата – да забравяме и да не помним. Но няма да е лошо поне да си спомним думите на Инджова по адрес на Кунева: „Бесни комунисти…”