Георги Христозов

Българската прокуратура получи преди ден поредния шумен шамар по знаково и обществено значимо дело, но не от вечно недоволните граждани и неправителствени организации, а от най-висшата съдебна инстанция в България – ВКС. Трима топ магистрати от Трето наказателно отделение оставиха в сила решението на Софийския апелативен съд, с което бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов беше признат за невинен по обвинението за длъжностно присвояване. Това е прословутото дело, по което политикът от ГЕРБ беше обвинен от прокуратурата, че като министър неправомерно е изплатил над 50 хиляди лева заплати и обезщетения, с цел да набави облага за бившия началник на звеното на ГДБОП във Велико Търново Орлин Тодоров за период, през който антимафиотът е бил отстранен от длъжност.

Съвсем не трябва да се пропуска и подценява фактът, че това обвинение, както и още две други, бяха повдигнати на Цветанов непосредствено, след като през зимата на 2013 г. правителството на Борисов подаде оставка. Още тогава магистрати предупредиха, че обвинението е съшито с бели конци, няма да издържи в съда, а целта е единствено да се оказва натиск и 

да се мачка политически опонент

В продължение на три години три независими съдебни състава с категоричност постановиха, че обвинението е несъставомерно, а бившият вътрешен министър не е извършил престъпление. От самото начало на процеса, защитникът на подсъдимия адв. Менко Менков също твърдеше, че тезата на прокуратурата е изначално погрешна.

На 20 октомври, с Решение №254 ВКС сложи окончателно точка на този процес, посочвайки:

„Прокуратурата не може да отправя упрек към съда, след като самата има задължението да докаже поддържаното от нея обвинение. Това, че служебното начало задължава съда по свои почин за събира доказателства, когато това се налага за разкриване на обективната истина, не променя принципа, че тежестта на доказване е прерогатив на прокуратурата“. И още: „Образуването на наказателно производство и привличане на служителя (Орлин Тодоров, б.р.) в качеството на обвиняем не е сред основанията за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР - чл.245 от ЗМВР/отм./, противното би било абсолютно нарушение на презумцията за невиновност по чл.16 от НПК“. Тоест, ако Цветанов като министър не е изплатил тези обезщетения е щял да извърши със сигурност престъпление. Но както казва народът - всяко чудо за три дни.

Случаят е вече в миналото, но той се превръща в поредното доказателство, че българската прокуратура може да бъде използвана като

бухалка за репресия

и уреждане на лични сметки. Подобни обвинения в мандата на настоящия главен прокурор са почти ежедневие, но тъй като над него по Конституция е само Бог, институцията продължава да действа уверено по стария социалистически репресивен стил.

Всъщност по това скалъпено дело беше сътворено още един скандал, подминат също с мълчание. През януари миналата година адв. Менков установява случайно, че в продължение на няколко месеца – от края на 2013 г. клиентът му е бил подслушван, като основание за това е използвано именно делото за уж присвоените 50 хил. лева.

„Доказателството е на лист 270 и 271 от досъдебното производство. Там се казва, че следователите искат предсрочно приключване на СРС-тата, приложени по отношение на контролираните лица. Използвано е множествено число, което значи, че са следени и други лица”, посочи адвокатът. Според него не е незаконно използване на СРС-та, но проблемът е, че не може контролираните разговори да не бъдат приложени към делото.

„По закон е до 10 дни след спиране на СРС-то, което е поискано на 22 януари. Това значи, че ако до 1 февруари не бъдат приложени по делото, ще бъдат унищожени. Искаме всички разговори да бъдат приложени по делото, да станат достояние на съда”, настоя тогава Менков.

Но разпечатки на разговорите не бяха приложени и останаха за лично ползване най-вероятно на тези, поръчали подслушването. Така отново лъсна, че делото е било използвано като параван, за да се контролират разговори на опозиционен политик, включително и с представители на ЕНП и европейски държавници. Още повече, че престъплението е извършено две години по рано, установено е по документален път и няма никакво логично обяснение да се използва СРС, защото засегнатите лица не са в контакт.

По това дело Цветанов вече е напълно невинен, но за обществото остава открит въпросът – трябва ли да поеме и понесе отговорност след провала прокурорът, възбудил делото, както и шефовете му, които би следвало да го контролират? В крайна сметка в продължение на три години един човек е бил обвинен и подсъдим неоснователно и с оглед на съдебната практика това е било ясно от самото начало. Изразходван е огромен финансов и емоционален ресурс, нанесени са морални щети, загубено е време на подсъдимия, прокуратурата, съдебните състави. След решението на ВКС Цветанов съвсем основателно може да заведе дело срещу прокуратурата и със сигурност ще го спечели, но обезщетенията ще ги плаща пак държавата, тоест всички ние.

Отговор на тези горещи въпроси естествено няма да има, защото е публичен фактът, че българската прокуратура е единствена в Европа подобна институция, построена 

по сталински и съветски модел, 

който и до днес действа. Тя е абсолютно централизирана и йерархична. Висшестоящият прокурор може да спира и да влияе на долустоящите, а главният прокурор е над всички, с неограничени права, неконтролируем и неотчитащ се на никого. Както казва иронично известният правозащитник Михаил Екимджиев: „Цацаров дори да убие президента в центъра на София, няма кой да го арестува и да му повдигне обвинение“. Именно заради тази сталинистка броня прокуратурата е безчувствена, когато получава шамари и шутове от съда и ЕС. За това държавното обвинение у нас е с изключително ниско обществено доверие, макар че, ако все пак в действията му имаше дори и малка справедливост, съмненията, че не е маша и бухалка нямаше да са така натрапчиви. Как на фона на подобни предизвестено провалени обвинения да си обясним факта, че с години прокуратурата мълчи по скандални случаи като аферата „Хохегер“, купуването на гласове от висш политик на ДПС, известен като Ментата, скандалните заменки за стотици милиони, ощетили България, предизвикателствата на политици хулигани, фалита на КТБ, разграбването на активите на банката, приватизацията на „Булгартабак“, ролята на Пеевски, Бареков, червеите на Писанчев и Йовчев и т.н., та стигнем дори до услужливо прекратените обвинения срещу Борисов щом стана отново премиер.

Така казусите с Цветанов и измислените дела срещу него се превръщат в бумеранг, който компрометира обвинението, но и е много сериозен аргумент за спешна, но не козметична, а радикална съдебна реформа, в която мястото и на прокуратурата, и на главният прокурор да бъдат пунктуално изяснени. Румъния извърши отдавна тази реформа, а у нас - щом политик, държавник, бизнесмен и дори магистрат при тази система може да бъде поръчан и да стане клиент на държавното обвинение, как да се защитят обикновените граждани, как да разчитат на справедливост?

Третата оправдателна присъда за Цветанов обаче се превръща и в най-големия му проблем, защото и като лично потърпевш, и като председател на най-голямата парламентарна група вече носи отговорност за нереформирането на съдебната система и забавянето на този процес дори и с ден.

А дотогава, дори и срещу българския президент, който е защитен от Конституцията, може да започне наказателно преследване. Това вече се случи. И вместо санкция и уволнение за неграмотния прокурор, винаги ще последва неговото повишаване и израстване в кариерата