Петър Бояджиев, Франция

Избори, корпоративен вот, купен вот – това е една сложна пирамида, която от години в България се оказва лабиринт без изход.

Стряскащ е лекомисленият начин по, който се подхожда в повечето случаи към този специфично нашенски проблем. В България е уж пълно с политолози, мастити журналисти и какви ли не още познавачи на общественото мнение, но струва ми се, че няма нито едно смислено проучване или анализ по опасната тема.

Не съм чул например смислено обяснение с какво България е по различна от по-голямата част от бившите комунистически страни, за да е майка на детето корпоративен и купен вот. Чувам обаче заклинания и закони, които щели да го преборят и какво ли не още. Не се съмнявам в добронамереността на тези, които обещават и искат да се преборят с него. Но виждам, че не познават или не назовават всъщност за какво става дума, а и не си дават сметка, че този проблем не се бори само с добри намерения.

Попитайте който и да е лекар възможно ли е успешно лечение без добра диагноза и ще получите отрицателен отговорът. Така е и с тази 

изборна перверзия,

която процъфтява на българска територия.

Според резултати от проучвания всеки трети гласоподавател е готов да продаде вота си за 200 лева, а често и за много по-малко пари. Този факт съвсем не е упрек към тази огромна категория хора, които се поддават на тази манипулация. Ни най-малко. Става ясно, че сме изправени пред огромен социален проблем и то трайно настанен в българското общество. Наивно е, да не кажа нещо по-силно, някой да вярва, че с репресивни мерки от МВР е възможно да се реши търговията с гласове.

Защо, все пак, този феномен намери почва и вирее в България? Ще напомня, че корпоративният вот е на 100 процента доминиращ в Русия. Да си спомним също, че България е разкрачена между Русия и Европа, и че в България руската корупционна система триумфира вече 70 години под различни наименования. След като страната е политически разкрачена, не е възможно корпоративният вот да е 100 процента, но тогава се намесва друга модификация – купеният вот и то по най-примитивен начин.

С други думи този тип вот е пряко следствие на ред нерешени проблеми в страната и без отстраняването им никой не е в състояние да се справи с него.

За какво става дума. Нека се спрем само на имащите намерение да гласуват около 3 300 000. Една трета от тази цифра представлява 1 100 000 бюлетини. 200 лева за бюлетина прави 220 милиона лева. Нищожна сума за българската непрозрачна и корумпирана действителност. Ами помислете, само от КТБ констатираха изтичането на 200 милиона, но не лева а евро, изнесени за около 3 години. Добавете парите от контрабандата по митниците, черните пари от комисионите по държавните и общинските поръчки, парите, които мафията връща към политици и държавници и накрая свръхзавишените партийни субсидии. Сборът надхвърля няколко милиарда кеширани по черните каси. Тоест,  парите за изборна корупция ги има, а от гледна точка на пазара - налице са и продавачът, и купувачът. При тази ситуация никой не може да се пребори с един такъв феномен, чрез репресивни средства и полицейски контрол. Ако това беше възможно, съветската империя щеше да си съществува и днес. За да се отстрани този феномен, са необходими две важни промени. Първо - притокът на тези пари категорично да бъде пресечен. Тогава дори и да има кандидат продавачи, няма да има платежоспособни купувачи. Ако този приток на черни пари бъде пресечен и кандидат продавачите, ще намалеят значително, защото 200-та лева ще отидат при хората по друг много по-почтен начин - като трудови възнаграждения и социални помощи. Тоест, тяхното жизнено равнище ще се е подобрило. Освен това и тяхната мотивация ще претърпи известна промяна и ще излезе от наложената схема да продават гласа си за 200, защото децата са гладни, без да се интересуват от къде идват тези пари и каква политика ще се прави с тях.

Няма нужда от много сложни и високопарни изследвания, за да се види причината за съществуването на този специфичен български феномен. Освен това всеки средностатистически европеец вън от България го вижда по сходен  начин.

Всъщност, кой иска да забрави, че и при комунизма в България имаше избори. Имаше дори „многопартийна” система. Да, това е самата формална истина. Но имаше и корпоративен вот, който се контролираше от ДС и партийните комитети и държеше българина за гърлото. Вот единствено за корпорацията БКП. Или гласуваш задължително в правилната посока, или умираш от глад и ти съсипват съдбата по трудововъзпитателни лагери. 

Днес 

от времето на комунизма има само мутация на корпоративния вот,

както и на цялата комунистическа система. И тук нека си припомним думите на Маргарет Тачър: „Комунизмът свършва там където свършва контролът му над чуждите пари”. Ако искате да няма комунизъм, ако българите искат децата им да си печелят с честен труд живота и да са близо до тях, а не прокудени от родината си емигранти, ако искат още много други естествени неща, които им се полагат с Божията благословия, то трябва да счупят крадливите ръчички на комунистите като ги лишат от достъп до пари им. Вече 25 години българите не посмяха да направят тази важна стъпка, а предпочитат да тичат след идеологически шарени балони. Рано е в България още за истинско европейско ляво, и европейско дясно. Първо трябва да счупим крадливите ръчички на червени и сини комунисти, а след това предстои другото.